Морис Халбвакс (, ) е френски философ и социолог, известен с разработката си на понятието за „колективна памет“.

Биография Роден е на 11 март 1877 година в Реймс, Франция. Учи философия във Екол нормал сюпериор в Париж заедно с Анри Бергсон, който му оказва силно влияние. През 1901 г. завършва философия. Преподава в различни лицеи преди да замине за Германия през 1904 г. Там учи в Университета в Гьотинген и работи върху каталогизирането на трудовете на Готфрид Вилхелм Лайбниц. Халбвакс е съредактор на сборник със съчинения на Лайбниц, който така и не излиза, но издава едно популярно изложение на неговата философия.Halbwachs M., Leibniz, Paris: Paul Delaplane, 1907; това е първата му издадена книга.

През 1905 г. се връща във Франция, където се запознава с Емил Дюркем и започва да се интересува от социология. Присъединява се към редакторския екип на Социологически годишник (), където работи с Франсоа Симиан като редактира отдел „Икономика и статистика“.

През 1909 г. се връща в Германия. Учи марксизъм и икономика в Берлин. По време на Първата световна война работи в щаба на военното министерство. Малко след войната става професор по социология и педагогика в Университета в Страсбург. На тази работа остава повече от десет години. Една година преподава и като гост-лектор в Чикагския университет.

През 1935 г. е поканен в Сорбоната, където преподава социология. Там се сприятелява с Марсел Мос. Редактор е на Annales de Sociologie, списанието, наследило L'Année Sociologique. Отделя особено внимание на статистиката, макар и да не иновира в нейното тълкуване.В сътрудничество с Алфред Сови е автор на статия във френската енциклопедия, L'Espèce humaine du point de vue du nombre, в: Encyclopédie française, tome VII, Paris, 1936. През 1944 г. е почетен с място в Колеж дьо Франс (), където преподава социална психология. Заради социалистическите си възгледи е арестуван от Гестапо при нацистката окупация на Париж. Депортиран е в Бухенвалд, където на 16 март 1945 година умира от дизентерия.

Част от книгите му са предложени от овдовялата му съпруга на библиотеката към Центъра по социолингвистика () и сега се съхраняват в библиотеката за хуманитарни и социални науки в Париж (Descartes-CNRS).

Основни идеи

„Причините за самоубийството“ (1930) В тази книга Морис Халбвакс следва методиката на своя ментор Емил Дюркем като развива и усложнява теориите за самоубийството.

„Колективната памет“ (1950) Посмъртно издадената книга „Колективната памет“ остава най-известният труд на Халбвакс.На български език е издадена като Морис Халбвакс, Колективната памет. София: Критика и хуманизъм, 1996, 208 с., включваща допълнението Колективната памет при музикантите и три кратки въвеждащи студии. В нея той развива тезата, че в обществото, извън индивидите, съществува и „колективна памет“. Идеята му се опира на прозрението, че определено умствено съдържание, за да бъде признато за „памет“ се нуждае от общественото апробиране. Така, в последна сметка, паметта зависи от границите на общносттаЛозев А., Кой помни? , рецензия в Литературен вестник, 26/02/1997. и мястото ѝ в обществото. Така се оказва, че има не само индивидуална памет, но и групова памет, границите на която се простират отвъд индивида. Следователно индивидуалното разбиране за миналото е също така силно свързано с това колективно съзнание.

Библиография Leibniz, Paris: Paul Delaplane, 1907 La Politique foncière des municipalités, Librairie du Parti socialiste, (Paris) 1908 La classe ouvrière et les niveaux de vie (докторат), Paris: Alcan, 1913 Les Cadres sociaux de la mémoire, Alcan, 1925(англ.) On collective memory, Chicago: The University of Chicago Press, 1992 La Population et les tracés de voies à Paris depuis cent ans, PUF, 1928 Les Causes du suicide (Причините за самоубийството), Alcan, 1930 Morphologie sociale (Социална морфология), Colin, 1930 La Topographie légendaire des Évangiles en Terre Sainte; étude de mémoire collective, 1941 Les classes sociales (Социалните класи), 1942 La Population d'Istanbul (Constantinople) depuis un siecle (Населението на Истанбул (Константинопол) през вековете), 1943 La Mémoire collective, 1950Колективната памет. София: Критика и хуманизъм, 1996, 208 с.(англ.) The collective memory, New York, Harper & Row Colophon Books, 1980

За него Michel Verret, Lectures sociologiques: Bourdieu, Passeron, Hoggart, Halbwachs, Janet, Le Play, Girard, Naville, Paris, Harmattan, 2009 (ISBN 978-2-296-10391-7). Dietmar Wetzel, Maurice Halbwachs, Konstanz, UVK Verlagsgesellschaft, 2009 (ISBN 978-3-86764-106-7). Marie Jaisson and Christian Baudelot, eds, Maurice Halbwachs, sociologue retrouvé, Paris, Rue d’Ulm, 2007 (ISBN 978-2-7288-0387-3). Annette Becker, Maurice Halbwachs, un intellectuel en guerres mondiales 1914 – 1945, Paris. Agnès Viénot, 2003 (ISBN 2-914645-46-5). Gérard Namer, Halbwachs et la mémoire sociale, Paris, L’Harmattan, 2000 (ISBN 2-7384-9595-8). Realino Marra, Halbwachs, la memoria collettiva e lo spazio giuridico. – В: „Sociologia del diritto“, XV-1, 1988, pp. 141 – 50.

Бележки

Външни препратки Морис Халбвакс онлайн: оригинални трудове на сайта на Френската национална библиотека; на канадския сайт „Класици на социалните науки“ Halbwachs M., The collective memory, New York, Harper & Row Colophon Books, 1980, chapters 1 and 2 Животът на Морис Халбвакс в дати в проекта „50 класици на социологията“ на Университета в Грац

Категория:Френски философи Категория:Френски социолози Категория:Възпитаници на Екол Нормал Сюпериор, Париж Категория:Гьотингенски университет Категория:Преподаватели в Парижкия университет Категория:Преподаватели в Колеж дьо Франс Категория:Френски социалисти Категория:Родени в Реймс Категория:Затворници в концентрационен лагер „Бухенвалд“ Категория:Починали от дизентерия