Разширяването на Европейския съюз е процес на разрастване на Европейския съюз, при който се приемат нови държави членки.

Началото на процеса се поставя от шест държави, които основават Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. Оттогава броят на държавите членки на ЕС се е увеличил до 27, след като България и Румъния стават членки на ЕС на 1 януари 2007 г. На 1 юли 2013 г. Хърватия се присъединява към съюза, но през 2020 година Великобритания го напуска.

Към 2026 г. Евросъюзът води преговори официално с шест страни-кандидатки за присъединяване – Албания (2020), Сърбия (2014) Турция (2005), Северна Македония (2020), Черна гора (2012) и Украйна (2024). Преговорите с Турция са на практика замразени.

За да бъде присъединена към ЕС, желаещата страна трябва да отговори на икономически и политически условия, познати още като „копенхагенски критерии“ (установени след срещата на високо равнище в Копенхаген през юни 1993), които изискват наличието на стабилно демократично управление, което зачита правото на закона, и съответните свободи и институции. Съгласно Маастрихтския договор всяка страна членка на Европейския съюз, както и Европейския парламент, трябва да одобрят всяко едно разширяване.

Процесът на разширяване е основният двигател на друг по-общ европроцес, известен като „европейска интеграция“, който представлява засилване на сътрудничеството между държавите членки на ЕС, с цел постепенно хармонизиране на техните закони.

Състав на Европейския съюз

Страни учредителки През 1950 година френско-германският политик Робер Шуман представя предложението си за Обединена Европа, познато още като „Декларацията на Шуман“, която се смята за началото на познатия ни днес Европейски съюз.

През 1951 година Европейската общност за въглища и стомана – една от общностите-предшественици на ЕС, се учредява от Белгия, Нидерландия и Люксембург (3-те страни, познати като Бенелюкс), Западна Германия, Франция и Италия.

През 1957 година гореспоменатите шест страни създават Европейската икономическа общност, която по-късно става Европейска общност и най-накрая Европейски съюз.

Присъединили се страни Към Европейския съюз се присъединяват: през 1973: Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Ирландия и Дания. през 1981: Гърция. през 1986: Испания и Португалия. през 1990: Източна Германия се присъединява към Западна Германия (създава се съвременната обединена Германия), като се увеличава територията и населението на ЕС, но не и броят на страните-членки. през 1995: Австрия, Швеция и Финландия. през 2004: Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия. през 2007: България и Румъния. през 2013: Хърватия

Бележка: Алжир получава независимост от Франция през 1962 г. и напуска Европейската общност. Гренландия получава право на самоуправление от Дания през 1979 година и напуска Европейската общност през 1985 година след проведен референдум.

Критерии и методи

През 1989 г. е създадена програмата ФАР на Европейската общност. Тя цели да обезпечи финансова подкрепа за потенциалните присъединяващи се страни, за да могат да разширят и реформират икономиките си. За да се присъедини към ЕС, кандидат-членката трябва да изпълни следните критерии известни като копенхагските критерии установени от Европейския съвет през 1993 г.: Стабилност на институциите гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, спазването на човешките права и уважение към защитаването на малцинствата. Наличие на функционираща пазарна икономика както и способност да се справи с конкуриращото се напрежение и пазарна сила вътре в съюза. Способност да се справи с ангажиментите за членство включващи придържане към целите за политически, икономически и валутен съюз.

През декември 1995 г. Мадридският европейски съвет преработва критериите за членство, за да включи условия за интеграция на страна-членка, чрез удобно приспособяване на административните ѝ структури: откакто е важно законите на Европейската общност да рефлектират върху националните закони, ревизирането на националните закони да завърши ефективно, чрез подходящи административни и съдебни структури.

За да оцени прогреса, постигнат от страните, подготвящи се за присъединяване към Европейския съюз, Европейската комисия представя постоянен доклад на Европейския съвет. Това служи като основа върху която съветът взима решения за преговорите или тяхното удължаване за другите кандидати. От 1993 г. комисията е представила пълен комплект от постоянни доклади всяка година, покриваща сегашните 10 страни-членки от Централна и Източна Европа (България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Чехия), както и Кипър, Малта и Турция.

Преговори и разширяване от 2007 година

България и Румъния са приключили преговорите и затворили всички глави на договорите си за присъединяване. След подписването им, страните стават пълноправни членки на съюза от 1 януари 2007 година. Успешно преодоляват опасността от въвеждане на така наречената предпазна клауза, която би могла да забави присъединяването с 1 година, ако обещанията, дадени от съответната страна, не са спазени.

България България приключва преговорите си през юни 2004 година и подписва договора си на 25 април 2005 г. Държавата взема мерки за присъединяване към Еврозоната (зоната на използване на еврото като валута), като на 1 януари 2026 година. България се присъединява като 21-я член на Еврозоната. Вследствие на установения валутен съвет валутата на страната дотогава (лев или BGN) е фиксирана към еврото с курс 1,95583 лева за 1 евро.

Румъния Румъния приключва преговорите си през декември 2004 г. и подписва договора си на 25 април 2005 г. За присъединяване към Еврозоната на страната ще е необходим по-дълъг период, отколкото на България.

Официални кандидати за присъединяване

Турция

Турция става асоцииран член на ЕС от 1963 година. През 1987 година официално кандидатства за пълно членство и е призната за страна-кандидат през 1999 година.

Въпросът около присъединяването на Турция е силно оспорван. След дълго разглеждане Европейският парламент достига до решение за започване на преговори със страната през октомври 2005 г. Страната преживява редица положителни реформи, членка е на НАТО от 18 февруари 1952 година.

Северна Македония Северна Македония е официална страна кандидатка за членство в ЕС от 17 декември 2005 година, под името Бивша югославска република Македония.

Исландия Исландия подава молба за членство в ЕС през юли 2009 г. заради тежката икономическа криза в страната, но оттегля молбата си в 2015 година. Страната поддържа отлични отношения с Европейския съюз.

Албания Албания официално започва преговори за присъединяване към ЕС на 19 юли 2022 г., когато се провежда първата междуправителствена конференция в Брюксел.

Когато през 2022 г. ЕС официално даава старт на преговорите за присъединяване и на двете страни, те са обвързани в т.нар. „пакетен подход“ – тоест напредъкът на Албания реално зависи от напредъка на Северна Македония, защото двете процедури се разглеждаха заедно

През септември 2024 г. посланиците на държавите членки на ЕС решават да напредват отделно със започване на реални преговори с Албания, въпреки че Северна Македония остава блокирана поради нерешени въпроси (особено свързани с конституционни реформи и двустранни спорове). Това означава, че на практика Албания вече не е обвързана в едно и също „пакетно“ решение със Северна Македония.

Черна гора Черна гора започва преговори за присъединяване към ЕС на 29 юни 2012 г.

Тя получава статут на кандидат за членство още през 2010 г. а през 2012 г. се провежда първата междуправителствена конференция, с която официално стартират преговорите.

Молдова Молдова официално започва преговори за присъединяване към ЕС на 25 юни 2024 г. когато се провежда първата междуправителствена конференция в Люксембург.

Бележки