Саурон (/'sɑʊɻɒn/, от куенийски – „ненавистния“) е главен герой, айнур, един от маярите и основен антагонист (като създател на Единствения пръстен) в произведението “Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, обитава и управлява земите на Мордор, с желание и план да управлява цялата Средна земя.Властелинът на пръстените... В книгата “Хобитът“ той се споменава като “Некромантът“ и освен това има много други прозвища и имена сред народите в Средната земя. В “Силмарилион“, Саурон е описан като главен лейтенант на първия мрачен владетел Моргот.
Макар Толкин да отрича, че абсолютно зло може да съществува, в някои свои писма заявява, че Саурон е най-близко (доколкото е възможно) до напълно зла воля и мисъл. Някои автори сравняват Саурон с главния герой на романа на Брам Стокър от 1897 г. Дракула и с Балор на злото око в келтската митология. Саурон се вижда за кратко в човешка форма (макар и много по-голяма) във филмовата трилогия на Питър Джаксън, която иначе го показва като безплътно, пламтящо око на върха на кулата Барад-дур.
История на Саурон, според творчеството на Толкин
Преди сътворението на света В “Айнулиндале“, космологичната легенда, предхождаща “Силмарилион“, се разказва за върховното същество Еру и създадените от мисълта му безброй безсмъртни духове (подобно на ангелите в християнството), наречени с общото айнури. Айнурите остават най-висшите духове (архангели) след самия Еру, а заедно с тях са създадени и други духове с по-нисък ранг, за да помагат на айнурите в техните дела. Тези духове са наречени маяри и Саурон е един от тях. Тъй като Саурон е създаден в самото начало и от Еру, той е със значително “по-висок ранг“, сила, умения и способности спрямо другите маяри, които идват по-късно в Средната земя, като Гандалф и Саруман.Силмарилион
Падението на Саурон през Първата епоха
Слуга на Ауле Маярите са били слуги и помощници на валарите и като такъв, Саурон е бил маяр на Ауле Твореца, където придобива много знания и умения. Истинското име на Саурон, дадено му в самото начало е Майрон (куеня – “Възхитителният“) и това е името което използва в Арда, докато не се присъединява в по-късни епохи към Мелкор. След падението си Саурон получава много имена: в Белерианд е наричан Горту “Мъглата на страха“ и Гортаур „Жестокият“ на синдарин, един от измислените от Толкин езици. Саурон е привлечен от мощта и силата на Мелкор да осъществява плановете си бързо и изкусно. Саурон става съгледвач на Мелкор на остров Алмарен, където обитават Валарите. Скоро след това Мелкор унищожава Алмарен, което принуждава Валарите да се укрият във Валинор, без да забележат предателството на Саурон. Малко след това Саурон напуска Благословеното царство и отива в Средната земя – голяма област земя, намираща се в центъра на Арда, където Мелкор вече е изградил и укрепил своята крепост. Така Саурон открито се присъединява към врага на Валарите, вече наречен от тях Моргот.
Лейтенант на Моргот Саурон става изкусен и доверен първи слуга на Моргот, помагайки му във всички дела и научавайки всички хитрости и подлости от господаря си. С пробуждането на елфите в света, Саурон вече е главен лейтенант на Мелкор и нему е поверено командването на новата крепост Ангбанд. Според легендата, Валарите научават за делата на Мелкор и подхващат страховита война, която завършва с победа на Валарите и плен на Мелкор. Според присъдата на Валарите, Мелкор е окован с веригата Ангаинор и заточен в Пустотата. В тази война Саурон успява да избяга и да се укрие в Средната земя, където успява да издигне отново разрушения Ангбанд и отпочва създаването на пълчища от орки. След края на заточението си Мелкор се завръща в Блаженото царство, изумен от сътвореното от Валарите и най-вече от Силмарилите, създадени от Феанор. С измама и хитрост успява да открадне Силмарилите и да избяга обратно в Средната земя, където открива издигнатата отново стара крепост. Като главен лейтенант на Мелкор Саурон ръководи много войни срещу елфите, завладявайки елфическата крепост Минас Тирит (да не се бърка с града със същото име в Гондор от третата епоха) на остров Тол Сирион в Белерианд.
Лутиен и огромното куче Хуан идват тайно на острова на Саурон, променени като Турингветил – вампир слуга на Моргот и Драуглуин върколака, за да освободят любимия на Лутиен – Берен, но Саурон усеща присъствието им и ги напада. Хуан остава да се бори с него и Саурон променя облика си и се превръща в огромен вълк. Силата на Хуан, обаче се оказва твърде голяма хапка за Саурон. След множеството си опити да се измъкне от захапката на Хуан, Саурон е принуден да променя физическата си форма, докато накрая, тежко ранен, се измъква и успява да избяга към Ангбанд. Лутиен разрушава затвора и освобождава всички затворници, включително и Берен. Двамата тръгват към Удун и след много премеждия успяват да вземат обратно един от Силмарилите.
След Войната на гнева и победата на валарите, Моргот е хвърлен завинаги във Външната пустота отвъд света, но Саурон отново успява да избяга, за да се превърне по-късно във следващият Мрачен владетел.
Втората епоха и Всевластните пръстени Около 500 години след Втората епоха Саурон се появява отново. Като маяр, той все може да избира физическата си форма – умение, което бавно започва да губи. Саурон се появява с величава, красива и мъдра осанка сред елфите от средната земя и никой не успява изначално да прозре кой всъщност е той. Избира си име – Анатар, Властелин на даровете и със смирени слова и мъдри съвети успява да спечели напълно доверието на елфическите ковачи от Ерегион, водени от Келебримбор. С помощта на Саурон елфическите ковачи изковават Всевластните пръстени, като само в три от тях Саурон няма роля в изработката им и това са трите елфически пръстени Нария, Нения и Вилия. В останалите – деветте за хората и седемте за джуджетата, Саурон и имал пряка роля в създаването. През това време той внимателно кроял планове за подчиняване на всички свободни раси в Средната земя, изковавайки Единствения пръстен в кралството си Мордор. В него той вложил всичките си умения и магическа сила. С негова помощ той щял да управлява всички останали пръстени и да подчини волята на носителите им. Елфите обаче усетили влиянието му, когато Саурон надянал Единствения пръстен и бързо свалили техните пръстени. Разгневен от това, Саурон разкрил черните си замисли и започнал открита голяма война, с която успял да завладее голяма част от земята на запад от Андуин. Така той превзел Ерегион, убил Келебримбор и завладял Седемте и Деветте пръстена. Трите пръстена, обаче били спасени от елфите като всеки техен владетел укрил по един – Гил-галад (Вилия), Кирдан (Нария) и Галадриел (Нения). Саурон нападнал и обсадил Ломидол (Имладрис), нападнал Хазад-дум (станал известен по-късно като Мория) и Лотлориен и навлизал по-навътре в царството на Гил-галад. На помощ на елфите се притекла огромна армия от Нуменор, която обърнала хода на войната и сразени, силите на Саурон избягали обратно в Мордор. Саурон укрепил Мордор и завършил Черната кула Барад-дур. Присвоените пръстени раздал на крале на хората и на джуджетата. Докато джуджетата се оказали твърде издръжливи, за да се подчинят на волята му, хората се оказали най-лесни за изкушаване с техните желания за сила и богатства и така те охотно приели пръстените. Пръстените подчинявали волята на носителите им и рано или късно, според личните качества на всеки човек, всеки от тях падал под влиянието на Сауроновата воля. Освен това те удължавали живота им далеч отвъд отреденото им време, превръщайки всяка минута в непосилна тежест. Така носителите им бавно се превръщали в сенки – духове и най-страшни негови слуги – назгули, духове на пръстена. Орките станали негови слуги, заедно с троловете, а негови съюзници народите от Изтока Харад.
Падането на Нуменор Пътуванията на Алдарион от Нуменор създали силна връзка с хора и елфи в средната земя, която ту западала, ту укрепвала. Към края на Втората епоха Ар-Фаразон, кралят на Нуменор повел огромна армия към Средната земя в помощ на жителите ѝ срещу Мордор и Саурон. При вида на огромната армия на нуменорците, техните брони и дълги мечове, Саурон се стъписал и бързо му станало ясно, че не може да се мери със силата на Нуменор, затова побързал да се предаде. Разкаял се пред тях за всички злини и изначало изглеждало като наистина да иска да се промени, но в сърцето си кроял планове за унищожаване на Нуменор отвътре. С помощта на пръстени, подарени на нуменорските владетели и Единствения пръстен, бавно и методично Саурон покварил владетелите на Подареното кралство, жадуващи за безсмъртие. Успял да ги убеди, че Валарите не са владетели на света и не са дарили Нуменорците с безсмъртие и че единствен той, като слуга на Мелкор, може да им осигури такова. Пръстените подчинявали носителите си и в Нуменор започнали да се извършват грозни ритуали и да се принасят човешки жертви в опити за достигане на безсмъртие. Саурон сочел на запад и уверявал владетелите на Нуменор, че трябва да поискат заслужено безсмъртие от валарите. Влиянието на Саурон било толкова силно, че успял да убеди последния владетел на Нуменор – Ар-Фаразон да атакува Аман (Блаженото кралство) по море, за да открадне безсмъртието от Валарите. Нуменорските кораби стъпили в Амана и всичко висяло на косъм, докато не обявили тази земя за своя. Въпреки лудостта на постъпката, Валарите не искали да воюват и наранят никого, затова поискали съвет и помощ от Еру, като изоставили напълно властта си над света в неговите ръце. След кратък момент Еру потопил целия атакуващия флот, унищожил всички армии и потопил целия остров Нуменор в морето, убивайки всички негови жители. Това действие не било в сметките на Саурон, който по това време бил оставен на острова като наместник на краля. След като морето погълнало острова, физическото тяло на Саурон било унищожено заедно с потъналия остров и с това той завинаги загубил способността си да придобива красива форма и единствения облик, който можел да приеме бил на страховит и мрачен тиранин.
Войната на последния съюз