Мишеловът на Харис (Parabuteo unicinctus) е средно голяма граблива птица, която естествено обитава югозападните САЩ на юг до Чили и централна Аржентина. Вид е популярен сред соколарите и за такива цели се развъжда изкуствено и в Европа.

Мишеловът на Харис е единственият представител на рода Parabuteo. Името на вида unicinctus идва от гръцки (uni, един, и cinctus, препасан) и се отнася до бялата ивица на върха на опашката му. Орнитологът Джон Джеймс Одъбон дава на този вид името „Мишелов на Харис“ в чест на своя приятел, меценат и също любител орнитолог Едуард Харис. Видът е известен със склонността си да ловува в група, докато повечето грабливи птици ловуват самостоятелно.

Физическо описание

Екземплярите от вида достигат на дължина от 46 до 76 cm и обичайно имат размах на крилете около 110 cm. При тях се наблюдава полов диморфизъм, изразяващ се в по-големия ръст на женските екземпляри с около 35% повече от мъжките. В САЩ регистрираноно средно тегло на мъжките е 710 g, а на женските — 1020 g.

Имат тъмно кафяво оперение с кестенови на цвят рамена, краища на крилете и бедрата, бяла ивица на опашката, дълги жълти крака и жълта восковица.

Оперението на младите мишелови на Харис е почти изцяло на бледобежови ивици, което ги прави да изглеждат много по-светли от възрастните. В полет вътрешната част на младите екземпляри са бледобежови с кафяви ивици. За идентификацията им помага оперението в кестеново кафяво, което е идентично и при младите, и при възрастните екземпляри.

Подвидове P. u. harrisi P. u. superior P. u. unicinctus

Географско разпространение и местообитание Мишеловът на Харис живее в рехави гористи местности и полупустини, както и на дървета покрай блата в някои части от местообитанието им в Южна Америка. Olmos Fábio & Robson Silva e Silva (2003) Guará-Ambiente, Flora e Fauna dos Manguezais de Santos-Cubatão Empresa das Artes, ISBN 85-89138-06-2 За вида не е характерна миграцията.

Поведение

Хранене Менюто на мишелова на Харис се състои от малки птици, гущери, бозайници, както и някои по-големи насекоми. Тъй като той често ловува в групи, може да хваща и по-голяма плячка като зайци.

Размножаване Птиците от този вид гнездят на малки дървета, в храстова растителност или върху кактуси. Гнездата, основно строени от женските, често са компактни, направени от клечки, растителни корени и стебла, често очертани с листа, мъхове и кори на дървета. Едно люпило обичайно се състои от 2-4 бели до синкаво бели яйца, понякога напръскани със светло кафяви или сиви точки. Новоизлюпените пиленца са в светлобежово, но до 5-6 дни след излюпването си стават плътно кафяви.

Много често при този вид гнездото се охранява от три птици: двама мъжки и една женска. Дебатира се дали при вида се наблюдава полиандрия (многомъжие) или птиците така си оказват взаимопомощ. С мътенето основно се занимава женската. След 31-36 дни яйцата се излюпват. Малките започват да излизат от гнездото около 38 дни по-късно, а на 45-50-ия ден са се оперили достатъчно, за да започнат да летят. Женската понякога снася 2-3 пъти годишно. Понякога малките остават с родителите си в продължение на около 3 години, помагайки в отглеждането на следващите люпила.

Съвместно ловуване

Въпреки че повечето грабливи птици са отшелници, които се събират по двойки само по време на размножителния период или миграцията, мишеловите на Харис ловуват съвместно в групи от по 2-6 индивида. Смята се, че това е техника за адаптация към пустинния климат, при който живеят.

Дивата популация от мишелови на Харис намалява вследствие унищожаване от страна на човека на естествения му хабитат; известни са обаче и случаи, при които екземпляри са мигрирали към урбанизирани територии.

Взаимоотношения с човека От около 1980 година, мишеловът на Харис все по-често се използва в соколарството и днес са най-разпространеният вид за дресиране на Запад благодарение на възприемчивостта и социалния си характер.

Източници

Категория:Ястребови Категория:Фауна на Неотропическата област Категория:Фауна на Неарктика