Юлия Кръстева

Юлия Стоянова Кръстева () е френско-българска изследователка – психоаналитичка, лингвистка, семиотичка, философ и феминистка. Работата ѝ заема изключително важно място в постструктуралната мисъл и литературна критика. Тя е също известна писателка, като част от романите ѝ имат за тема България и Балканите.

Биография Юлия Кръстева е родена в Сливен на 24 юни 1941 г. Учи от малка френски език. Завършва френска филология в Софийския университет през 1964 г.

Със стипендия от френското правителство заминава за Париж през 1966 г. Оттогава живее във Франция и пише на френски, а в последно време също така понякога пише и кратки статии на английски.

Във Франция развива научна дейност, работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се жени за „нейния водач“ Филип Солерс.

Защитава докторат по семиология (1968) и държавен докторат по литература на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет става през 1974 г. Завършва обучение по психоанализа към 1979 г. Кръстева е атеистка.Юлия Кръстева в „Християнство и култура“

Има огромен брой научни публикации и книгиСписък публикации на Юлия Кръстева, много от които са преведени на други езици, между които: Semiotiké: recherches pour une sémanalyse (1969), La Révolution du langage poétique (1974), Polylogue (1977), Histoires d'amour (1983) и Colette (2004). Всички нейни научни трудове се издават на английски от издателството на Колумбийския университет в Ню Йорк (Columbia University Press).

Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет Дени Дидро и има частна практика като психоаналитик. Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в Университета на Торонто и др. университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети. Юлия Кръстева е също член-кореспондент на Британската академия в секцията по хуманитарни и обществени науки от 2002 г.Julia Kristeva in conversation (Opening lecture by Julia Kristeva on 'Is there such a thing as European culture?'), 24 май 2010 г.

През 2008 г. Кръстева основава международната награда „Симон дьо Бовоар“. Присъжда се на личности, които според журито са се отличили чрез художествена работа или действия за насърчаване на свободата на жените в света. Носителки на наградата са Аян Хирси Али и Таслима Насрин през 2008 г., колективът One Million Signatures for the Repeal of Discriminatory Laws през 2009 г., китайките Гуо Циянмей и Ай Сияомин през 2010 г., Людмила Улицка през 2011 г.

Признание и отличия Норвежкото правителство ѝ дава през 2004 г. Холбергова награда (считана за еквивалент на Нобелова награда за хуманитарни науки) за „новаторската работа, посветена на въпросите, които са разположени в пресечната точка между език, култура и литература“. „Holbergprisens symposium 2004: Julia Kristeva“ , сайт на Холберговата награда

През април 1997 г. Кръстева получава Ордена на Почетния легион, сойто е сред престижните отличия във Франция. През 2021 г. за 80-ата ѝ годишнина е издигната в ранг на „велик офицер на Почетния легион“.„Юлия Кръстева стана велик офицер на почетния легион“, Mediapool, 6 декември 2021 г.„Emmanuel Macron élève Julia Kristeva à la dignité de Grand Officier“, личен сайт на Юлия Кръстева

Юлия Кръстева е почетен доктор на много университети, между които: Университет на Западно Онтарио (1995), Харвардски университет (1999), Университет на Торонто (2000), Свободен университет в Брюксел (2000), Университет на Байройт (2000), New School University в Ню Йорк (2003), Софийски университет (31 май 2002 г.), Университет „Куин Мери“ в Лондон (2011), Университет на Буенос Айрес (2011)„Entrega de Diploma de Dr. Honoris Causa a la Prof Julia Kristeva“, economicas.uba.ar, 11 de Noviembre de 2011, Университет на Хайфа (2014).

Феминизъм

Кръстева прави популярното разделение на 3 вида феминизъм по идеология и исторически произход, което е широко употребявано днес. Това става в публикацията „Времето на жените“ в „Новите болести на душата“ (1993). С това разделение Кръстева отхвърля първите 2 вълни и се застъпва за третата. В чест на тази публикация на български се публикува сборник, озаглавен „Времето на жените“ (1997), в който статията е преведена на български.

Юлия Кръстева е нареждана сред основните теоретички на женското писане в рамките на литературния феминизъм. тя обаче открито критикува феминизма в трилогията „Женският гений“ (посветена на Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет, публикувана от 1999 до 2002 г.) и се разграничава от феминистичните теории, като настоява върху неповторимостта на всеки субект.

Критика Роман Якобсон пише за Юлия Кръстева, че тя „има дарбата да поставя под въпрос общоприетите аксиоми.“Desire in Language: A Semiotic Approach to Literature and Art, Columbia University Press, 1980 („Both readers and listeners, whether agreeing or in stubborn disagreement with Julia Kristeva, feel indeed attracted to her contagious voice and to her genuine gift of questioning generally adopted 'axioms,' and her contrary gift of releasing various 'damned questions' from their traditional question marks.“ Roman Jakobson)

А в „Чужденката“ Ролан Барт пише текст, посветен на нея: „Юлия Кръстева промени мястото на нещата: тя винаги унищожава последните предразсъдъци. Нейната работа е изцяло нова, точна не от позицията на научното пуританство, а защото, заемайки цялото пространство, тя се нарежда на място, изпълва го с точност и задължава всеки, който не я приема, да се намери в позицията на отблъснат или на цензор.“Roland Barthes, Œuvres complètes, vol 3, Seuil 2002‎ – p. 477: „Julia Kristeva change la place des choses: elle détruit toujours le dernier préjugé, celui dont on croyait pouvoir se rassurer et s’enorgueillir ; ce qu’elle déplace, c’est le déjà-dit, c’est-à-dire l’insistance du signifié, c’est-à-dire la bêtise; ce qu’elle subvertit, c’est l’autorité, celle de la science monologique, de la filiation. Son travail est entièrement neuf, exact, non par puritanisme scientifique, mais parce qu’il prend toute la place du lieu qu’il occupe, l’emplit exactement, obligeant quiconque s’en exclut à se découvrir en position de résistance ou de censure“.

Hякои от критиците на Юлия Кръстева атакуват нейните теории, които са стъпили върху сексуалността и по-конкретно хомосексуалността, за да я направят основа на поетическия език или майчиното желание. Най-силна критика към аргументацията на Кръстева отправя феминистката Джудит Бътлър в книгата си „Безпокойства около родовия пол“. Джулиана де Ной посочва, че Кръстева е буквално „охулена“ за нейните „изключително правоверни психоаналитични възгледи, подкрепящи режима на задължителната хетеросексуалност“ (виж хетеронормативност), а Елизабет Грос казва, че „единствената категория на любовта, липсваща в „Истории за любовта“, е любовта на жена към жена“.Juliana De Nooy, Derrida, Kristeva, and the dividing line: an articulation of two theories of difference, Taylor & Francis, 1998, pp. 272 – 274

Сред нейните критици са също така професорите по математика и физика Алън Сокал и Жан Брикмон, които в книгата „Модерни глупости“, която е критика извън адекватния контекст на постмодернизма и по тази причина е намирана за несериозна от постмодерните философи като Дерида Jacques Derrida, „Sokal et Bricmont ne sont pas serieux“ , Le Monde, 20 novembre 1997 (Жак Дерида, „Сокал и Брикмон не са сериозни“, в. Монд, 20 ноември 1997 г.), посочват 3 статии на Кръстева с употреба на математични термини, целящи според професорите да впечатлят читателя. Те например критикуват Кръстева, че е цитирала математическата теория на множествата в своя статия.За Fashionable Nonsense: Postmodern Intellectuals' Abuse of Science в Amazon.com Review.Daniel Barbiero, Book Review: In defense of science, Issues, Volume XV Issue 4, Summer 1999

През 2018 г. Комисията по досиетата огласява, че от 1971 г. Юлия Кръстева е сътрудник на „Държавна сигурност“ под псевдоним „Сабина“.Христо Христов, „Само на desebg.com: Цялото досие на Юлия Кръстева онлайн (лично и работно дело)“, desebg.com, 30 март 2018 г. Посетен на 2 април 2018 г.Христо Христов, „Всички разбират от досиетата на ДС (какво бе пропуснато при прочита на делото „САБИНА“ – Юлия Кръстева)“, desebg.com, 2 април 2018 г. Посетен на 02.04.2018 г. В Туитър и на официалния си сайт Кръстева отрича да е била агент на ДС или на която и да е друга служба; същото казва и нейният адвокат пред френския в. „Монд“.Съобщение от Ю. Кръстева в официалния ѝ сайт„Адвокатът на Юлия Кръстева: Тя никога не е сътрудничила на службите“, „24 часа“, 30 март 2018 г.Съобщение в Туитър акаунта на Ю. Кръстева, 29 март 2018 г. Съобщението от Комисията по досиетата получава голям обществен отзвук.

Библиография Теория Литературознание и лингвистика Le Langage, cet inconnu. Une initiation à la linguistique, SGPP, 1969 (под името Julia Joyaux; преизд. Seuil, Points n° 125, 1981). Semeiotikê. Recherches pour une sémanalyse, Seuil, 1969. Le Texte du roman. Approche sémiologique d’une structure discursive transformationnelle, La Haye, Mouton, 1970. La Traversée des signes (авторски колектив), Seuil, 1975. Polylogue, Seuil, 1977. La Révolution du langage poétique. L'avant-garde à la fin du XIX, Lautréamont et Mallarmé, 1985. Le Temps sensible. Proust et l'expérience littéraire, Gallimard, 1994, Folio Essais, 2000. Dostoïevski (сборник статии и студии), Buchet/Chastel, 2020.

Друга есеистика и теоретични изследвания Des Chinoises, Des Femmes, 1974; преизд. Pauvert, 2001. Folle Vérité (авторски колектив), 1979. Pouvoirs de l'horreur. Essai sur l'abjection, Seuil, 1980. Histoires d'amour, Denoël, 1983. Au commencement était l'amour. Psychanalyse et foi, Textes du XX, Hachette, 1985.В началото бе любовта. Психоанализа и вяра. Превод от френски Ирена Кръстева. София: Критика и хуманизъм, 1992, 64 с. Soleil noir. Dépression et mélancolie, Gallimard, 1987.Черно слънце. Депресия и меланхолия. София: Оксиарт, 2008, 272 с. ISBN 978-954-704-020-5 Étrangers à nous-mêmes, Fayard, 1988, ISBN 2-213-02177-5 Les Nouvelles Maladies de l'âme, Fayard, 1993, ISBN 2-213-02961-X Sens et non-sens de la révolte, Fayard, 1996. La Révolte intime, Fayard, 1997. L’Avenir d’une révolte, Calmann-Lévy, 1998. Visions Capitales, Réunion des Musées Nationaux, 1998, преизд. Éditions de la Martinière, 2013. Contre la dépression nationale, entretiens avec Ph. Petit, Textuel, 1998. Le Féminin et le Sacré, avec Catherine Clément, Stock, 1998. Le Génie féminin tome 1: Hannah Arendt, Fayard, 1999 tome 2: Melanie Klein, éd. Gallimard-folio, 2003, ISBN 2-07-042739-0 tome 3: Colette, Fayard, 2002. Au risque de la pensée, Éditions de l'Aube, 2001. Micropolitique, Éditions de l'Aube, 2001. Chroniques du temps sensible, Éditions de l'Aube, 2003. La Haine et le Pardon, Fayard, 2005. Seule, une femme, Éditions de l'Aube, 2007. Cet incroyable besoin de croire, Bayard, 2007. Leur regard perce nos ombres, в съавторство с Jean Vanier, Fayard, 2011 ISBN 978-2-213-65469-0 Pulsions du temps, Fayard, 2013. ISBN 978-2-213-67083-6 Beauvoir présente, Fayard, 2016

Романи

Les Samouraïs, 1990.Самураите, 1990 (автобиографичен) Le Vieil Homme et les Loups, 1991.Старецът и вълците. Превод от френски Елена Константинова. София: Хемус, 1993, 172 с. ISBN 954-428-033-2 Possessions, 1996.Обладаване. Превод от френски Нина Венова. София: Хемус, 1998, 238 с. ISBN 954-428-139-8 Meurtre à Byzance, 2004.Убийство във Византия. Превод от френски Албена Стамболова. София: Сиела, 2005, 276 с. ISBN 954-649-799-1 Thérèse mon amour, récit, Fayard, 2008. L’Horloge enchantée, Fayard, 2015.

За Юлия Кръстева Irene Ivantcheva-Merjanska, Ecrire dans la langue de l'autre. Assia Djebar et Julia Kristeva. Paris: L'Harmattan, 2015.