Летище Божурище е бивше летище и някогашен главен авиоцентър на България – военно, гражданско и спортно летище, с аеропланно училище и аеропланна фабрика. Намира се в южната част на град Божурище, на 4 км от София и на 2 км югозападно от международен път Е80.
Обявено е за паметник на културата, отразяващ фактически цялата история на българското въздухоплаване през първата половина на XX век. Това е първостепенното българско летище фактически от възникването на авиацията в страната до появата на реактивните самолети. Стилизираният образ на летището е включен като част от герба на Божурище.
През 2005 г. Николай Свинаров като министър на отбраната ликвидира летището и подготвя терена и сградите му да бъдат дадени на чуждата компания „Индустриален парк София“, чийто мажоритарен собственик е италианската инвестиционна банка „Финанциария Интернационале“ (Finanziaria Internazionale). Сделката довършва следващият военен министър Веселин Близнаков.
История Летище Божурище е първото постоянно действащо летище в България и вероятно най-старото национално летище, запазено в ЕС.
Военно летище, 1912 – 1918 С Указ № 2 от 2 януари 1897 г., подписан от княз Фердинанд I, на територията на бъдещото летище е създадено военно кавалерийско депо, с което е сложено началото на военното използване на района. През 1906 г. от летището се извършват първите в България полети с балон. Първите дървени постройки на летището са построени през 1912 г., заедно с железопътната гара към него, от българската войска под ръководството на германски инженери. След войната гарата е още по-полезна, когато специален работнически влак от София спира до портала на летището. През 1913 г. там са построени хангарът и служебни сгради. Цар Фердинанд, престолонаследникът Борис и принц Кирил правят полети от него и остават в историята сред малкото аристократи, позволили си този риск по онова време.
Първото българско полево летище първоначално е устроено северно от Централна гара София (при дн. ТЕЦ София) и е пребазирано през 1914 г. на Божурище при кавалерийското поделение. Там е произведен и на 15 август 1915 г. излита първият самолет от българско производство, конструиран от Асен ЙордановЛетище Божурище помни славно минало , 14 април 2009.. По-късно се произвеждат в Държавната аеропланна работилница, Божурище българските самолети „ДАР“: ДАР-1, ДАР-2, ДАР-3, ДАР-4, ДАР-5, ДАР-6, ДАР-7, ДАР-8, ДАР-9 и ДАР-10.
През същата 1915 г. на 26 ноември на летището е открито първото българско Аеропланно училище. За началник на училището е назначен военният пилот майор Симеон Петров. За 2 години в училището са обучени над 100 пилоти, наблюдатели и аеромеханици. След завършване на курса на обучение всички са изпращани по бойните летища в състава на Първо и Второ аеропланни отделения към действащата армия. Възпитаници на училището са много личности, имащи огромен принос за подема на българската и световната авиация и самолетостроене: Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Кирил Петков, Владимир Балан.
Заедно с летеца поручик Владимир (Влайко) Балан, който е на боен стаж в германско авиационно поделение на фронта при Вердюн, през 1916 г. началникът предприема обиколка на германски летища и авиоработилници. Оценяват летището и новата аеропланна работилница в Гросенхайн, до Дрезден. Началникът на работилницата майор фон Минквиц чрез Германската въздухоплавателна инспекция ги снабдява с цялата нужна документация за изграждане на подобна инфраструктура в Божурище.
Авиопарк Божурище е устроен най-модерно и става първокласна въздушна база на България под командването на капитан Симеон Петров, тогава на 24 юни 1917 г. под ръководството на аеромеханика кап. Иван Каролев е положен основният камък на модерните изградените железобетонни постройки на аеропланната работилница, 4 големи хангара, електрическа централа, складове, административни и жилищни сгради, офицерско казино, а за ремонта и изработването на самолетните крила е поставено и началото на създаване на аеродинамична лаборатория. За обезпечаване на летателната дейност има метеорологическа и радионавигационна служба, където започват работа натрупалите вече богат опит български авиомеханици Каролев, Платников, Гевренов. За началник на ДАР Божурище е назначен капитан Марко Първанов, боен пилот, герой от войната, постигнал на 30 септември 1916 г. първата въздушна победа за българската авиация.
Създадената авиационна база дава условия за откриване на Аеропланно училище за летци и технически кадри и впоследствие са обучени голяма част от българските пилоти и парашутисти. На 18 ноември 1917 г. на аеродрум Божурище е устроен първият авиационен празник (военно авиошоу).
Гражданско летище, 1919 – 1937 С Ньойския диктат на победена България е отнето правото да има авиация. В Божурище пред незавършения изцяло комплекс сгради на Аеропланната работилница, Аеропланното училище и летището от окупационната комисия на Антантата под надзора на френския ген. Фуржу, който оглавява окупационния корпус на победителите, са унищожени, варварски разбити в т.нар. Глухо дере и изгорени в наречения по-късно „Черен хангар“ заедно с него (той е съборен от летците и мястото му е празно) предадените ѝ на 18 декември 1919 г. 73 български самолета, 110 авиационни двигателя, 3 аеростата, 76 авиационни картечници, бордни уреди, боеприпаси, авиобомби и друго авиационно оборудване, а през септември 1920 г. на същото място са докарани с вагони от Варна и разрушени 9 броя хидроплани от морската ни авиация, но голяма част от българската авиационната техника е спасена благодарение на усилията на Симеон Петров и останалите офицери за съхраняването на материално-техническата база, като самолети, оборудване и въоръжение са разглобени и скрити по селски къщи и хамбари от шопите. 7 български самолета от типовете DFW C.V, Albatros C.III и Fokker D.VII са укрити на най-невероятни места. Укрити са и десетки самолетни двигатели от типовете Бенц IV и Мерцедес III. Жестокостта на победителите обаче стига дотам, че те настояват летище Божурище и работилницата да бъдат изравнени със земята, а летателното поле разорано. Но Симеон Петров, имащ сериозни познанства сред висшите авиационни командири на французите, успява да спаси летището от разрушаване, и да спечели съгласието им сградният фонд и летателното поле да се запазят и използват от българския аероклуб. От 1919 г. Летище Божурище става гражданско. На 27 април 1920 г. в София се провежда учредително събрание на Българския аероклуб.
В 1919 г. на летището е сформирана първата въздушна жандармерийска част в България, но тя бързо е разформирована от окупационната комисия на Антантата и летището си остава чисто гражданско.
По време на Голямата железничарска стачка от 24 декември 1919 – 20 януари 1920 г. за пръв път българската авиация използва самолети за превоз на пощата между София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас с междинни кацания в Ямбол и Горна Оряховица. Тогава официалната кореспонденция се пренася от спешно създадената въздушна пощенска служба. Полетите се извършват по маршрути София – Горна Оряховица – Варна и София – Пловдив – Бургас.
Към Министерството на железниците, пощите и телеграфите на 1 април 1922 г. с база летище Божурище се открива „Отделение за въздухоплаване“. Към него принадлежат Аеропланното училище, Аеропланната работилница и Аеропланното депо. Директор на отделението и на училището става бойният летец Асен Юрданов Агов. Официалното предназначение на това отделение е транспорт на хора, поща и товари в рамките на страната.
Един от най-способните стари летци Пеньо Попкръстев е извикан от чужбина и на 10 юни 1923 г. е назначен за началник на българското въздухоплаване. В Германия той подбира и подготвя малък екип, с който България да създаде собствен научно-технически потенциал и собствена база за подготовка на инженерни кадри, които да изградят родното ни самолетостроене. Отделението с царски указ № 40 от 15 юли 1924 г. прераства в „Дирекция на въздухоплаването“. Преоборудвани военновременни самолети превозват от 1 до 4 пътника. България закупува самолети: от Франция идват „Потез VIII“, „Кодрон С-59“ и „Анрио ХД-14“. От Англия "Бристол 29 „Тоурър“ и хидроплани „Авро-522“. През 1924 г. това са 18 сухоземни учебни самолета и 2 хидроплана, през следващата година – 12 пощенски, 2 учебни и още 2 хидроплана, които са доставени през 1926 г. От тях 17 нови самолета превозват предимно поща и след неуспешни опити да се открият редовни въздушни пътнически линии, тази инициатива замира. 1924 г. е забележителна с това, че са получени за пръв път след войната нови самолети.
От укритите части в 1921 г. в авиационната работилница Божурище са сглобени 2 самолета – Албатрос С.ІІІ (Albatros C.III) и DFW C.V. Това се осъществява пак благодарение на усилията на Симеон Петров за съхраняването на материално-техническата база и подкрепата на Иван Платников, Димитър Ангелов, Илия Младенов, Иван Симеонов.
През 1924 г. в Божурище започва производството на първите български серийни самолети – това са учебни, тренировъчни и разузнавателни самолети У-1 „Узунов“ (тип DFW-C.V), носещи името на загиналия летец Иван Узунов. Те са предвидени най-вече за нуждите на аеропланното училище. Неговото официално откриване става на 15 юли 1923 г., макар то практически да не е прекратявало съществуванието си. Вземат се и мерки за обучаването на технически персонал. На 15 февруари 1924 г. започва и първият курс за самолетни техници.
През пролетта на 1925 г. с правителствено решение на летище Божурище от оцелялата база е създадено първото българско самолетостроително предприятие, наречено скромно Държавна аеропланна работилница (ДАР) – Божурище разполагаща с всички необходими цехове, халета и лаборатории за индустриално производство на самолети. За пръв началник на ДАР е назначен летецът капитан Марко Първанов, за главен инженер – германският летец инж. Херман Винтер (Hermann Winters), в конструктивното му бюро работят специализиралия в Берлин инж. Цветан Лазаров, който по-късно замества като началник Първанов, американският възпитаник инж. Кирил Петков, Борис Денчев, Касабов, Стойчев, Бончев и др. През 1925 г. са произведени общо 7 броя и с тях за първи път е изпълнена първата въздушна обиколка на България. Това събитие има небивал обществен отзвук, тъй като самолетите са родно производство. В ДАР-Божурище се произвеждат български самолети от 1925 до 1941 г., когато производствената база е прехвърлена в ДСФ Ловеч, тъй като правителството се страхува от бомбардировки, а хангарите в Божурище продължават да се използват за ремонти, обновяване и поддръжка на действащата авиационна техника до 1954 г. когато дейността по национално производство на самолети е преустановено от комунистическото правителство изпълняващо нарежданията от Москва и самолетният парк на ВВС се попълва изключително с внос на самолети от СССР До 1941 г. от ДАР са произведени общо 94 самолета от 12 типа, от които самостоятелни конструкции са ДАР-6, ДАР-6А и ДАР-10А на Цветан Лазаров, ДАР-7 и ДАР-8 на Кирил Петков, а останалите – на Херман Винтер.