Българска академия на науките

Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България.

Тя е автономна организация с държавно финансиране, която обхваща научни институти и други самостоятелни звена.Чл. 1. от Закона за БАН : „Българската академия на науките (БАН) е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена“. Нейните членове биват академици (действителни членове), член-кореспонденти (дописни членове) и чуждестранни членове. Научните институти и самостоятелните звена на БАН извършват фундаментални научни изследвания, приложна и технологична дейност, а също и подготовка на кадри. В световната ранглиста на научни институции, изготвяна от SCImago, през последното десетилетие БАН неизменно е най-високо класираната българска организация, като към 2020 година заема 663-то място в света.SIR Bulgarian institutions

Академията е основана като Българско книжовно дружество (съкр. БКД) в град Браила, Румъния през 1869 г. Заедно с Екзархията, БКД е първата българска институцияwww.bas.bgВелиана Христова, 12 октомври - 150 години БАН, duma.bg, бр. 195, 11 октомври 2019.Николай Савов, Възникване и утвърждаване на Българското книжовно дружество, electronic-library.org, 2009. и предхожда създаването на Третата българска държава с 9 години. БКД премества седалището си в София през 1878 г.

Председателят на БКД Иван Гешов прави голямо лично дарение през 1908 г. с условието БКД да стане академия. БКД се преименува на Българска академия на науките на 13 февруари 1911 г. През 1940 г. БАН е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (съкр. БАНИ), като запазва това наименование до 1947 г., когато възстановява името си Българска академия на науките.

Към 2009 г. БАН включва 69 научни института и централни лаборатории, както и 11 специализирани звена и централна администрация През 2010 г., след провеждането на международно оценяване, броят на институтите е намален на 42. Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) напуска БАН в началото на 2019 г.

Преди реформите от 2010 г. общият брой на работещите в Академията е около 7400 души, от които учените са около 3570. Към 2020 г. числото на учените спада до към 2700 души.Годишен отчет 2019

История БКД след 1869 г.

Основаването на Българското книжовно дружество (БКД) става на учредително събрание в рамките на 5 дни – от 8 до 12 октомври нов стил (26 – 30 септември стар стил) 1869 г.Ани Гергова, „Българска книга: енциклопедия“, изд. „Пенсофт“, 2004, стр. 102 в къщата на Варвара Хадживелева, Браила, Румъния. БКД е учредено като научно и литературно дружество, т.е. има смисъла на просветна организация. За официална дата на честване е избран 1 октомври.На тази дата, 1 октомври 2009 , events.bg, 1 октомври 2009

В рамките на учредяването е приет Устав на Дружеството (на 29 септември) и е избрано негово ръководство – първите „членове на научна книжовна дейност“: Марин Дринов (председател), Васил Стоянов и Васил Друмев. Избрано е и петчленно Настоятелство на Дружеството, което трябва да се занимава с финансовите и „материалните“ въпроси. През този период БКД събира и ръководи дейността на българските учени, като издава и своя печатен орган „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ (1870 – 1876) в Браила.Захариев, Ясен (2008) Философските организации: „Ентусиазъм и инициатива“. във „Философският XX век в България“. изд. „Изток-Запад“, София, стр. 185 – 205. ISBN 978-954-321-443-3

През 1871 г. е избран първият почетен член на БКД – Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 г. дружеството премества седалището си от Браила в София.

След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на 3 клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, редовни и дописни. Изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата стават членове.

Периодичното списание на БКД започва да се издава отново (1882 – 1910) в София. Дружеството възстановява своята материална среда и активизира дейността си след 1884 г., когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и Софийската община му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица „Цариградска“.

От 1898 г. председател на БКД е Иван Евстратиев Гешов.

БАН след 1911 г. На 19 март (6 март стар стил) 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките (това става 3 години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство). „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ се преименува в „Списание на БАН“ през 1911 г. На следващата година, 1912, Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията.

През 1925 – 1929 г. е построена сградата на БАН на улица „15-и ноември“ 1, която, макар и пострадала от бомбардировките през Втората световна война, продължава да се използва и днес. През 1940 г. се създава и Литературно-художествен клон на БАНФилип Панайотов, Иванка Николова, България – 20 век: алманах, изд. Труд, 1999, стр. 551 и академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като запазва това име до 1947.

БАН след 1944 г. Скоро след Деветосептемврийския преврат през 1944 някои членове на академията, начело с председателя ѝ проф. Богдан Филов, са изключени, съдени и убити за фашистка дейност, а в началото на 1945 са избрани значителен брой нови академици. През същата година започва преобразуването на организацията по съветски образец. Тя се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени повечето научноизследователски институти в страната. В Устава от 27 – 28 февруари 1947 г. изрично е вписано, че БАН „развива дейността си съобразно програмата и решенията на Българската комунистическа партия“. Управителния съвет се избира за две години и се състои от председател, двама подпредседатели, научен секретар и секретарите на клоновете. Съвсем нова е структурата на Постоянното присъствие, която включва председателя на Академията, подпредседателите и научния секретар. На тях е възложено да вземат решение по неотложни въпроси. Според чл. 5 от Закона личният състав на Академията се състои от почетни членове, редовни членове (наречени академици по съветски образец), дописни членове, които се наричат член-кореспонденти, и научни сътрудници. Броят на академиците е определен на 72, а на член-кореспондентите – на 80. В първоначалния вариант на законопроекта се предвижда установяването на пределна възраст от 75 години за редовните членове, но тази точка предизвиква силно неодобрение от членовете на Управителния съвет на Академията и впоследствие отпада.

В Закона за БАН от 1 февруари 1947 г. г е уредена и процедурата за избор на нови членове. Кандидатурите се издигат от научни работници, научни дружества, обществени и културни организации. Преценката за тях е оставена на съответните клонове на науката. Във вид на препоръка тя се внася в Общото събрание на съответния отдел, което осъществява избора. Гласуването е тайно. За избрани се смятат онези кандидати, за които са гласували най-малко две трети от членовете на отдела. Изборът на отдела подлежи на одобрение от Общото събрание чрез тайно гласуване и с обикновено мнозинство (но само ако присъстват най-малко две трети от редовните членове на Академията). Напълно нова и извън академичната традиция дотогава е предоставеното право на среди извън Академията да издигат кандидатури за нови членове. В Закона е включен и текст, според който в състава на БАН не могат да бъдат лица, които са проявили или проявяват фашистка и всякаква друга противонародна дейност, лишените от граждански и политически права и тези, които със своите неморални действия уронват достойнството на Академията. Такива лица ще се изключват по реда на избирането им. Същевременно към този текст се добавя и друг, който гласи, че: „лица, реабилитирани, дали доказателство, че са променили своите фашистки и противонародни схващания, могат да бъдат приети отново в Академията“.История на Българската академия на науките, II ч – 1947 – 2014 г, Авторски колектив, под научната редакцията на проф. Илия Тодев, издателство „Марин Дринов“ 2017 г., 15 – 16 стр.

Значителна роля за укрепването на БАН играе международното научно сътрудничество. От втората половина на 19-те години започва по-интензивно сътрудничество на БАН с академиите на другите социалистически страни и особено с Академията на науките на СССР. Стартира осъществяването на съвместни задачи, които довеждат до съгласуване на плановете, обмяна на опит, подпомагане на квалификацията и специализацията на научните работници и до създаването на общи трудове. През следващите години значително се разширяват международните връзки на Академията. По договорите за културни връзки с чужбина се осъществява размяна на учени за обмяна на опит и специализация на млади научни работници. Засилва се участието на български учени в международни научни конгреси и конференции, което спомага за установяването на непосредствени връзки и контакти с чужди учени.История на Българската академия на науките II част, 1947 – 2014 г, под научна редакция на проф. Илия Тодев. София, Издателска къща „Марин Дринов“, 2017, стр. 29 – 30.

Още от края на 1950-те години по-нататъшното развитие на БАН изцяло се свързва с цялостното разработване на научна политика, която е насочена към прякото є обвързване със социално-икономическото развитие на държавата. В постановление на МС и ЦК на БКП през 1959 г. „За по-нататъшното развитие на българската наука и повишаване на нейната роля в социалистическото строителство“ се подчертава, че главната и непосредствена задача на българската наука е да „се заеме със задълбоченото разработване на големите жизнени проблеми на социалистическото строителство, от които зависи ускореното икономическо развитие на страната ни“. Има се предвид осъществяването на индустриализацията и модернизацията на икономиката. Основната критика в документа е, че БАН все още не е структурирана в център и организатор на науката и че нейното приложение трябва оттук нататък да се съсредоточи върху икономиката на страна. Критиките срещу БАН са, че тя няма развита необходимата мрежа от научни институти и лаборатории към заводите и не е осъществена постоянна връзка между различните научни звена. Едновременно с това се обръща внимание, че държавата си поставя като приоритетна задача преодоляване на изоставането на България в редица важни области на световната наука, като: електрониката, атомната физика, физиката на полупроводниците, автоматиката, някои клонове на математиката, техниката и химията, които са основата на т.нар. научно-техническа революция, както и на медицинските науки. За тази цел ЦК на БКП и МС постановяват изграждането на редица нови институти в областта на съответните промишлени, селскостопански, медицински и пр. науки. Съгласно постановлението дейността на българските физици и математици трябва да се насочи най-вече към изследвания, свързани с атомната енергия, полупроводниците и електрониката, към разработване на проблемите на приложната математика, приложението на статистическите методи в демографията, промишления контрол и др.пак там – стр.32