Майнверк (; * ок. 975, вероятно в Ренкум, Нидерландия, † 5 юни 1036, Падерборн) е от 1009 до 1036 г. епископ на Падерборн.
Произход
Майнверк произлиза от богатата и знатна саксонска благородническа фамилия Имединги. Той е син на граф Имед IV († 983) и Адела от Хамаланд († 1021/1028, Кьолн), една от двете дъщери наследнички на граф Вихман от Хамаланд († 973) от фамилия Билунги и на Луитгард († 962) от Дом Фландрия, дъщеря на граф Арнулф I († 964). Майка му се омъжва втори път за Балдерих († 1021), граф на Дренте. Неговият по-голям брат е граф Дитрих, който е убит вероятно по нареждане на майка му през 1014 г. Неговата сестра или полусестра Света Емма († 3 декември 1038) е съпруга на граф Лютгер († 1011), син на херцог Херман Билунг.
Духовна кариера Майнверк е къснороден син и определен за духовник. Той посещава църковните училища в Халберщат и Хилдесхайм, където съученик му е по-късния крал и император Хайнрих II. След това той става каноник в катедралата на Халберщат. От 1001 г. той е каплан в двора на император Ото III. На 13 март 1009 г. в Пфалц цу Гослар е направен епископ от архиепископа на Майнц Св. Вилигис.
Майнверк има голямо наследство и заради връзката му с Хайнрих II той става през 1009 г. епископ на тогава бедната епископия Падерборн. Майнверк възстановява катедралата Падерборн (освещаване 1015), основава манастира Абдингхоф (1015) и Щифт Бусдорф в Падерборн с част от неговите средства. Като имперски княз той помага в императорската политика. Участва редовно на имперски събрания и епископски синоди и три пъти е в кралската свита до Рим, където участва в короноването на императорите Хайнрих II (1014) и Конрад II (1027). Императорите му благодарят за неговите услуги като редовно го посещават и му дават големи части от графствата на Хаолд II и Додико, след тяхната смърт през 1011 и 1020 г. Хайнрих II посещава Падерборн и тамошния Пфалц седем пъти, Конрад II е при него дори осем пъти най-вече при празници в Падерборн.
Майнверк умира малко след освещаването на основания от него манастир Бусдорф през май 1036 г. на 5 юни. Той е погребан първо в подарената от него през 1014 г. капела Абдинг. През 1810 г. саркофагът му е преместен в църквата Бусдорф. Майнверк се чества в католическата църква като блажен.
Животът на Майнверк е описан през 1165 г. в Италия от абат Конрад от Абдингхоф (1142 – 1173) във Vita Meinwerci episcopi Patherbrunnensis.
Галерия
Източници Guido M. Berndt, Vita Meinwerci episcopi Patherbrunnensis. Text, Übersetzung, Kommentar. Das Leben Bischof Meinwerks von Paderborn. München 2009, ISBN 978-3-7705-4914-6. Christoph Brouwer, Vita B. Meinwerci Ecclesiae Paderbornensis Episcopi / à Christophoro Browero è Soc. Jesu Presbytero è Mss. primÂum eruta, Scholiisque illustrata. Nunc verò recognita, ad autographum restituta, & Notis aspersa ab Adolpho Overham Imperialis & liberae Abbatiae Werthinensis Ordinis S. Benedicti Monacho, Joannes Todt, Paderborn 1681. Franz Tenckhoff, Das Leben des Bischofs Meinwerk von Paderborn. Hahn, Hannover 1921.
Литература Manfred Balzer, Zeugnisse für das Selbstverständnis Bischof Meinwerks von Paderborn. In: Norbert Kamp, Joachim Wollasch (Hrsg.), Tradition als historische Kraft. Interdisziplinäre Forschungen zur Geschichte des früheren Mittelalters. Berlin u.a. 1982, S. 267 – 296, ISBN 3-11-008237-3. Guido M. Berndt, Vita Meinwerci episcopi Patherbrunnensis. Das Leben Bischof Meinwerks von Paderborn (MittelalterStudien) (Text, Übersetzung, Kommentar), Wilhelm Fink Verlag, Paderborn 2009, ISBN 978-3-7705-4281-9. Hans Jürgen Brandt, Karl Hengst, Das Bistum Paderborn im Mittelalter. Paderborn 2002, ISBN 3-89710-001-0. Hermann Bannasch, Das Bistum Paderborn unter den Bischöfen Rethar und Meinwerk, Altertumsverein, Paderborn 1972 Ansgar Köb, Auf den Spuren Bischof Meinwerks durch Paderborn. Ein kulturhistorischer Führer zu den mittelalterlichen Bauwerken, Verlag Schnell+Steiner, Regensburg 2009, ISBN 978-3-7954-2202-8. Wilhelm Kuhne, Meinwerk, Bischof und Staatsmann an der ersten Jahrtausendwende und die 1. urkundliche Nennung von Hardehausen . Schöningh, München et al. 1986. ISBN 3-506-73714-7. Christoph Stiegemann und Martin Kroker (Hrsg.), Für Königtum und Himmelreich. 1000 Jahre Bischof Meinwerk von Paderborn, Schnell und Steiner, Regensburg 2009, ISBN 978-3-7954-2152-6. Klaus Terstesse, Meinwerk. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 20, Bautz, Nordhausen 2002, ISBN 3-88309-091-3, Sp. 1025 – 1027. Wilhelm Wattenbach, Meinwerk. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 21, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, S. 239 f.
Външни препратки
Meinwerk – Für Königtum und Himmelreich 1000 Jahre Bischof Meinwerk von Paderborn – Ausstellung Paderborn 2009 – 2010
Категория:Римокатолически епископи от 11 век Категория:Блажени Категория:Епископи на Падерборн Категория:Родени през 10 век Категория:Починали през 1036 година