Алкивиад Диаманди (; ; ) е арумънски политик от Гърция. По време на Първата световна война Диаманди участва в опита за установяване на влашка автономия в Пинд, а по време на окупацията на Гърция през Втората световна война основава колаборационистката проиталианска организация Римски легион, която има същата цел.
Биография Роден е на 13 август 1893 г. в пиндското влашко село Самарина в семейството на богати търговци от влашки произход. Завършва основно румънско училище в Самарина и се записва в гръцки лицей в Солун. През 1912 г. заминава за Румъния, където завършва Търговската академия в Букурещ. През 1916 г. е доброволец в румънската армия по време на Първата световна война.
Опит за влашка автономия в 1917 г. Вероятно като румънски пратеник се озовава в Албания, по време на войната между Австро-Унгария, Италия и Франция. По време на кратката окупация от Италия на Янина и влашките селища в Пинд е в родната си Самарина и е част от седемчленния комитет разпращал различни декларации до различни страни с цел търсене на италианска, румънски и друга подкрепа за евентуална влашка автономия. Усилията на Диаманди не срещат подкрепа нито от Италия, нито от Румъния, италианските войски се изтеглят, а Диаманди се установява в Саранда. От там заминава за Рим. Включва се във фашисткото движение на Бенито Мусолини. Успява да си издейства паспорт от румънската легация и пътува за Гърция. Според гръцкия автор Ставрос Антeмидис Диаманди е помилван от гръцките власти през 1927 г.
Римски легион Пристига в Атина като вицепрезидент на Националната петролна компания на Румъния. Занивама се също така и с внос на дървен материал от Румъния и други бизнес начинания. Пътува често до Родос, който е италиански, и привлича вниманието на гръцкото контраразузнаване, което подозира, че е румънски агент. По време на диктатурата на Йоанис Метаксас е издадена заповед за експулсирането му, но той успява да го избегне поради приятелските си отношения с министъра на обществената сигурност Константинос Маниадакис
След началото на инвазията на Италия в Гърция през октомври 1940 г. Диаманди се намира в Коница на албанско-гръцката граница. Италианците му предлагат офицерски чин и той работи като преводач и асистент на началника на щаба генерал Алфредо Гуцони. След първоначалните неуспехи на италианците Диаманди се оттегля в Тирана и навлиза отново в Гърция след 5 месеца заедно с италианската армия през пролетта на 1941 година.
Създава колаборационистката влашка организация Римски легион, подкрепян от живеещия в Лариса адвокат Никола Матуси и Васил Рапотика.
Манифест На 1 март 1942 г. Диаманди публикува в местни вестници обширен манифест, който е публикуван отново от Ахилеас Антемидис през 1997 г. в книтата му „Гръцките власи“. Манифестът е подписан от водещи арумънски интелектуалци като:
адвоката Никола Матуси проф. Димас Тютрас адвоката Василакис Георгиос з-л Франгос Георгиос учителя А. Бека търговеца Гаки Папас д-р Никос Мицибуна проф. Димитриос Хаджигогу адвоката А. Калометрос инженера Нико Телейонис Василис Цьодзьос проф. Коста Николеску проф. Толи Паста Димимтриос Тахас проф. Стефанос Коциос Проф. Г. Контоинани д-р Калоера проф. Толи Хаджи Йоанис Мердзос от Невеска, чийто син Николаос Мердзос е известен прогръцки настроен влашки автор в Гърция Перикли Папас проф. Виргилиу Баламаче, роднина на Ник Баламаче, секретар на Фрашеротското общество в САЩ инж. С. Пелекис К. Питули адвокат Толи Хадзис Дим. Барба
Двама власи от Албания и България Василис Вартолис и родения в Самарина Зику Арая също одробряват манифеста. В Румъния той е подписан от родения в Бер Георге Мурну, професор в Букурещкия университет.
Последни години По време на втората година на италианска окупация действията на гръцката съпротива се засилват и през юни 1942 година Диаманди заминава или е извикан обратно в Румъния.
След войната е арестуван на 21 февруари 1948 г. Умира на 9 юли 1948 г. в полицейското управление в Букурещ.
Библиография Evangelos Averof-Tositsas, Η πολιτική πλευρά του κουτσοβλαχικού ζητήματος [The political aspects of the Aromanian question], Trikala reprint 1992 (1st edition Athens 1948), p. 94 Stauros A. Papagiannis, Τα παιδιά της λύκαινας. Οι ‘επίγονοι’ της 5ης Ρωμαϊκής Λεγεώνας κατά την διάρκεια της Κατοχής 1941-1944 ["Wolf children. The ‘descendants’ of the 5th Roman Legion during the occupation 1941-1944"], Athens, 1998 Anthemidis, Axilleas, The Vlachs of Greece. Thessaloniki: Malliaris 1998 (Greek). Tim Salmon, Unwritten Places, Athens Lycabettus Press, 1995 (see p. 149 and 215) T. J. Winnifrith, The Vlachs: The History of a Balkan People, Palgrave Macmillan, 1987 Kahl, Thede, Ethnizität und räumliche Verteilung der Aromunen in Südosteuropa, Münstersche geographische Arbeiten, 43, Münster 1999. ISBN 3-9803935-7-7 (see pp. 55–56 on Diamandi) Koliopoulos, John, Greece: The Modern Sequel, Hurst 2001 Herakles & the Swastika: Greek Volunteers in the German Police, Army and & SS 1943-1945, New York 2000
Бележки
Категория:Македонски власи Категория:Родени в Самарина Категория:Колаборационисти на Фашистка Италия Категория:Румънски военни дейци Категория:Починали в Букурещ