Трънското въстание, известно още като Шопското въстание и Знеполско-Краищенското въстание, избухва на 30 декември (нов стил) 1877 година, водено от капитан Симо Соколов.

Предистория След проведеното през август 1875 г. от БРЦК събрание, на което е взето решение за вдигане на всенародно въстание в България, в Белград Симо Соколов, Цеко Петков, Ильо Марков, Тодор Томич и Калчо Пасков създават Привременен революционен комитет, който да организира и ръководи въстанието в западните български краища. Те се срещнали с члена на БРЦК Димитър Ценович при едно негово идване в Белград в делегация да води преговори със сръбското правителство за съгласуване на действията и подкрепа на едно бъдещо въстание в България и се уговорили чрез него да поддържат връзка с БРЦК. През този период Соколов посещавал Трънския край, като провеждал срещи и устройвал събрания, на които говорел за необходимостта да се готвят за предстоящото общонародно въстание. На път за Сърбия Соколов минавал през Пирот, където се срещал с Пиротския революционен комитет и изградил връзки чрез неговите представители Коце Семерджиев.

През януари 1876 г. Симо Соколов пише до БРЦК:

Настоятелството на Браилския комитет с писмо от същия месец, адресирано до Цеко Петков, Симо Соколов и Тодор Томич, упълномощава Привременния комитет в Белград да „представлява народното дело пред нашите братя сърбите“, на което в отговора си до тях Соколов възкликва:

Освобождаване на района

След освобождаването на Плевен от руските войски, на 14 декември 1877 г., Сърбия обявява война на Турция. Нейните войски завземат Ниш, Пирот, Враня, Лесковац, Прокупле, Куршумлия.

След като сърбите превземат Пирот, Соколов, който е офицер в сръбската армия, се отправя към Трън, за да вдигне въстание. С капитан Соколов се движат и няколко черногорци. Пристигат в града на 31 декември. Към края на декември 1877 г. въстаниците освобождават района на Брезник – Трън – Кюстендил. Четата е с около 1000 бойци. Въстаниците са слабо въоръжени, преди всичко с хладно оръжие.

Соколов се отправя за Кюстендил. Заедно с Тако Пеев и Ильо войвода води сражения с османските части, докато накрая градът е освободен с помощта на пристигналите руски отряди. Тако Пеев действа и в района на Враня, Гиго Масаловички – в Радомир, а Иван Грънчаров – към Босилеград. Неговите чети разгромяват турски отряд в района на Сурдулица. Действа и след примирието на 3 март 1878 година и стига до Крива паланка.

В записките си Соколов отбелязва:

След Освобождението Впоследствие районът на Западна България от февруари 1878 до юли 1879 г. е окупиран от сръбски военни части. В региона през този период се развихря сръбската пропаганда. По време на сръбската окупация на Трън и опитите на сърбите да анексират този край Симо Соколов е сред местните патриоти, които окуражават съгражданите си да отстоят принадлежността си към раждащата се българска държава. Впоследствие Соколов се установява в София, става офицер от Българската армия и е избран за народен представител.

Бележки

Източници Н. Илиев, Капитан Симо Соколов, Трънското въстание от 1877 г., ИК „Пропелер“, София, 2000 с.

Вижте също Знеполско въстание

Категория:Български въстания срещу Османската империя Категория:Руско-турска война (1877 – 1878) Категория:История на Кюстендил Категория:История на Трън Категория:1877 година в Османската империя