Странджанският дъб, наричан още лъжник (Quercus hartwissiana), е реликтен дървесен вид от семейство Букови, съчетаващ външните белези на летен дъб и горунДелков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 149 – 150, Код: 05/9534671511/4805–314–88. В морфологическо отношение, странджанският дъб показва близко сходство с Quercus roburoides Bér. Quercus hartwissiana. Oaks of the World. Посетен на 21 юли 2019 г. – палеотаксон, считан за общия прародител на съвременни видове като Q. robur, Q. petraea и Q. pubescens. Естественият ареал на Quercus hartwissiana е причерноморскиАсьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1; в България се среща само в Странджа планина до 500 м н.в.
Описание Представлява средно голямо до едро листопадно дърво с широка корона, достигащо височина 10 T. G. Tutin et al. (Eds.), (1993), Flora Europa, Vol1: Psilotaceae to Platanaceae (2nd ed.), Cambridge University Press, p. 74, ISBN 0-521-41007-X – 28 м (рядко до 35 м) и диаметър на ствола приблизително 1,6 мДПП „Странджа“ предлага да бъдат защитени вековни дървета от странджански дъб – лъжник/Quercus hartwissiana/. Природен парк „Странджа“. Посетен на 22 юли 2019 г.. Кората е кафява до тъмносиваMOR:BRAHMS_65156. The Morton Arboretum. Посетен на 22 юли 2019 г., надлъжно набраздена. Младите клонки са тъмночервеникави или сиви, обикновено гладки. Листата са сравнително едри, 5 – 18 см на 4 – 11 см, лъскави отгоре и с власинки отдолу, с обратнояйцевидно-продълговата до овална форма, разположени на обособени дръжки с дължина 1,5 – 2 до 4 см; ръбът им е правилно и плитко наделен (едро назъбен) на 5 – 12 дяла от всяка страна, страничните жилки вървят почти успоредно, достигайки самия ръб на петурата – особеното жилкуване се явява „примитивен“ белег, свързващ този вид с по-ранни етапи в еволюцията на белите дъбове в Европа.
Галерия
Източници
Литература
Категория:Дъб Категория:Дървесни видове