Историята на будизма обхваща периода от VI век пр.н.е. до наши дни, започвайки с раждането на Буда Сидхарта Гаутама в Индийския субконтинент в Лумбини, днешен Непал. Този факт превръща будизма в една от най-старите световни религии. Будизмът еволюира като се разпространява от североизточната част на Индийския субконтиннент през Централна, Източна и Югоизточна Азия. По едно или друго време той е повлиял най-много на азиатския континент. Историята на будизма се характеризира с развитието на множество движения, течения и школи, групирани в три основни големи направления: Теравада, Махаяна и Ваджраяна с контрастиращи си периоди на разцвет и отстъпление.
Сидхарта Гаутама
Сидхарта Гаутама е историческият основател на това, което днес се определя като будизъм. Той е роден като принц-войн, принадлежащ към кастата на Кшатриите през 623 г. пр.н.е. в Лумбини, Непал.the Birthplace of the Lord Buddha UNESCO World Heritage Site Неговото семейство от Сакя Кшатрии имало браминско потекло (санскрит: готра), което е посочено във фамилното име „Гаутама“. Много учени от XIX век като например Д-р Еител свързват името Гаутама с браминското Риши Гаутама. P. 95 A Record of Buddhistic Kingdoms By James Legge В много будистки текстове пише, че Буда е потомък на мъдреца Ангираса.The Life of Buddha as Legend and History от Едуард Джоузеф Томас, публикувана за първи път през 1927 г. Например, "В палийската Махавага „Ангираса“ е име за Буда Гаутама, който очевидно принадлежи към племето Ангираса...".P. 19 A history of Indian logic by Satis Chandra Vidyabhusana Ученият Едуард Д. Томас също свърза Буда с мъдреците Гаутама и Ангираса.P. 22 The Life of Buddha by Edward J. Thomas
След период на аскетизъм и медитация Сидхарта Гаутама открива будисткия Среден Път – път на умереността, отвъд крайностите на самоугаждането и сетивните удоволствия от една страна и самоубийствените лишения от друга.
Сидхарта Гаутама постига просветление седейки под едно фикусово дърво от вида, известен днес като Ficus religiosa. В наши дни то е почитано като дървото Бодхи в Бодх Гая, Индия. Оттогава Гаутама става известен като „Просветленият“, Самяксамбуда.
Буда намира подкрепа във владетеля на Магадха, император Бимбисара. Императора приема будизма като свое вероизповедание и позволява основаването на много будистки вихари (манастири). Това довежда до преименуването на целия регион на Бихар.India by Stanley Wolpert (Page 32)
В Парка на Елените близо до Варанаси в Северна Индия Буда за първи път започва да преподава. Традиционно това се нарича първо завъртане на Колелото на Дхарма с произнасянето на първата си проповед пред група от пет събеседника, с които той по-рано търсил просветлението. Заедно с Буда те оформят първата сангха (общността от будистки практикуващи) и с това за първи път е завършена Тройната Скъпоценност (Буда, Дхарма и Сангха).
През останалите години от живота си Буда пътува из Гангската равнина, разположена в Североизточна Индия както и на други места.
Буда достига паринирвана (както в будистките източници се нарича смъртта на реализиран учител) в затънтените джунгли на Кушинара.
Точно преди да почине Буда казва на своите последователи, че след неговата смърт Дхарма (буквално преведено доктрина, учение, закон) ще е техният бъдещ учител. Първите ученици на Буда смятат думите на Гаутама за основен извор на Дхарма и Виная за правилата за поведение и дисциплина на монасите и монахините, но преминали през големи трудности докато успеят да формулират и предадат прецизно учението на Буда. Смята се обаче, че въпреки това нито една колекция от писания не е оцеляла до днес в чистия си вид. Версиите на канона (общопризнатите свещени писания) се съхраняват на езика пали, на санскрит, китайски и тибетски и са отделни варианти на пълните събрани учения, които кристализират по време на трите века устно предаванеRobinson, Richard and Johnson, Willard (1977). The Buddhist Religion. Encino, California: Dickenson Publishing Complany, Inc..
Ранен будизъм Ранният будизъм остава съсредоточен в долината на река Ганг, разпространявайки се постепенно от древна си централна област. Каноничните източници описват два сбора, при които монашеската Сангха на основата на сборници от текстове върху учението на Буда уталожва известни проблеми на дисциплината в общността.
1-ви будистки събор (V век пр. Хр.) Първия Будистки Събор бил воден веднага след като Буда достигнал паранирвана и бил председателстван от Гупта Махакашяпа, който е един от неговите основни ученици, а събитието станало в Раджаграха (Раджгир) през V век пр. Хр. под благородната опека на цар Аджаташатру. Целта на сбора била да се запишат всички поучения на Буда в доктринални учения(сутри) и Абхидхарма и да се систематизират монашеските правила (виная). Ананда, един от основните ученици на Буда и негов братовчед бил повикан да рецитира проповедите и Абхидама на Буда, а Упали друг негов ученик рецитирал правилата на виная. Това станало основата на Трипитака(Трите Кошници), които са запазени само на езика пали.
2-ри будистки събор (IV век пр. Хр.) Вторият Будистки Събор състоял се във Вайсали бил резултат от спор, което възникнал в сангхата поради предложеното от някои монаси облекчаване на определени точки от дисциплината. В края на краищата било решено да се проведе събор, на които оригиналните виная текстове да се запазят от Първия Събор и те били цитирани, за да се покаже, че тези предложени облекчения били против записаното учение на Буда.
Разпространение при цар Ашока (ок. 261 г. пр. Хр.) Допълнителна информация:Ашока
Маурианския император Ашока (273 – 232 г. пр. Хр.) се обърнал към будизма след кървавото завладяване на територията на Калинга (Ориса) в Източна Индия по времето на войната Калинга. Разкайвайки се за ужасите и мизерията, които конфликта носел, царят великодушно реши да отхвърли насилието и да замести мизерията, причинена от войната с уважение и чувство за лично достойнство към всички хора по света. Разпространявал вярата си строейки ступи и колони, които подтиквали от всичко най-вече почитането на целия животински свят и присъединяването на хората да следват Дхарма. Може би най-добрият образец от всички тях е Великата Ступа от Санчи (Близо до Бхопал в Индия). Тя е построена през III век пр. Хр. и по-късно била уголемена. Нейните гравирани врати, наречени торана се считат за едни от най-изящните примери на будисткото изкуство на Индия. Той също така построил пътища, болници, къщи за почивка, университети и напоителни системи из цялата страна. Той се отнасял към поданиците си като с равни, независимо от тяхната религия, политически нагласи и каста.
Този период период се отличава с началното разпространение на будизма извън Индия в други страни. Според плочите и колоните оставени от Ашока (декретите на Ашока), били изпращани емисари в различните страни, за да разпространяват будизма, дотолкова на юг доколкото е била Шри Ланка и дотолкова на запад доколкото били Гръцките царства, в частност в съседното Гръцко-бактрийско царство и най-вероятно чак до Средиземноморието.
3-ти Будистки Събор (ок. 250 г. пр. Хр.)
Цар Ашока свикал Третия Будистки Събор през 250 г. пр. Хр. в Паталипутра (днаешна Патна). Той бил воден от монаха Погалипутатиша. Предмета на събора бил чистотата на сангха и по-конкретно от небудистките аскети, които били привлечени от царската подкрепа. След събора будистките мисионери били изпратени по целия познат свят.
Елинистичен свят Някои от декретите на Ашока описват опитите, правени от него да разпространи будизма из целия Елинистичен свят, който по онова време в непрекъснат континуум се разпростирал от границите на Индия до Гърция. Декретите посочват ясното разбиране на политическата организация на Елинистките територии: имената и местата на главните гръцки монарси на това време са идентифицирани и се смята, че те са приели будизма: Антиох II Теос от Селевкидите (261 – 246 г. пр. Хр.), Птолемей II от Египет (285 – 247 г. пр. Хр.), Антигон II Гонат от Македония (276 – 239 г. пр. Хр.), Магас (Кирена) (288 – 258 г. пр. Хр.) в Киренайка(днешна Либия), и Александър II (Епир) (272 – 255 г. пр. Хр.) в Епир (днешна Северозападна Гърция).
"Завоеванието чрез Дхарма бе спечелено тук на тези граници и даже над шестте стотици йоджани (5,400 – 9,600 км) надалеч, където гръцкия цар Антиохос царува над четирите царства наречени Птолемия, Магас, а Александър царува също така в южната част сред хората от династията Чола, пандианците и така чак до Тамрапарни (Шри Ланка)." (Декрети на Ашока, 13-и каменен декрет, С. Дхамика).
Освен това според палийски източници някои от емисарите на Ашока били гръцки будистки монаси, които посочва близък религиозен обмен между двете култури: "Когато тхера (старея) Моггалипута, просветителят на будистката религия на Завоевателя (Ашока) проведе Третия събор към края му (…) Той изпрати нататък четири тхери, един тук и един там: (…) и до Апарантака(„Страните от Запада“, съответстващи на Гуджарат и Синдх) той изпрати гръка (Йона), наречен Дхаммаракхита". (Махавамса XII).
Ашока също така издава декрети и на гръцки както и на арамейски език. Едит от тях, намерен в Кандахар използва епитета за „набожност“ (използвайки гръцкия термин за набожност еусебея за Дхарма) към гръцкото общество: "Десет години (на царуване) са изминали, цар Пиодасес (Ашока) популяризира (доктрината на) набожността (на гръцки:εὐσέβεια, еусебея) до хората; и оттогава той направи хората по-благочестиви и всичко по целия свят процъфтя." (Превод от гръцкия оригинал от Г.П.ЧарателиHistory of Afghanistan)
Не е ясно колко тези взаимодействия могат да са влиятелни, но някои исторически автори коментират, че някаква степен на синкретизъм между елиничната мисъл и будизма може да е започнала в гръцките земи по онова време. Те подчертават наличието на будистки общности в елинистичния свят около този период, по-специално в Александрия (спомената от Климент Александрийски) и в предхристиянския монашески орден на Терапевтите (вероятно деформация на Пали думата „Теравада“According to the linguist Zacharias P. Thundy), които може да сапочти изцяло са поличили своето вдъхновение от учението и практиките на будисткия аскетизъм"„Zen living“, Robert Linssen и може дори да са потомци на емисарите на Ашока за Западния свят„The Original Jesus“ (Element Books, Shaftesbury, 1995), Elmar R Gruber, Holger Kersten. Философа Гегесий от град Кирена, където цар Магас от същия град управлявал бил повлиян от будистките учения на мисионерите на цар Ашока Robert Linssen, Zen living.
Будистките надгробни плочи от Епохата на Птолемеите са били намерени в Александрия, украсени с изображения на колелото Дхарма Tarn, The Greeks in Bactria and India.. Наличието на будисти в Александрия води до извода: „По-късно на тези същите места бяха създадени най-дейните центрове на християнството. Robert Linssen, Zen living“
През II век сл. Хр. християнския догматик Климент Александрийски признал бактрийските будисти (шрамани) и индийските гимнософисти за тяхното влияние върху гръцката мисъл: По този начин философията, нещо от най-висока полезност процъфтява в античността сред варварите, разпръсквайки светлината си над народите. И след това стигна до Гърция. Първи в неговите редици бяха пророците на египтяните и халдейците между асирийците и друидите сред галите и шраманите сред бактрийците („Σαρμαναίοι Βάκτρων“), както и философите при келтите и влъхвите на персите, които предсказаха раждането на Спасителя и дойдоха в земята на Юдея водени от звезда. Индийските гимнософисти са също в тази бройка заедно с останалите варварски философи. И от тях има два класа, като някои от тях се наричат шрамани (Σαρμάναι) заедно с други брамини (Βραφμαναι). Климент Александрийски. Сборници. Книга първа, глава XV[Clement of Alexandria The Stromata, or Miscellanies. Book I, Chapter XV..
Разпространение в Шри Ланка и Бирма