Област Варна (също и Варненска област) е една от 28-те области на България. Граничи с област Бургас на юг, област Шумен на запад, област Добрич на север и Черно море на изток.

Пощенските кодове на населените места в област Варна са от 9000 (за град Варна) до 9299. МПС-кодът ѝ е В. Тя е 3-та по брой на населението и 12-а по площ. Има 159 населени места, разпределени в дванадесет общини.

География

Географско положение Област Варна е в източната част на Дунавската равнина. Тя включва части от Южна Добруджа, най-източните части на Предбалкана и Стара планина. На север граничи с област Добрич, на юг с област Бургас, на изток с Черно море и на запад с област Шумен. Площта ѝ е 3820 km² или 3,44% от територията на страната. Балансът на територията ѝ е 60,0% земеделски земи, 28,1% гори, населени места – 6,8%, пътища и пристанища – 2,3%, водни площи – 1,9% и за добив – 0,9%.

Релеф По-голямата част от повърхнината е хълмиста. В границите на областта са разположени Франгенското плато с височина 356 m н.в. (Варненско плато), Момино плато 322 m н.в. (Авренско плато), източните части на Провадийското плато (Добринено плато), югозападните части на Добруджанското плато, Камчийската планина от Източна Стара планина. По долините на р. Камчия и Провадийска река релефът е равнинен. Черноморското крайбрежие на север започва с плажовете на курортните комплекси „Златни пясъци" и „Дружба", при които гористите склонове на Франгенското плато се спускат терасовидно към морето и достигат самата плажна ивица. При „Дружба" брегът се е отдръпнал по-навътре в сушата, между нос Св. Георги и нос Галата образува големият Варненски залив. Пясъчните ивици следят крайбрежието и достигат лиманното устие на Камчия. На юг към Камчийската планина брегът отново се издига и непосредствено до морето се спускат гористите склонове на Източна Стара планина. В отделни понижения, затворени между склонове, са разположени плажните ивици при село Шкорпиловци и град Бяла.

Природни ресурси В областта се разкриват мергели, пясъчници, варовици, глини, пясъци и техни разновидности, предимно от палеогенска и неогенска възраст. Голяма част от тях се експлоатират в циментовата и химическата промишленост, в строителството (евксиноградски мергели, варовиците при Девня), в стъкларската промишленост (кварцовите пясъци при гр. Белослав). Каменна сол се добива при жп спирка Солна мина (близо до Провадия), манганова руда – при селата Игнатиево и Рудник. Минерални води богати на йод има в района на Варна и в долината на Камчия. Природен газ се добива в шелфа до нос Галата.

Климат Климатът в областта е умереноконтинентален, силно повлиян от въздействието на Черноморския басейн, особено по крайбрежната ивица, където се оформя по-мек морски климат (средногодишната температура за крайбрежната ивица е 13 °С като от север на юг слабо се повишава). По отношение температурата на въздуха пролетта настъпва с около 10 – 13 дни по-късно и е сравнително дълга и прохладна. Лятото се характеризира със стабилизиране на времето – броят на дните с температура 25 °С или по-висока е голям. Есента е продължителна и топла. През пролетта и есента температурата на въздуха рядко спада под 5 °C. Средногодишната температура на морската вода е 13,6 °С. Средногодишните количества валежи в областта (около 500 mm в крайбрежните части, около 600 mm на 40 – 50 km навътре в сушата) са по-малки от средногодишните валежи за страната. Максимумът на валежите е през есента. Засушаванията са през лятото (средна продължителност 40 – 50 дни). Средната относителна влажност на въздуха по крайбрежието е 75 – 80%. Характерна с годишната и денонощната периодичност на ветровете. Североизточните ветрове преобладават през късна пролет, лятото и началото на есента, западните – през зимата и отчасти през есента.

Води Почти всички реки, които текат през областта, се вливат направо в Черно море или чрез Белославското езеро. Най-големи са Камчия (дължина 245 km, водосборна площ 5358 km²), Провадийска (дължина 119 km, водосборна площ 2132 km²) и Батова река. Останалите реки са къси и маловодни – през лятото водите им намаляват и дори се губят във варовиците на Дунавската хълмиста равнина (Суха река). Най-големите езера са Варненското (повърхност 17,4 km², обем на водата 165,5 млн. m³)и Белославско (повърхност 3,9 km², обем на водата – 9 млн. m³) Областта е богата на подпочвени и на карстови води (Девненски извори).

Почви, растителност и животински свят Преобладават сиви горски почви и карбонатни черноземи. По-малки площи заемат излужените черноземи, типичните черноземи, оподзолените черноземи, канелените горски и алувиално-ливадните почви.

Растителността е разнообразна. По Черноморското крайбрежие и в Южна Добруджа, която има степен характер, преобладават ксерофитни дъбови гори (цер, благун, мъждрян), на много места превърнати във вторични гори и храсталаци, в ксерофитни тревни съобщества, ливади, обработваеми земи. Горите в Източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В долините на Камчия и Батова река има лонгозни гори. В блатистите места растат тръстика, папур, камъш, по пясъчните терени крайбрежието – песъчар, класник. Срещат се и много средиземноморски видове като смокиня, нар, райска ябълка, киви, финап, лаврово дърво, фотиния, магнолия.

Преобладават евросибирските животински видове, срещат се и представители на понтийската фауна. Голям брой видове птици – гларуси и други видове чайки, водоплаващи птици по крайбрежните езера.

За опазване на растителността са създадени природния парк „Златни пясъци“ и резерватите Камчия, Върбов дол, Крив дол, Калфата, Казашко и Вълчи проход в Източна Стара планина.

На запад от Варна по стария път за София се образуванията Побитите камъни.

Близо до Белослав се намират пещерите Горна и Долна Капладжа, на р. Армера е водопадът Орлов камък до с. Горен Чифлик.

Население Численост на населението Населението на областта и общините се изменя през годините както следва: + Списък на общините в област Варна с тяхното население от 1934 до 2021 г. и брой на населените им места(към 30 септември 2016 г.). ОбластОбщина Площkm2 Население31 декември 1934 Население31 декември 1946 Население1.12.1956 Население1.12.1965 Население2.12.1975 Население4.12.1985 Население4.12.1992 Население1.3.2001 Население1.2.2011 Население7.9.2021 Бройобщини Градове Села Общо Област Варна 3827,428 256 425 266 617 314 163 366 855 431 024 464 945 462 970 462 013 475 074 432 198 12 11 148 159 Община Аврен 353,776 16 976 17 686 15 842 12 934 11 269 9109 8817 8714 8574 8297 – 17 17 Община Аксаково 460,536 19 752 18 662 16 741 14 743 17 182 16 534 17 994 19 118 20 426 19 449 2 21 23 Община Белослав 60,079 3823 4189 7055 10 084 12 143 11 448 11 079 11 131 11 023 9870 1 3 4 Община Бяла 161,842 5455 5260 5461 4976 4346 4019 3787 3413 3242 3006 1 5 6 Община Варна 238,495 76 664 83 845 127 160 188 047 258 613 309 875 315 336 320 464 343 704 319 613 1 5 6 Община Ветрино 292,333 15 944 15 854 14 620 13 206 11 379 9180 7990 7023 5415 4508 – 10 10 Община Вълчи дол 472,518 28 950 27 448 26 665 24 101 20 014 16 484 14 792 12 973 10 052 7608 1 21 22 Община Девня 121,052 6000 6405 9661 12 231 13 923 10 735 9390 9683 8730 7230 1 2 3 Община Долни чифлик 489,093 17 324 19 293 21 607 20 791 20 535 20 782 20 944 20 217 19 360 15 666 1 16 17 Община Дългопол 440,945 20 687 21 589 22 217 20 882 18 797 18 105 16 514 15 901 14 389 12 208 1 16 17 Община Провадия 520,882 33 363 34 746 36 366 34 691 33 413 30 434 28 414 25 718 22 934 18 202 1 24 25 Община Суворово 215,877 11 497 11 640 10 768 10 169 9410 8240 7913 7658 7225 6491 1 8 9 Варненската промишлено-транспортна агломерация включва град Варна като главно ядро, индустриалния център Девня, както и прилежащите общини и населени места около тях, свързани с ежедневна трудова миграция, транспорт и икономика. Населението на основната варненска агломерация (общините Варна, Белослав и Девня) е 347 597 души, а на широката варненска агломерация (с общините Аксаково и Аврен) е 374 903 души към 31.12.2025 г. според НСИ.Население по области, общини, местоживеене и пол към 31.12.2025 г., Национален статистически институт.

Прираст на населението Естествен прираст Демография на населението Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст 2000 10,7‰ 13,1‰ -2,4‰ 2001 9,7‰ 12,4‰ -2,7‰ 2002 9,3‰ 12,0‰ -2,7‰ 2003 9,9‰ 12,2‰ -2,3‰ 2004 10,0‰ 12,1‰ -2,1‰ 2005 10,8‰ 12,5‰ -1,7‰ 2006 11,9‰ 12,8‰ -0,9‰ 2007 11,6‰ 12,6‰ -1,0‰ 2008 12,2‰ 12,5‰ -0,3‰ 2009 12,7‰ 12,2‰ 0,5‰ 2010 11,5‰ 12,6‰ -1,1‰ 2011 10,4‰ 11,9‰ -1,5‰ 2012 10,0‰ 12,1‰ -2,1‰ 2013 9,6‰ 12,0‰ -2,4‰ 2014 9,8‰ 12,5‰ -2,7‰ 2015 9,3‰ 12,7‰ -3,4‰ 2016 9,6‰ 12,9‰ -3,3‰ 2017 9,3‰ 12,9‰ -3,6‰ 2018 9,1‰ 13,1‰ -4,0‰ 2019 9,1‰ 12,7‰ -3,6‰ 2020 9,0‰ 14,7‰ -5,7‰ 2021 8,9‰ 18,1‰ -9,2‰ 2022 9,2‰ 16,1‰ -6,9‰ 2023 8,9‰ 13,6‰ -4,7‰ 2024 8,3‰ 13,5‰ -5,2‰ 2025 7,9‰ 13,4‰ -5,5‰

Гъстота на населението Областта е гъсто населена – 130 души/km² при 70 д./km² средно за България. Раждаемостта през 2005 г. е по-висока от тази в България, която е 9,2 ‰, докато в област Варна тя е 10,8 ‰. Смъртността е по-ниска: 12,5 ‰, при средна за страната 14,6 ‰. Естественият прираст е -1,7 ‰, в сравнение със средния за България 5,4 ‰. Най-гъсто населен район е промишлената агломерация Варна-Девня, където живее 83 % от населението на областта (406 090). Ежедневната трудова миграция в рамките на агломерацията е в размер 45 хил. души дневно. Тя е свързана с промишлеността и туризма. Степента на урбанизация (процент градското население) е 81 %, по-висока от средното за страната – 70 %. Коефициентът на икономическа активност на населението е 56 % при средно за страната 46 %. Като цяло населението на България през 90-те години на XX век намалява. В област Варна то се задържа, а в агломерацията леко нараства. Това се дължи на по-доброто социално-икономическо положение в промишлената агломерация спрямо останалата част на Северна България.

Етнически състав Населението с чуждо гражданство към 2001 г. в област Варна е 1,2 %, според официалните данни от Преброяване 2001 за областта. Най-много са гражданите на Руската федерация, които живеят във Варненска област – 30,2 %. На второ място са гражданите на република Турция – 13,4 %, следвани от украинците и англичаните. Според официалните данни на преброяването през 2001 г. етническата структура в областта е същата както и през предходните 10 години (1991 – 2001). Представителите на българския етнос, които живеят постоянно във Варненска област към първи февруари 2001 са 371 048 или 87,3 % от населението. На второ място са турците – 30 469 или 7,2 % и ромите – 13 432 или 3,2 % от населението на областта. 87,9 % от българите живеят в градовете на Варненска област, като урбанизацията при този етнос е най-висока, а при турците и при ромите е 46 % и 37 % съответно. 85,7 % от преброените са декларирали българския език като свой майчин, за 8 % това е турският и за 2,4 % ромският. В това отношение българите са най-единодушни– 99,1 % от тях заявяват българския като майчин език, при турците и ромите този процент е по-нисък.

Към февруари 2011 г. се наблюдава сродна за средната за страната етническа хетерогенност на населението в област Варна. 87 % или 366 464 души се самоопределят като българи, следвани от 30 236 турци представляващи 7 % от популацията. Третата по големина етническа група е ромската с близо 3 %. Останалите по-малко от 3 % принадлежат към други етноси, най-вече арменски, влашки и руски или не се самоопределят.