Велешкото клане () е масов разстрел на 53 затворници от страна на службите за сигурност на Югославия (ОЗНА).
Разстрелът се провежда на 15 януари 1945 година, когато служители на ОЗНА застрелват 53 затворника във велешкия затвор. За повечето от затворниците е имало съмнение, че са противници на комунистическата съпротива. След разстрела е постановена присъда срещу вече убитите.
Масовият гроб е открит през 1996 година в местността Пуста Кула, близо до село Летевци. Според аутопсията затворниците са били убивани по най-бруталния начин с удари в главата с чукове.Печков, Петар. Токмаци удрија врз стреланите велешани, Дневник, 13.04.2009 г.
В своята книга „Моят татко – Методи Андонов - Ченто“, синът му Илия Андонов казва, че първият председател на Президиума на АСНОМ разбира случайно за този случай, и че такива действия започват още в края на 1944 година в Скопие, когато там е Едвард Кардел, като гост на Второто заседание на АСНОМ.Андонов, Илија - Ченто, „Мојот татко - Методија Андонов Ченто“, Скопје 1999, ISBN:9989-878-89-9 Коста Църнушанов смята, че затворниците са убити, защото са се смятали за българи. Според него сред тях е имало дейци на ММТРО и ВМРО. Църнушанов смята, че отговорни за разстрела са Ратко Петровски, тогава помощник-началник на ОЗНА, Боро Коробар и Киро Попадиче. Според други източници клането е извършено по заповед на офицера от югославското военно контраразузнаване Йефто (Йефтимие) Шашич.Антоновски, Драган. Jeвто Шашиќ, бивш генерал на КОС, главниот обвинет за стрелањето на 53-те затвореници во Велес во далечната 1945, ги отфрла обвинувањата: Тито и Ранковиќ ќе ме обесеа, доколку стрелав без судења, Фокус, петок 24 маj 1996, броj 49, година II, с. 38 - 39. Самият Шашич отрича някога да е бил във Велес.
Част от избитите според Църнушанов са:
Благой Попгьорчев – деец на ММТРО; Благой Георгиев – 36-годишен, служител; Димко Крепиев – деец на ВМОРО; Лазар Крепиев – 64-годишен, братовчед на Димко; Пере Торопан – 50-годишен, шивач; Раде Торопан – син на Пере; Димко Нацев, 52-годишен, манифактурист Петре Дърндаров, 52-годишен; Димe Сребров, 55-годишен; Панче Караколев; Асен Варналиев, часовникар, млад мъж, от родолюбивото семейство Варналиеви, дало герои в освободителната борба; Коце Църното – шивач; Димко Цифкалама; Тоде Порецов, касапин; Пано Николов – деец на ВМРО, войвода на контрачета; Лазо Илиев Сълпянецот, бакалин и брашнар; Георги Ставрев Валавичарот.
През 2002 година роднини на жертвите издигат техен паметник на гробището до църквата „Свети Спас“ във Велес. През април 2009 г. вандали разбиват паметната плоча.Вандализам на гробиштата во црквата „Свети Спас“ во Велес, kanal5, 12.04.2009 г.Сквернавена гробницата на 53-та стрелани велешани, А1 / 12.04.2009 г.
Бележки
Категория:Кланета над българи Категория:Социалистическа република Македония Категория:История на Велес Категория:ВМРО Категория:Политически репресии в комунистическа Югославия Категория:Македонизъм Категория:Отношения между България и Югославия Категория:1945 година в Югославия Категория:Българофобия Категория:Етнически прочиствания