Бенгалското езиково движение () е обществено движение в Източен Бенгал (днешен Бангладеш) през 1948-1956 година, поставящо си за цел получаването на официален статут на бенгалския език в тогавашен Пакистан.
При Разделянето на Британска Индия през 1947 година в мюсюлманските области е създадена държавата Пакистан, чиято територия включва две откъснати една от друга части – в долината на река Инд на запад и Източен Бенгал на изток. През 1948 година за единствен официален език на Пакистан е обявен урду, традиционният език на мюсюлманския елит в Индия. Това предизвиква масови протести сред населението на Източен Бенгал, където се говори главно бенгалски език.
През следващите няколко години напрежението между бенгалците и централното правителство нараства, като властите забраняват всички масови събирания в провинцията. Кризата достига своята кулминация на 21 февруари 1952 година, когато полицията убива участници в голяма студентска демонстрация в столицата на областта Дака. Насилието предизвиква масови граждански безредици, оглавени от лявонационалистическата Народна мюсюлманска лига. Конфликтът продължава няколко години, докато през 1956 година правителството отстъпва и дава официален статут на бенгалския език.
Бенгалското езиково движение дава тласък за утвърждаването на чувството за бенгалска национална идентичност в Източен Бенгал. То става основа за развитието на бенгалското националистическо движение, довело до Бангладешката освободителна война и създаването на независимата държава Бангладеш през 1971 година.
Днес 21 февруари се отбелязва в Бангладеш като Ден на езиковото движение, а през 1999 година ЮНЕСКО обявява тази дата за Международен ден на майчиния език.
Категория:История на Бангладеш Категория:История на Пакистан Категория:Култура на Бангладеш Категория:Култура на Пакистан Категория:Бенгалски език Категория:1940-те в Азия Категория:1950-те в Азия