Ерне́сто Гева́ра де ла Серна () (14 юни 1928 – 9 октомври 1967), известен най-вече с псевдонима си Че Гевара (),В Латинска Америка започват да наричат Ернесто Гевара Че (и el Che, „Че-то“), защото е аржентинец. В Аржентина (както в Уругвай и донякъде в Боливия, макар и да не е чак толкова разпространено) частицата che има звателна функция и може да се преведе с българското „бе“, „де“, „хей“, „човече“, „хора“. Служи за обръщение към един или повече събеседници и е така характерна за аржентинския разговорен език, че често другите испаноговорещи като присмех или на галено могат да нарекат когото и да било от Аржентина „Че“. е аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка, един от ръководителите на Кубинската революция.
След завземане на властта в Куба през 1959 година е назначен за комендант на крепостта Ла Кабаня и провежда там революционен трибунал, който екзекутира стотици служители на предишния режим, обвинени във военни престъпления. Създава трудово-възпитателни лагери. Заема важни постове в правителството на Куба – министър на промишлеността, президент на националната банка, деец на революционните въоръжени сили на Куба, дипломат. По същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба. Гевара играе ключова роля в доставянето в Куба на съветските балистични ракети с ядрено въоръжение, които предизвикват Кубинската ракетна криза през октомври 1962 г., довеждайки света до ръба на ядрена война.Anderson 1997, стр. 530
През 1965 година се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и заминава най-напред за Конго (Бразавил), а след това за Боливия, където се опитва да развие партизанска война и да разпали нови социални революции. След 2 години е заловен от боливийската армия с помощта на ЦРУ при специална военна операция и убит. Тленните му останки са открити едва след 30 години и са пренесени в Куба.
Че Гевара остава за партизанските движения по целия свят една от най-влиятелните фигури в историята – за него са написани биографии, спомени, книги, есета, песни и филми. Снимката му, направена от Алберто Корда, е обявявана за „най-известната фотография на Алберто Корда и символ на XX век“.
Биография Детство и младежки години
Ернесто Гевара е роден в Росарио, Аржентина, на 14 юни 1928 година в сравнително заможно семейство от ирландско-испански аристократичен произход. Той е първото дете на Ернесто Гевара Линч и Селия де ла Серна. След него се раждат още две дъщери и двама сина, общо пет деца. Научава да говори свободно френски от майка си. Баща му го научава да играе шахмат и той се явява на турнири на 12-годишна възраст. Израства в среда с леви политически убеждения и от ранна възраст става известен с радикалните си разбирания. Когато е на две години, получава първия си пристъп на астма, която го преследва през целия му живот. Семейството му се премества да живее в Алта Грасия, провинция Кордоба, местност, известна със здравословния си климат. Въпреки тежките астматични пристъпи, Ернесто се занимава активно с множество спортове – плуване, футбол, голф и ръгби. Той е принуден да спазва диета и е подлаган на различни медицински лечения, но в същото време болестта го научава на дисциплина и самоконтрол. Поради агресивния си стил на игра получава прякора Fuser. Fuser е съкращение от Furibundo Serna, прякор, който самият Гевара си измисля, означаващ „яростният Серна“. Оттам приятелите му го съкращават на Fuser.
От малък се отличава със свободен и бунтовен дух и води дълги дискусии с учителите и родителите си. През младежките си години започва да се увлича по поезия и запазва тази любов до края на живота си. Чете Неруда, Лорка, Мистрал, а също така Верн, Фокнър, Кафка, Камю, Франс, Фрост, Киплинг, Карл Маркс, Владимир Ленин, Фридрих Енгелс, впечатлява го Ницше с идеята за смъртта, и идеите на Зигмунд Фройд за сънищата, либидото, до нарцисизма и Едиповия комплекс. Самият той започва да пише стихотворения. Друго негово увлечение е фотографията. На 17-годишна възраст проявява интерес към философията, дори започва да съставя свой философски речник. Любимите му предмети в училище включват философия, математика, политика, социология, история и археология.
Образование
През 1948 година започва да учи медицина в Медицинския факултет на университета в Буенос Айрес. Известно време играе ръгби в първа дивизия, но се отказва по молба на баща си, който смята тази игра за опасна поради пристъпите му на астма. По това време Че се влюбва в момиче от високите слоеве на обществото и има намерение да се ожени за нея и създаде семейство. Тези му планове са осуетени поради противопоставянето на брака от страна на нейното семейство, което не одобрява антиконформистката натура на Че, както и поради новопоявилото се желание у самия Че към пътувания. През 1953 година, след като е приключил вече с пътешествията си, той получава медицинска диплома със специалност дерматология, но почти не практикува, защото отдава живота си на революционната борба.
Пътешествия Докато е студент в Буенос Айрес, той мечтае да пътува и опознае света, затова прекъсва на два пъти следването си и предприема няколко дълги пътешествия из Централна и Южна Америка, става свидетел на неправдата, бедността и стига до извода, че единственият изход за разрешаване на проблема със социалното неравенство е въоръжената революционна борба. Първата експедиция, която предприема, е през 1950 година и покрива 4500 километра (2800 мили) през селските райони на Северна Аржентина. Той извършва тази експедиция сам, на велосипед, на който инсталира малък мотор, марка „Cucchiolo“. Посещава свои приятели от детските години и най-бедните райони в Северна Аржентина. През 1951 година работи като парамедик към флотата, на петролен танкер, на който се качва за първи път на 8 февруари. С него той обикаля атлантическия бряг на Южна Америка, от Патагония до Тринидад и Тобаго, като посещава много пристанища на Бразилия и Венецуела.
Първо латиноамериканско пътешествие
През 1952 година Гевара осъществява първото си международно латиноамериканско пътешествие – изминава 8000 километра за девет месеца и обикаля голяма част от Южна Америка. Придружаван е от приятеля си Алберто Гранадо. Между 29 декември 1951 и юли 1952 година двамата обикалят Латинска Америка на любимия мотоциклет на Гранадо Norton 500cc, наречен гальовно и хумористично от него „La Poderosa II“ (означаващо „Мощният“, докато в действителност моторът се разваля често и съвсем не е мощен). И двамата водят дневници. Алберто Гранадо е на 30, а Ернесто – на 24 години. Прекарват известно време като доброволци сред болни от проказа в градчето Сан Пабло, Перу, разположено на река Амазонка. Пътуването за Гранадо свършва в Каракас, Венецуела, където той остава на работа, докато Че заминава за Маями и оттам за Буенос Айрес, за да завърши следването си.
По пътя за Мачу Пикчу високо в Андите, Че е силно впечатлен от ужасяващата бедност на отдалечените селски райони, където селскостопанските работници обработват малко парче земя, притежание на богати фермери. По-късно е трогнат от братското и приятелско отношение между членовете на колонията на болни от проказа. Записките, които Гевара прави по време на това пътуване, по-късно са публикувани под заглавието „Мотоциклетни дневници“ (Diarios de Motocicleta),#38 Paperback Nonfiction on 2005-02-20 , #9 Nonfiction on 2004-10-07 . а през 2004 година излиза и направен по тях филм, съвместно производство на САЩ и Аржентина.
Експедицията преминава през Аржентина, Чили, Перу, Еквадор, Колумбия, Венецуела, Панама и Маями преди завръщането в Буенос Айрес. Към края на пътуването Ернесто не вижда повече отделни нации, а Латинска Америка като едно цяло. Той мечтае за обединена, без граници, Испаноамерика. По време на тези пътувания той се сблъсква отблизо с мизерията, глада и болестите, а също така и неспособността на родителите да лекуват децата си поради липса на средства. По целия континент двамата с Гранадо стават свидетели на изключителна бедност и социална несправедливост. До голяма степен тези наблюдения, преживявания и впечатления формират бъдещия революционер Че Гевара и го убеждават, че единственият начин да помогне на тези хора е въоръжената борба.
Второ латиноамериканско пътешествие През 1953 година Ернесто Гевара заедно с друг свой приятел от детските години, Карлос „Калика“ Ферер предприема второ международно пътешествие по Латинска Америка, като идеята е да стигне до Каракас, където го чака Алберто Гранадо.
Тръгват на 7 юли 1953 г. от Буенос Айрес с влак през Боливия. Прекарват няколко седмици в Ла Пас в процеса на революцията, започнала през 1952 година от Националистическото революционно движение. Тук се запознават с Рикардо Рохо, след което поемат за Пуно, Куско и Мачу Пикчу и достигат Лима. От Лима пътешествието продължава към Еквадор с автобус. Тук Гевара решава да поема за Гватемала, докато неговият приятел Калика се отправя директно за Каракас. Гевара остава няколко месеца в Панама, при тежки икономически условия, след което пресича Коста Рика и Никарагуа и пристига в Гватемала.
Тук остава девет месеца, но животът му е труден, сложен и противоречив, както личният, така и общественият. На 18 юни 1954 година в Гватемала е извършен преврат, последван от установяване на военна диктатура. Гевара пристига в Гватемала 7 месеца преди преврата и остава около два месеца след него. През този исторически период в страната се намират много имигранти, предимно от латиноамерикански страни, с различни политически убеждения, които са напуснали родината си, за да избегнат преследване. Малко след пристигането си той се запознава с Илда Гадеа, перуанска икономистка и политическа активистка. Запознава се и с Антонио „Нико“ Лопес, който всъщност му дава прякора Че. В края на май 1954 година заминава за Ел Салвадор за да си поднови визата, тъй като иска да посети развалините на маите в Чалчуапа и Киригуа. При завръщането си в Гватемала заварва коренно различна политическа обстановка. Илда е задържана и той се приютява в аржентинското посолство. През септември успява да избяга в Мексико, където остава малко повече от две години. Там той окончателно оформя своите политически възгледи.
През 1954 година Мексико е място, където намират убежище много политически дисиденти от цял свят. Мексико е привлекателно също така с уникалната си култура и с победата на първата социална революция – Мексиканската революция от 1910 – 1917 година. По това време тук работят световноизвестният художник Диего Ривера и кинозвездата Мария Феликс. В Мексико Гевара работи известно време като фотограф и като лекар. Малко след него в Мексико пристига и Илда. По това време Фидел Кастро е в затвор в Куба и излежава 10-годишна присъда заради атаката над казармите Монкада на 26 юли 1953 година. През май 1955 година след амнистия той, брат му Раул и още няколко участници в атаката са пуснати на свобода. Малко след това, на 12 юни същата година те основават Движението 26 юли.Arévalo, Juan José (1959). AntiKomunismo en América Latina. Buenos Aires: Ed. Palestra
През юни 1955 година Раул Кастро заминава за Мексико за да подготви пристигането на брат си, който пристига на 7 юли. Нико Лопес запознава Гевара с Раул, който от своя страна го запознава с Фидел. Две седмици по-късно, след дълъг разговор, последният предлага на Гевара да се включи в тяхната борба като медик и Че приема да стане член на Движението 26 юли. Заедно с други кубински бежанци те започват военна подготовка. Междувременно Илда му съобщава, че е бременна и те сключват брак на 18 август. Меденият месец прекарват като посещават руините на маите в Чиапас и Юкатан: Паленке, Чичен Ица и Ушмал. На 15 февруари 1956 година В Мексико се ражда неговата първа дъщеря.