Стефан Симич () е македонски сърбоманин, сръбски географ и историк, революционер, деец на Сръбската четническа организация в Македония и югославски политик.
Биография Роден е през 1882 година в Кратово, Османската империя. Основно училище завършва в родното си място, а гимназия в Солун и Цариград. След завършването си става учител в село Туралево. В 1902 година заминава да учи във Философския факултет на Великата школа в Белград, където се дипломира в 1906 година при Йован Цвиич.
Запознава се с основателите на Сръбска отбрана Милорад Годжевац, Йован Атанацкович и Василие Йованович и става член на революционния комитет. От 1906 до 1912 година е преподавател в сръбските гимназии в Битоля, Плевля, Солун и в Скопие. Активен член е на сръбската четническа организация.
През Първата световна война (1914 – 1918) служи като преводач в Британското командване. След войната е директор на сръбските гимназии във Велес, Охрид и Призрен. В писмо от началото на 1923 година до Дружеството „Свети Сава“, писано от Симич като директор на гимназията във Велес, е отбелязано: Награждаван е като управник на най-добрите учебни заведения в страната.Народна енциклопедија СХС 4, 1929, 133. Заради противоречия с управляващите партии е пенсиониран в 1929 г., след което е избран като депутат от Кратовски срез. Политически противник е на сърбоманския войвода Мино Станков, който през 20-те и 30-те години на ХХ век разполага с неограничена власт в Кратовско. Симич е автор на обширен доклад за убийствата и издевателствата на Станков.Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 594-603, 641-699.
След началото на Втората световна война се връща в Белград, където остава до края на войната. След нея си променя името и се определя като македонец. Автор е на редица изследвания от областта на етнологията, историята и археологията. Умира в Скопие в 1962 година. Архивът му, пазен в Архива на Сръбската академия, е първоразряден източник за историята на сърбоманията в Македония.Комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903 – 1912, Београд 2012, предговор Ј. Бајића, 9 – 25.
Трудове Историја кратовске области, Београд, 1914. Комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903 – 1912, Београд, 1998.
Бележки
Категория:Дейци на сръбската пропаганда в Македония Категория:Югославски политици Категория:Сърбомани Категория:Сръбски географи Категория:Сръбски историци Категория:Македонисти Категория:Псевдоисторици Категория:Сръбски учители Категория:Родени в Кратово Категория:Починали в Скопие Категория:Учители в Солунската сръбска гимназия Категория:Възпитаници на Солунската сръбска гимназия Категория:Възпитаници на Цариградската сръбска гимназия Категория:Учители в Плевленската сръбска гимназия