Едгар Морен (, собствено Едгар Нахум / Nahoum, р. 8 юли 1921, Париж, Франция) е френски социолог и философ. В своите зрели възгледи Морен възприема съзнателно интердисциплинна перспектива, комбинирайки социологията с теорията на системите, антропологията и политологията. Неговите трудове могат да се ситуират между тези на Мишел Сер и Бруно Латур, с които споделят обща мисловност.
Биография
Едгар Морен е син на солунски евреин, преселил се в Марсилия и французойка. Израства в Париж, следва история и география, но получава и образование като юрист. Убежденията му са леви и по време на германската окупация се присъединява към френската съпротива. За кратко е член на комунистическата партия, от която бива изключен, по-късно участва в Социалистическия съюз, а впоследствие симпатизира на еколози и антиглобалисти. Одобрява будизма и определя монотеистките религии като „бич за човечеството“.
Заема критическа позиция срещу израелската политика, заради която през 2002 г. бива съдебно обвинен в расизъм и тероризъм, но спечелва делотоПодробно Процесът (срещу френския социолог Едгар Морен за статията му, посветена на израело-палестинския конфликт – в. Монд, 4 юни 2002) – блок във в. Култура: „Процесът“, включващ статиите „Процес срещу Едгар Морен“, Никола Вей, „Полемика около присъдата на Едгар Морен“, „Едгар Морен: Тези обиди отричат целия ми живот“, Иван Риуфол, „Урокът, преподаден на Едгар Морен“ и „Солидарност с Едгар Морен“, бр.28 от 22 юли 2005 .
Морен неколкократно се връща към разни епизоди от своята биография, на което посвещава и няколко книги През 1959 г. издава своята Автокритика (Autocritique), тридесет години по-късно пише по-подробно за баща си Vidal et les siens sur и още за себе си в Itinérance (2006) и Mon Paris, ma mémoire (2013).
Едгар Морен заема ръководни постове във френския Център за научни изследвания (CNRS), носител е на множество международни академични отличия и е почетен доктор на повече от десет университета.
Основател и редактор на списанието Комюникасион от 1971 г. Многобройните му книги са преведени на повече от 30 езика в 42 страни по света.
Възгледи
Името на Едгар Морен добива известност след края на шейсетте години на ХХ век, когато френският структурализъм е в разцвета си, но той не е свързан пряко с това интелектуално течение. Неговият подход е сходен най-вече с теорията на системите, както и със структурно-функционалистките разбирания на модерната социология. Кариерата си Морен започва именно като социолог, като обръща особено внимание на комуникациите. През 1969 г., по време на престой в САЩ, се сближава с френския биолог и нобелист Жак Моно, от когото приема идеи за комплексността като проблем. През следващото десетилетие излизат първите томове от поредицата за Метода{Шест тома от 1977 до 2004, окомплектовано издание 2008, вж. библиогр., в които Морен излага по-систематично своите идеи. Отделните изследвания според него се оказват подчинени на някаква 'парадигматология', която на свой ред следва да бъде изследвана. Рефлексивността и произтичащите от нея проблеми, били те кибернетически или философски, са постоянна тема в анализите на Морен. .
Почетни докторати Университет на Перуджа (политология), Университет на Палермо (психология), Милански университет, Университет на Месина и Университет на Мачерата (педагогика) в Италия. Женевски университет (социология) в Швейцария. Брюкселски свободен университет в Белгия. Университет на Оденсе в Дания. Университет на Порто Алегри, Университет на Жоа Песоа и Университет Кандидо Мендес в Рио де Жанейро в Бразилия. Политехнически университет на Ла Пас в Боливия. Университет Лавал в Канада. Университет Рикардо Палма, Национален университет на Сан Маркос, Университет Ла Кантута и Национален университет Педро Руис Гало в Перу. Солунски университет в Гърция.
Библиография La Méthode 1977, La Nature de la nature (t. 1), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1981 1980, La Vie de la vie (t. 2), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1985 1986, La Connaissance de la connaissance(t. 3), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1992 1991, Les Idées (t. 4), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 1995 2001, L’Humanité de l’humanité – L’identité humaine (t. 5), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 2003 2004, Éthique (t. 6), Le Seuil, Nouvelle édition, coll. Points, 2006 1946, L'An zéro de l'Allemagne, Paris, éditions de la Cité Universelle. 1948, Une cornerie, Édition Nagel, Paris, 223 p. 1951, L’Homme et la mort, Paris: Seuil 1956, Le Cinéma ou l'homme imaginaire, Paris: Éditions de minuit 1957, Les Stars, Paris: Seuil; трето прераб. изд. 1972 г. 1959, Autocritique, Paris: Seuil 1962, L'Esprit du temps, Paris: Grasset Fasquelle 1967, Commune en France. La métamorphose de Plodémet, Paris: Fayard 1969, La Rumeur d'OrléansParis: Seuil 1969, Introduction à une politique de l'homme, Paris: Seuil 1970, Journal de Californie 1973, Le Paradigme perdu: la nature humaine 1981, Pour sortir du XX-e, Paris: Nathan. преиздание 2004, Pour Entrer dans le XXI-e, Paris: Seuil 1982, Science avec conscience, Paris: Fayard, 1983, De la nature de l’URSS, Paris: Fayard, 272 p. 1984, Le Rose et le noir, Paris: Galilée, 127 p. 1987, Penser l'Europe, Paris: Gallimard, 260 p. 1988, Mais, Édition Neo/Soco Invest, avec Marek Halter. 145 p. 1989, Vidal et les siens 1990, Introduction à la pensée complexe, Paris: Seuil 1993, Terre-patrie (avec la collaboration d’A.B. Kern), Paris: Seuil 1994, Mes démons, Paris: Stock, coll. Au vif 1994, La Complexité humaine, Textes choisis, Paris: Champs Flammarion 1995, Les Fratricides – Yougoslavie-Bosnie 1991 – 1995, Paris: Arléa. 123 P 1995, Une année sisyphe Paris: Seuil, 500 p. 1997, Comprendre la complexité dans les organisations de soins, (avec Jean-Louis Le Moigne), Paris: ASPEPS. 1997, Une Politique de civilisation (en collaboration avec Sami Naïr), Paris: Arléa 250 p. 1997, Amour Poésie Sagesse Paris: Seuil, 81 p. 1999, L’Intelligence de la complexité, (avec Jean-Louis Le Moigne), Paris: l’Harmattan 1999, Relier les connaissances, Paris: Seuil 1999, La Tête bien faite, Paris: Seuil 2000, Les Sept savoirs nécessaires à l'éducation du futur, Paris: Seuil 2000, Dialogue sur la nature humaine, avec Boris Cyrulnik, Paris: France Culture 2001, Journal de Plozévet, Bretagne, 1965 (Préparé et préfacé par Bernard Paillard), La Tour d’Aigues, L’Aube 2002, Dialogue sur la connaissance. Entretiens avec des lycéens (entretiens conçus et animés par Alfredo Pena-Vega et Bernard Paillard), La Tour d’Aigues, L’Aube, 70 p. 2002, Pour une politique de civilisation, Paris: Arléa, 78 p. 2003, La Violence du monde (avec Jean Baudrillard), Paris: Édition du Félin, 92 p. 2003, Éduquer pour l’ère planétaire, la pensée complexe comme méthode d’apprentissage dans l’erreur et l’incertitude humaine (avec Raul Motta, Émilio-Roger Ciurana), Paris: Balland, 158 p. 2003, Université, quel avenir ? (avec Alfredo Pena-Vega), 120 p., Éditions Charles Léopold Mayer, ISBN 2-84377-074-2 2003, Les Enfants du ciel: entre vide, lumière, matière (avec Michel Cassé), Paris: Odile Jacob, 142 p. 2006, Itinérance, Arléa, transcription d'un entretien avec Marie-Chritine Navarro en 1999 sur France-Culture, retraçant sa carrière. 2006, Le Monde moderne et la question juive, Paris: Seuil. ISBN 2-02-090745-3 2007, L'an I de l'ère écologique (avec la collaboration de Nicolas Hulot), Tallandier, 127 p. ISBN 2-84734-441-1 2007, Vers l'abîme, Paris: L'Herne, 181 p., ISBN 978-2-85197-692-5; 2010 – Kindle edition. 2007, Où va le monde?, Paris: L'Herne, 108 p. ISBN 978-2-85197-669-7}} 2008, Mon chemin. Entretiens avec Djénane Kareh Tager, Paris: Fayard, 368 p. ISBN 978-2-213-63683-2 2008, Mai 68, La Brèche, avec Claude Lefort et Cornelius Castoriadis, Paris: Fayard, 306 p. ISBN 978-2-213-63698-6 2008, Vive la politique ?, avec Claude Lefort, Forum Libération de Grenoble sur CD audio, Frémeaux & Associés 2009, Crises, CNRS, Débats (5 novembre 2009) 2009, La Pensée tourbillonnaire – Introduction à la pensée d'Edgar Morin, Éditions Germina, Entretiens 2009, Edwige, l'inséparable, Fayard, 320 p. ISBN 978-2-213-64408-0 2010, Pour et contre Marx, Temps Présent, 128 p. 2010, Ma gauche, Bourin Éditeur, 272 p. 2010, Comment vivre en temps de crise? (avec Patrick Viveret), Bayard Centurion 91 p. 2011, La Voie: Pour l'avenir de l'humanité, Paris: Fayard, 307 p. ISBN 978-2-213-65560-4 2011, Conversation pour l'avenir (avec Gilles et Michel Vanderpooten), La Tour d'Aigues, L'Aube, 2011, Dialogue sur la connaissance: Entretiens avec des lycéens, Editions de l'Aube, 69 p. 2011, Mes philosophes, Meaux: Germina, 128 p. 2011, Le chemin de l'espérance, en collaboration avec Stephane Hessel, Paris: Fayard 2012, La France est une et multiculturelle. Lettre aux citoyens de France, en collaboration avec Patrick Singaïny, Paris: Fayard, 172 p. 2013, Mon Paris, ma mémoire, Fayard, 270 p. ISBN 978-2-213-67203-8 2021, Leçons d’un siècle de vie, Paris: Denoel, ISBN 9782207163078 2022, Réveillons-nous!, Paris: Denoël, ISBN 978-22-07165-25-6 2023, De guerre en guerre: De 1940 à l'Ukraine, La Tour-d'Aigues: Éditions de l'Aube, (99 p.),ISBN 978-2-8159-5460-0 2023, Encore un moment…: Textes personnels, politiques, sociologiques, philosophiques et littéraires, Paris: Denoël, ISBN 978-22-07178-30-0 2024, Cheminer vers l'essentiel, Paris: Albin Michel 2025, Y a-t-il des leçons de l'Histoire?, Paris: Denoël
В превод на български Духът на времето. София: Христо Ботев, 1995, ISBN 954-445-401-2 Мислещата глава: Преосмисляне на реформата – Реформиране на мисленето. София: Полис, 2000, ISBN 954-90728-2-7
Бележки
Външни препратки Предговор към романа „Балкански ключ“ от Луан Старова, превод Мина Колева, електронно списание LiterNet, 27.10.2004, № 10 (59) Едгар Морен, „Глобализацията в множествено число“, превод Александра Велева, сп. Факел'', 2002, № 1
Категория:Френски социолози Категория:Френски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Епистемология Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Доктор хонорис кауза на Женевския университет Категория:Участници във Френската съпротива Категория:Френски комунисти Категория:Френски столетници Категория:Сефарадски евреи Категория:Евреи във Франция Категория:Родени в Париж Категория:Антиглобалисти