Киргизстан е държава в Централна Азия или в североизточната част на Средна Азия. Площ – 199 988 km². Население на 1 януари 2019 г. – 6 360 400 души. Столица е град Бишкек.
Географско положение, граници, големина Киргизстан е разположен предимно в западната и централната част на планинска система на Тяншан. На север граничи с Казахстан (дължина на границата 1242 km), на югоизток – с Китай (1084 km), на юг и югозапад – с Таджикистан (971 km) и на запад – с Узбекистан (1378 km). Общата дължина на границите (само сухоземни) е 4675 km. Преобладаващата част от границите ѝ преминават по гребените на най-високите хребети и само на север и югозапад – по техните подножия и предпланински равнини (Чуйска долина, периферията на Ферганската котловина). Дължината от запад-югозапад на изток-североизток е 1000 km, ширината от север на юг е 410 km. В тези си граници заема площ от 199 988 km². «Большая Советская Энциклопедия» – Киргизская ССР, т. 12, стр. 156 – 159
Крайни точки: на север – Чуйска област, граница с Казахстан, ляв бряг на река Чу 43°15’55” с.ш. на юг – Ошка област, граница с Таджикистан, Заалайски хребет 39°10’49” с.ш. на запад – Баткенска област, граница с Таджикистан 69°15’04” и.д. на изток – Исъккулска област, граница Китай, връх Военни топографи (6870 m) 80°13’40” и.д.
Геоложки строеж, полезни изкопаеми Геоложки строеж Територията на Киргизстан е разположена в пределите на Тяншанската нагъната област, геосинклиналното развитие на която е завършило окончателно в края на палеозоя. Настъпилият след това етап на относително спокойно платформено развитие в края на палеогена и началото на неогена бил прекъснат от интензивни тектонски движения, продължаващи и понастоящем и обуславящи високопланинския релеф на страната. Различават се раннокаледонска (ордовик – долен силур) нагъната система в Северен Тяншан и херцинска система в Среден и Южен Тяншан, разделени със зони от дълбочинни разломи. Каледонидите в Северен Тяншан се разкриват в хребетите: Заилийски Алатау, Кунгей Алатау, Терскей Алатау, Киргизки, Таласки Алатау, Джумгалтау, Сусамиртау, херцинидите в Среден Тяншан изграждат хребетите: Сариджаз, Куйлютау, Джетим, Молдотау, Акшийрак (Западен), Чаткалски и др., а херцинидите в Южен Тяншан – Инилчектау, Борколдой, Атбаши, Какшаал Тоо, Фергански, Алайски и Туркестански. Междупланинските падини са запълнени с мощни мезозойски и кайнозойски, предимно континентални наслаги. В строежа на каледонидите в Северен Тяншан участват долнопалеозойски епи- и миогеосинклинални нагънати комплекси, разположени върху байкалска основа, а също големи блокове от по-древни протерозойски структури. Херцинският структурен етаж е изграден предимно от континентални седименти и вулканогенни епигеосинклинални орогенни комплекси. Характерни са следите от мощния каледонски гранитоиден магматизъм. Фундаментът от палеозойски теригенни и карбонатни пластове, типични за Среден Тяншан, образуват основно дорифейските гнайси, рифейските гпанитоиди и порфирити. Херцинидите на Южен Тяншан се отличават с широко развитие на нагънати, а на места покривни структури. Отделни геосинклинални пропадания в тези системи са били заложени вранния силур, завършил развитието си по различно време и съществено се различават помежду си по състава, изпълващ техния вулканогенно-седиментен слой.
Полезни изкопаеми От полезните изкопаеми на Северен Тяншан промишлено значение имат полиметалните находища и находищата на редки метали, свързани с къснопалеозойския магматизъм (Актюз, Борду) и известни находища на злато, сив яспис и др. В Среден Тяншан се откроява Джетимския басейн с напластени железни руди (във вендските наслаги), прогнозните запаси на които се оценяват на около 10 млрд. т. установени са молибдено-ванадиеви орудявания в силициевите формации от долния палеозой и полиметалните руди в карбонатните скали с девонска и долнокарбонска възраст (Сумсар, Молдотау). Златните и медните орудявания в Среден Тяншан са свързани с къснопалеозойските наслаги и зоните с хидротермални изменения (Сумсар, Сандалашки хребет). В Южен Тяншан има находища на живак, антимон, калай, полиметалиБиблиотека на Конгреса 2007, стр. 3. Перспективни са проявленията на злато и боксити в карбонатните гънки от девона и средния карбон в Алайския хребет. Основните запаси от живачни руди, обезпечават устойчивата дейност на минните предприятия, основавайки се предимно на хидротермалните находища в Хайдаркен, Чаувай и Чонкой, а антимоновите руди – на находищата в Касансайски район и Кадамжай. В Акшийрак-Сариджазкия район със съсредоточени находища на калай, свързани с контактните зони на горнопалеозойските гранитоизни интрузии. във Ферганската котловина се добива нефт и газ в наслагите от кредата и палеогена. По геоложки запаси на въглища (31 млрд. т) Киргизстан заема 1-во място в Средна Азия. Изучените запаси съставляват 2,3 млрд. т, в т.ч. коксуващи се въглища – 0,5 млрд. т. Каменните въглища като цяло са повече от кафявите, но в промишлените запаси преобладават последните. Запасите от каменни въглища (от газови до антрацитни) са съсредоточени основно в Източноферганския каменовъглен басейн, заемащ югоизточните части на Ферганския хребет и неговите южни презпланински части. от находищата на въглища във Ферганската и Исъккулската падини се експлоатират находищата в Сулюкта, Шураб, Къзъл Кия, Кок Янгак, Нарин, Джергалан, Согути и др. В пластовете с мезозойска и кайнозойска възраст са открити находища на каменна сол, гипс, каолин, бентонитови глини, стъклени пясъци, строителни материали, мрамор и полускъпоченни камъни. В страната има множество находища на подземни води, в т.ч. термални и минерални източници, на базата на които действат курортите Исък Ата, Джалалабад. Цялата територия на Киргизстан попада в зона с повишена сеизмичност, като центровете на земетресенията са привързани основно към Ферганския, Атойнокския и други големи разломи.
Природа
Релеф Киргизстан е разположен в мощни планински системи. По-голямата част, предимно североизточната, лежи в пределите на Тяншан, а югозападната – в Памиро-Алай. Киргизстан е една от най-високопланинските страни в света, като средната ѝ надморска височина е 2750 m. Цялата територия на републиката (с много малки изключения във Ферганската котловина) е с надморска височина над 500 m³, над половината между 1000 и 3000 m и около 1/3 – на височина от 3000 до 4000 m. Планинските хребети заемат около 1/4 от територията ѝ и се простират паралелно, предимно в широчинно направление. Главните хребети на Тяншан се сближават на изток, в района на Меридионалния хребет, като създават мощен планински възел. Тук на границата с Китай се издига връх Дженгиш Чокусу (Победа) 7438 m, най-високата точка на страната. Разположеният на запад масив Акшийрак отделя Централен от Вътрешен Тяншан, последният обграден от юг от хребета Какшаал Тоо (връх Данков 5982 m), от север – хребетите Терскей Алатау и Киргизки и от югозапад – Фергански. Във Вътрешен Тяншан, хребетите са с алпийски форми на релефа, разделени от долини и котловини. За неговата източна част, както и за Централен Тяншан са характерни намиращите се на голяма височина (до 3850 m) обширни заравнени пространства, т.нар. „сърти“ (или „съртове“), голяма част от които представляват дъна на долини. На север от хребета Терскей Алатау и южно от хребета Кунгей Алатау е разположена Исъккулската котловина с езерото Исъккул на дъното ѝ. Западната част на Киргизстан е разположена в пределите на Западен Тяншан. Най-важните орографски елементи тук са: Таласката долина и хребетите Таласки алатау и Чаткалски. На югозапад в пределите на Киргизстан навлиза северната, източната и южната периферия на Ферганската котловина със своите предпланински части и пледпланински равнини, носещи името „адири“. На юг към Киргизстан принадлежат северните склонове на Туркестанския и Алайския хребет, Алайската долина и северния склон на Заалайския хребет (връх Абу али ибн Сина 7124 m), съставляващи северната периферия на Памир.
Климат Климатът на Киргизстан е континентален, със значителни колебания на температурата, умерено количество на валежите, сухота на въздуха и малката облачност. Годишната продължителност на слънчевото греене е 2500 – 2700 часа. Във връзка с планинския релеф и големите температурни амплитуди във височина климатът се изменя от сух субтропичен високопланински тундров. Средната януарска температура се изменя от -1,5 до -8 °C в долините, от -8 до -20 °C в среднопланинските райони и до -27,7 °C във високопланинските (Аксайската долина). Абсолютен минимум -53,6 °C в Аксайската долина (в Бишкек -34,4 °C). През зимата, с изключение на високопланинския пояс, често се наблюдават епизодични затопляния. Лятото е сухо и горещо. Средна юлска температура във Ферганската котловина 20 – 27 °CБиблиотека на Конгреса 2007, стр. 2 – 3, в средновисоките долини и котловини 15 – 17 °C, а във високопланинските райони 5 °C и по-ниска. Абсолютен максимум 43 °C (в чуйската и Ферганската котловина). Господстват предимно планинско-долинните ветрове. По външните планински склонове на приферганските хребети, открити към долините се наблюдава фьон, а в Исъккулската котловина планинско-долинните ветрове се усилват с бризови. В широките долини духат ветрове идващи от съседните дълбоки дефилета. Валежите основно се пренасят от северозападните, западните и югозападните въздушни маси. Склоновете на планините, обърнати към тях, получават най-голямо количество валежи. По северните склонове на Киргизкия хребет падат 750 – 770 mm валежи годишно, по югозападните склонове на Ферганския хребет – до 900 – 1000 mm, на техните противоположни склонове – 200 – 250 mm, в Чуйската долина – 300 – 400 mm, в Исъккулската котловина – от 100 mm на запад до 500 mm на изток, във Вътрешен и Централен Тяншан – от 265 mm на запад до 180 mm на изток. В периферните долини максимумът на валежите е през март и април, по склоновете на Киргизкия и Ферганския хребети – през май, във Вътрешен Тяншан и Исъккулската котловина – от май до юли. В зависимост от физикогеографските условия снежната линия в различните части на Тяншан е разположена на височина от 3600 до 4600 m. Поради малоснежната зима междупланинските падини се използват като зимни пасища. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в предпланинските райони на Ферганската котловина е от 200 до 220 денонощия, в Чуйската долина 172 – 182 денонощия, на изток, в Исъккулската котловина 115 – 151 денонощия, в Кочкорската котловина на Вътрешен Тяншан – 90 денонощия.
Води Реки