Черепѝшкият манастѝр „Успение Богородично“ е български православен манастир във Врачанска епархия на Българската православна църква. Намира се недалеч от гара Черепиш в уникалното със своето разнообразие на природни забележителности Искърско дефиле.

История Черепишкият манастир е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Най-старото свидетелство за съществуването на обителта е манастирският устав (типик) писан в периода 1390 – 1398 година. Типикът се съхранява в историко-архелогическия музей в София. Според документа манастирът и черквата са разрушени след битката с турските поробители, но хората веднага са ги възстановили. За историята на „Успение Богородично“ в следващите два века не се знае нищо.Тодорова, Калина и Павлова, Силвия. Свети места Църквите и манастирите във Врачанския край. Рал Колобър, Враца, 2009, с. 17. Възстановен е през 1660 г.

Възникването на манастира е свързано с историята на средновековния Коритен град, съществувал в близката местност Ритлите.

През вековете на владичеството храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.

В манастира известно време е намирал приют Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.

Описание Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащаницаДумата в РБЕ, извезана през 1844 г. Силно впечатление правят многото живописни постройки на светата обител. Сред тях се откроява църквата „Свети Георги“, която, въпреки многобройните преустройства, е запазила първоначалния си вид, включително и част от стенописите си.

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Доста стръмни стълби водят до костницата и храма. Костницата е на два етажа, издигната е през 1784 г. Тук са положени кости на Ботеви четници. Параклисът към нея носи името на св. Йоан Кръстител. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис – „любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов“. Именно в този манастир Вазов пише „Една българка“. Алеко Константинов пише за манастира:

Манастирът и красивата околност са вдъхновили и прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц. Той с право описва и нарича тази магия „Най-красивото място“.

Сегашните постройки на манастира са от XIX век, а иконите са творби на тревненския зограф Витан Карчов. Стенописите са дело на Йонко Попвитанов. В 1908 година дебърският майстор Велко Илиев дорисува живописта в новопостроената част на църквата на Черепишкия манастир – в купола и в удължената на запад част. Надписът гласи „Новия живописъ е изписанъ въ 1908 год. въ времето на игумена Іеромонах х Митодія“. Велко се е подписал на олтарната икона на Исус Христос „Даромъ изписалъ В. Илиев Зографъ 1908 год.“

От 2023 година манастирът започва да приема поклонници за нощувки.

Вижте също Черепишки скали

Литература Василиев A. – Черепишки манастир „Успение Пресветия Богородици“. С., 1944, 47 с. Мутафчиев П. – Из нашите старопланински манастири. – В: Същият. Избрани произведения, т. II., стр. 362 – 366, С., 1973. Сотиров Ив. – Чипровска златарска школа. Средата на XVI – началото на XVIII ек. С., Агато, 2001 (Съкровища на България, 2), с. 206 – 207, № 3, табл. II, 3 – 4 – обковка на Евангелие (1612) – майстори Никола и Пала за манастира. Семеен архив на Хаджитошеви. Т. II (1827 – 1878). Съст. В. Тарашоева, К. Мирчева, В. Харизанов, Н. Дойнов. Под ред. на Кр. Шарова и К. Мирчева. Враца, 2002, № 73, 121, 137, 164, 194, 216, 240, 265, 302, 303, 399, 405, 412, 415, 416, 418, 423, 424, 425, 432, 461, 462, 493, Прил. I 23, 26. Иван Вазов (1850 – 1921), „Една Българка“. Написан октомври 1899 в Пловдив. Манастирът е споменат във втора и трета част на разказа.

Външни препратки Официален сайт на манастира Неофициален сайт Черепишки манастир – bulgariamonasteries.com Черепишки манастир – pravoslavieto.com

Бележки

Категория:Черепишки манастир Категория:Основани през 14 век