Доминик Венер () е френски писател, историк и публицист. Специализирал военна история, като през 60-те – 70-те на 20 век е един от основателите на политическото движение „Новите десни“. Оттегля се от активна политика през 1971 г. На 21 май 2013 г. се самоубива публично и ефектно в близост до олтара на катедралата Нотр Дам в Париж.
Биография Роден в Париж в семейство на архитект. Участва в Алжирската война. След завръщането си във Франция от Алжирската война, през 1965 г. се присъединява към редиците на „Тайната въоръжена организация“ (), която се застъпва за смяна на политическия строй във Франция. В хода на дейността си за организацията е арестуван и прекарва 3 години в затвора.
След като напуска затвора, заедно с Ален дьо Бенуа става един от теоретичните стожери на движението „Новите десни“. През 1963 г. е основател на движението „Европа - Действие“ () застъпвайки десни консервативни възгледи и не изключвайки използването на сила за смяна на властта.
През 1971 г. се оттегля от активната политика, отдавайки се на исторически проучвания. Изучава оръжейната история и военната политика, Венер е автор на многобройни произведения, посветени на тази тема. Сред авторските му творби са „Бялото слънце на победените“ (1975), „Въстанало сърце“ (1994), „Гетисбърг“ (1995), „Бяло и червено“ (1997 г.), „История на сътрудничеството“ (2000), „История на тероризма“ (2002 г.). През 1981 г. за работата му, озаглавена „История на Червената армия“, му е присъдена наградата на Френската академия за военна история. От 2002 г. до смъртта си е редактор на „Ново списание за история“.
Доминик Венер е краен и активен противник на еднополовите бракове. В блога си отправя критики към приетия от парламента закон за легализиране на еднополовите бракове, обещан предизборно от президента социалист Франсоа Оланд. Също така посочва, че още по-голяма и неизбежна опасност е имиграцията, която сравнява с великото преселение на народите.
На 78 годишна възраст, на 21 май 2013 г., извършва публично самоубийство в близост до олтара на катедралата Нотр Дам в знак на протест срещу закона и с цел да насочи общественото внимание върху проблематиката и идеите, които е застъпвал през целия си съзнателен живот. Непосредствено преди това качва на сайта си текст, в който посочва необходимостта от Няколко часа преди смъртта си, той призовава привържениците си да се противопоставят всячески на новия закон.
Източници Гергана Мишева, „Политически активист се самоуби зрелищно в Нотр Дам“, dnes.dir.bg, 21 май 2013 г.
Категория:Френски писатели Категория:Френски историци Категория:Военни историци Категория:Френски политици Категория:Националисти Категория:Родени в Париж Категория:Починали в Париж Категория:Самоубийци