Мао Дзъдун (традиционно се изписва и като Мао Дзедун) () е китайски революционер, политик и теоретик на комунизма.
Той оглавява Китайската комунистическа партия (ККП) през 1943 г., а от нейното основаване през 1949 г. до своята смърт през 1976 г. е начело и на Китайската народна република. Теоретичните приноси на Мао към марксизма и ленинизма и към военната стратегия, както и политиката, провеждана от него, днес са известни с общото наименование маоизъм.
Мао Дзъдун продължава да бъде противоречива историческа фигура, като оценките за него все още предизвикват ожесточени спорове. Комунистическият режим в Китай официално го смята за велик революционер, политически стратег, военен гений и спасител на нацията. Много китайци смятат също, че със своята политика той поставя стопанските, технически и културни основи на съвременен Китай, превръщайки го от страна с аграрно общество във водеща световна сила. Освен това Мао е разглеждан като поет, философ и визионер, до голяма степен в резултат на култа към личността му, който е формиран, докато е на власт. Портретът на Мао продължава да стои на видно място на централния пекински площад „Тиенанмън“ и присъства на всички банкноти на китайския юан.
В същото време политическите кампании на Мао Дзъдун, като Големият скок напред и Културната революция, са осъждани заради милионите жертви и предизвиканите от тях масов глад и поражения върху китайската култура, общество и икономика. Според различни оценки управлението на Мао от 1949 до 1976 г. е довело до смъртта на 40 до 70 млн. души. След идването на власт на Дън Сяопин през 1978 г. политическият курс на Мао до голяма степен е изоставен за сметка на мащабни икономически реформи, отчасти преодолели негативните стопански последствия от управлението на Мао.
Произход и младежки години Мао Дзъдун е роден на 26 декември 1893 г. в Шаошан, провинция Хунан. Баща му е селянин, който с времето забогатява и става търговец на зърно. Родният език на Мао е сян. През целия си живот той има трудности с изучаването на езици и така и не се научава да говори официалния китайски език мандарин.
На осемгодишна възраст Мао отива да учи в местното начално училище, където прекарва 5 години, преди да се върне на работа в семейната ферма. През 1907 г., когато е 14-годишен, баща му го жени за по-възрастната Луо Исиу (1889 – 1910). Малко по-късно Мао напуска семейството си и отива да учи в средно училище в Чанша, столицата на провинцията. При започването на Синхайската революция срещу династията Цин през есента на 1911 г. Мао се присъединява към революционната армия. След установяването на републиката през следващата пролет той се връща в училище и през 1918 г. завършва гимназия.
През 1919 г. Мао заминава за Пекин със своя доскорошен учител Ян Чандзи, който получава преподавателско място в Пекинския университет. С негово съдействие той е назначен за помощник-библиотекар в университетската библиотека, където работи под ръководството Ли Даджао. През 1921 г. Ли е един от двамата основатели на ККП. Той оказва силно влияние върху политическите възгледи на Мао. По това време Мао се записва за задочен студент в университета и посещава лекции на известни интелектуалци, като Чън Дусиу, Ху Ши и Циен Сюентун.
След връщането си в Чанша той става директор на училище и участва в областната културна и образователна агитация. Подновява приятелството си с Ян Кайхуей, дъщерята на професор Чанджи, с която стават любовници, въпреки предишния си брак, който никога не признава. Поради слабите си чуждоезични умения Мао отказва предложение да замине да следва във Франция.
През 1920 г. Ян Чандзи умира, а Мао се жени за неговата дъщеря Ян Кайхуей (1901 – 1930). Двамата имат 3 деца – Мао Анин (1922 – 1950), Мао Анцин (1923 – 2007) и Мао Анлун (1927 – 1931). През 1930 г., по време на Китайската гражданска война, когато Мао вече живее с бъдещата си трета съпруга, Ян Кайхуей и децата ѝ са заловени от правителствени части и тя е убита.
На 23 юли 1921 г. Мао присъства на първата сесия на Националния конгрес на Китайската комунистическа партия в Шанхай. След две години той е избран за един от петте комисари на Централния комитет (ЦК) на партията по време на третия ѝ конгрес. По-късно същата година Мао се връща в Хунан по нареждане на ЦК на ККП, за да организира хунанския отдел на Гоминдан.
През 1924 г. той е делегат в първия национален конгрес на Гоминдан, където е избран за заместник-изпълнителен директор на ЦК. Следващата година става изпълнителен директор на шанхайския клон и секретар на организацията.
За известно време Мао остава в Шанхай – град, смятан за важен за революцията. Въпреки това партията среща трудности при организацията на профсъюзите и изграждане на отношенията с националистическия си съюзник Гоминдан. Партията обеднява и Мао, разочарован от революцията, се връща в Шаошан. По време на престоя си там интересът на Мао за революция се възражда, след като разбира за въстанията в Шанхай от 1925 г. Политическите му амбиции се връщат и той заминава за Гуандун, базата на Гоминдан, за да се подготви за втората сесия на националния конгрес на Гоминдан. През октомври 1925 г. Мао става директор на пропагандата.
В началото на 1927 г. Мао се връща в Хунан, където след спешна среща на Комунистическата партия той прави доклад въз основа на неговите изследвания на селските въстания в зората на Северния поход. Неговият „Доклад на селското движение в Хунан“ се смята за първата и решителна стъпка към успешното прилагане на революционните идеи на Мао.
Политически възгледи
След като завършва училище „Хунан Нормал“ – най-доброто образование, което може да получи в своята провинция, Мао прекарва 6 месеца, учейки индивидуално. За първи път се среща с комунизма, докато работи в Пекинския университет, а през 1921 г. присъства на организираната среща на ККП. Сблъсква се с марксизма, докато работи в Пекинския университет като помощник-библиотекар. Други важни влияния върху Мао оказват руската революция и, според някои учени, китайските произведения на литературата. Мао искал да разруши съюза на империализма и феодализма в Китай. Той смята, че Гоминдан са политически и икономически уязвими и че революцията не може да се предвожда от националисти.
През 1920-те години Мао води няколко работнически битки въз основа на неговите учения на разпространяването и организирането на съвременните работнически движения. Тези движения са успешно потиснати от правителството и Мао бяга от Чангша, Хунан, след като е бил набелязан като радикален активист. Той обмисля тези загуби и накрая разбира, че индустриалните работници не могат да водят революцията, защото представляват малка част от китайското население, и невъоръжени работнически битки не могат да решат проблемите на империалистическото и феодалното потисничество. Мао започва да зависи от селяните, които по-късно стават върли поддръжници на неговата теория за насилствена революция. Зависимостта от селския пролетариат, а не от градския, е това, което различава Мао от неговите предшественици. Самият Мао е от селско семейство и така изгражда репутацията си сред фермерите и селяните и ги запознава с марксизма.
Двете му есета от 1937 г. – „За практиката“ и „За противоречието“, са свързани с практическите стратегии на революционното движение и подчертават важността на практическите знания, получени от опит. Двете есета отразяват партизанската природа на маоизма, поради необходимостта да се събере подкрепа в провинцията срещу японската окупационна армия, и подчертават необходимостта да се спечелят умовете и сърцата чрез „образование“. Части от тези есета се появяват в книгата „Цитати от председателя Мао“.
Война През 1927 г., след масова чистка на комунисти в Гоминдан в Шанхай, което слага край на техния съюз по време на Северния поход, Мао организира въстанието на Есенната жътва в Чанша като главнокомандващ. Мао предвожда армия, наречена „Революционна армия на работниците и селяните“, която е победена от силите на Гоминдан след тежки битки. След това изтощените воини напускат Хунан за Санван, където Мао реорганизира разпръснатите войници, пренарежда военното разделение на по-малки отряди. Освен това Мао заповядва всяка рота да има партиен отдел с комисар начело, който дава политически инструкции. Тази военна организация осигурява пълния контрол на ККП над нейните военни сили и се смята, че има голям ефект върху китайската революция. По-късно армията се мести в планината Жинганг. Там Мао убеждава двама местни бунтовнически лидери да обещаят верността си към него. Така Мао съединява армията си с тази на Джу Дъ и създава Китайската червена армия. Тактиката на Мао е базирана на тази на испанските партизани от Наполеоновите войни.
От 1931 г. до 1934 г. Мао помага в изграждането на Китайската съветска република и е избран за председател на тази малка република в планинските райони на Дзянси. Там Мао се жени за Хе Жижен. Предишната му жена, Ян Кайхуей, е арестувана и екзекутирана през 1930 г., три години след тяхното заминаване. В Дзянси авторитарното господство на Мао, особено това на военната сила, е оспорено от дзянсийския клон на ККП и военните офицери. Опонентите на Мао, сред които най-известният е Ли Венлин, създателят на клона на ККП и Червената армия в Дзянси, са против неговите политики относно земята и предложенията му за реформа на местното партийно управление и ръководство на армията. Първоначално Мао реагира, като обвинява противниците си в опортюнизъм и кулакизъм и впоследствие систематично ги потиска.
Има сведения, че при управлението на Мао са използвани брутални мъчения. Смята се, че десетки хиляди заподозрени врагове, може би до 186 000,Jean-Luc Domenach. Chine: L'archipel oublié. (China: The Forgotten Archipelago.) Fayard, 1992. ISBN 2-213-02581-9 pg 47 са убити по времето на тази чистка. Критици обвиняват, че властта на Мао в Дзянси е запазена чрез революционен тероризъм или червен тероризъм.
Мао, с помощта на Джу Дъ, създава скромна, но ефективна армия, започва експерименти в провинциалните реформи и управление и предлага убежище за комунистите, бягащи от чистките на Гоминдан в градовете. Методите на Мао обикновено са наричани партизански, но той самият прави разлика между партизанска война и мобилна война. Доктрините на Мао за партизанска и мобилна война са базирани на факта, че Червената армия е зле въоръжена и необучена, както и че тя се състои предимно от бедни селяни, които обаче са захранвани от революционната страст и желанието за комунистическа утопия.
Около 1930 г. съществуват повече от десет региона, обикновено наричани „съветски райони“, под контрола на ККП. Относителният просперитет на „съветските части“ изненадва и притеснява Чан Кайшъ, председател на правителството на Гоминдан, което предприема пет обсадни кампании срещу „централния съветски район“. Повече от един милион войници на Гоминдан участват в тези пет кампании, четири от които спечелени от Червената армия, водена от Мао. До юни 1932 г. (пикът на нейната сила) Червената армия има не по-малко от 45 000 войници и още 200 000 души местно народно опълчение, което играе ролята на спомагателна войска.
Под нарастващия натиск на кампаниите на Гоминдан започва борба за власт сред комунистическото управление. Мао е премахнат от важните му позиции и е заменен от хора, които са лоялни на ортодоксалната линия, дирижирана от Москва и представяна в ККП от група, наречена 28-те болшевики. Чан, които преди това приема номинален контрол над Китай заради Северния поход, е решен да елиминира комунистите. През октомври 1934 г. той ги обгражда и ги кара да се включат в „Лъвския марш“ – отстъпление от Дзянси в югоизточната част на Китай до Шънси в северозападната част на Китай. По време на този едногодишен 9600-километров поход Мао се очертава като главен комунистически лидер, подпомаган от Конференцията в Дзуни и дезертирането на Джоу Енлай към страната на Мао. На тази конференция Мао влиза в постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП.