Йемен (), официално Република Йемен (), е република, разположена в югозападната част на Арабския полуостров, на брега на Червено море, Арабско море и Аденския залив. Страната има площ 527,9 хил. km² и население 25 408 000 души. Столицата е Сана, а официалният език – арабски.
История
На територията на днешен Йемен са съществували едни от най-древните цивилизации в света. Между IX в. пр.н.е. и VI в. неговата територия е част от Катабанското, Маинското, Савското и Химяритското царство, които контролирали търговията с подправки. На римляните Йемен бил известен като Arabia Felix („Щастлива Арабия“) заради богатствата, които осигурявала контролираната от него търговия, и император Октавиан Август се опитал да го завладее, но експедицията му претърпяла неуспех. През IV век цялата територия на днешен Йемен била обединена под властта на химяритските царе, които в края на същия век приели като държавна религия юдаизма. Около 520 г. Химяритското царство е завладяно от силната етиопска държава Аксум, което довело до постепенна християнизация на страната, но още в края на същия век – около 570 г. – обаче етиопците били принудени са отстъпят владичеството над Йемен на персийските Сасаниди. Те управлявали страната до 628 г., когато последният персийски губернатор приел исляма, а Йемен станал част от Арабския халифат. През следващите няколко столетия Йемен се намирал под властта на различни мюсюлмански династии – Абасиди, Фатимиди, Айюбиди, мамелюци, докато накрая бил включен в състава на Османската империя. През 1918 г. Северен Йемен получава независимост, а през 1962 г. в резултат на антимонархическа революция е обявен за Йеменска арабска република. През 1967 г. Южен Йемен, който дотогава е британски протекторат, също извоюва независимост и е обявено образуването на Народна демократична република Йемен (НДРЙ). Три години по-късно правителството на Южен Йемен обявява просъветски и просоциалистически курс, което предизвиква през следващите две десетилетия ожесточена борба между Севера и Юга. В 1990 г. двете враждуващи страни се обединяват в единна Република Йемен. През май 1994 г. бившите лидери на НДРЙ обявяват на юг независима държава – Демократична република Йемен, която обаче през юли е унищожена от севернойеменската армия.
Държавно устройство
Йемен е полупрезидентска република.
Административно деление
Природа
Страната има площ 527,9 хил. km² и е разположена в югозападната част на Арабския полуостров на брега на Червено море и Аденския залив. Редица острови в Червено море, между които Перим, Ез Зубаир и Ел Ихван, както и остров Сокотра в Арабско море принадлежат към Йемен. Граничи (в km) със Саудитска Арабия – 1458, Оман – 310, и има брегова линия 2080 km. Основната част от страната – централните и западните райони – са заети от Йеменските планини с най-висока точка връх Наби Шуайб (3660 m). По крайбрежията са разположени тесни равнини, а на североизток – пясъчната и камениста пустиня Руб ал-Хали.
Климат Показател Стойност Тип климат сух тропичен Средни температури януари ок. 22 °C юли 32 °C Валежи 40 – 100 mm На практика в Йемен няма постоянно течащи реки. Най-разпространена е пустинната растителност. В планините преобладава саванната растителност и акациевите гори.
Икономика
По време на войната на Персийския залив (1991 г.) новоформираната държава подкрепя Ирак, заради което Саудитска Арабия и Кувейт предприемат мерки за изгонване на йеменските имигранти. Това се отразява пагубно върху икономиката на Йемен и води до 30% безработица. Йемен е една от най-бедните арабски държави.
Население
Население Мъже Жени Брой на населението 20 975 000 Гъстота 32,2 д./km² Естествен прираст 32 Средна продължителност на живота 52 г. 53 г. Градско население 36%
Етнически групи Процент йеменски араби96,8% Северни йеменски араби 75,8% Южни йеменски араби 24,2% други араби 1,2% индо-пакистанци 0,9% сомалийци 0,4% други 0,7%
Конфесионален състав мюсюлмани99,6% сунити 53,6% шиити 46% християни 0,2% индуисти 0,2%
Култура
Други Комуникации в Йемен Транспорт в Йемен Армия на Йемен Външна политика на Йемен
Източници