Външната политика на Киргизстан е тясно свързана с бившия Съветски съюз поради общата история, съседството на страната с 3 бивши съветски републики и силното влияние на Русия.

В последните години се развиват интензивни отношения със САЩ, най-вече около транзитния център „Манас“, през който преминават доставки и войски за коалицията в Афганистан, и Китай.

Външната политика на Киргизстан се контролира от две съображения – първо, че страната е твърде малка и твърде бедна, за да бъде икономически жизнеспособна без значителна външна помощ, и второ, че се намира в нестабилен район, уязвим към редица неприятни възможности. Тези две съображения са оказали съществено влияние върху международната позиция на Киргизстан, особено към развитите страни и непосредствените ѝ съседи.

През първите четири години на независимост политикът Аскар Акаев посещава Съединените щати, Турция, Швейцария, Япония, Сингапур и Израел. Неговите емисари също са били в Иран, Ливан и Южноафриканската република, а министър-председателят прави пътувания през по-голямата част от Европа. Една от последиците от тези пътувания е, че през 1996 г. Киргизстан е признат от 120 държави и има дипломатически отношения с шестдесет и една от тях. Посолството на Съединените щати е открито в Бишкек през февруари 1992 г., а по-късно същата година във Вашингтон е открито киргизско посолство.

Бившият президент Акаев многократно подчертава, че принципът зад неговото търсене на контакти е строгият неутралитет; Киргизстан е малка, сравнително бедна на ресурси, отдалечена нация, по-вероятно да потърси помощ от световната общност, отколкото да допринесе за нея. До голяма степен поради репутацията и личността на Акаев, Киргизстан става най-големият получател на чуждестранна помощ на глава от населението в ОНД.

Република Киргизстан поддържа тесни връзки с други бивши съветски републики, особено с Казахстан и Русия. Признавайки загрижеността на Русия за руско-говорещото малцинство в Киргизката република, президентът Акаев е чувствителен към потенциалните възприятия за дискриминация. Например, въпреки че Конституцията от 1993 г. определя киргизския език като държавен език, изменението на Конституцията от 2001 г. дава официален статут на руския език. Изменената на 30 декември 2006 г. Конституция потвърждава статута на двата езика, който впоследствие е потвърден в Конституцията от 2010 г.

Докато Киргизката република първоначално остава в зоната на рублата, строгите условия, определени от руското правителство, карат Киргизстан да въведе своя собствена валута – киргизстански сом, през май 1993 г. Оттеглянето от рублевата зона е направено с малко предварително уведомяване и първоначално предизвиква напрежение в региона. Както Казахстан, така и Узбекистан временно прекъсват търговията, а Узбекистан дори въвежда ограничения, равносилни на икономически санкции. И двете страни се страхуват от приток на рубли и увеличаване на инфлацията. Враждебността на Узбекистан и Казахстан към Киргизката република е краткотрайна и трите нации подписват споразумение през януари 1994 г. за създаване на икономически съюз. Икономическото сътрудничество в региона обаче все още е възпрепятствано от едностранни бариери, създадени от съседите на Киргизката република. Република Киргизстан е активна в укрепването на регионалното сътрудничество, като например съвместни военни учения с узбекски и казахски войски.

Турция от друга страна се стреми да укрепи своите културни и етнически връзки с региона и е открила, че Република Киргизстан е готова за култивиране на двустранните отношения. От декември 2001 г. Киргизката република е домакин на Транзитния център на международното летище Манас, което е важен логистичен център за коалиционните усилия в Афганистан.

Киргизката република също така съсредоточава специално внимание на международното сътрудничество, насочено към ефективно сътрудничество с чужди страни при прилагането на многостранни и двустранни споразумения с цел разрешаване на трансгранични проблеми в областта на опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси.

Отношения със съседите Киргизстан поддържа много близки отношения с Общността на независимите държави, но отношенията с някои от членките са обтегнати, особено с Узбекистан. След 2000 година Узбекистан използва енергийните си ресурси за да оказва влияние върху киргизката политика. Узбекското правителство е минирало границата между двете страни без съгласието на Киргизстан.Библиотека на Конгреса 2007, стр. 14 Затруднения за Киргизстан създава и многобройното узбекско малцинство в югозападната част на страната. От друга страна, отношенията с Казахстан са силно положителни. Между 2002 и 2007 година казахските инвестиции в Киргизстан възлизат на над $ 400 милиона и над 500 от близо 2000 предприятия в страната са казахска собственост. Бишкек и Алмати също подкрепят създаването на Централноазиатски съюз.

Отношения с другия държави САЩ Съединените щати установяват дипломатически отношения с Киргизстан през 1991 г. след независимостта на Киргизстан от Съветския съюз. Посолството на САЩ в Киргизстан е открито на 1 февруари 1992 г. Същата година в Съединените щати е открито и посолството на Киргизстан. САЩ подкрепят Киргизстан в развитието на приобщаваща демокрация, основана на върховенството на закона и зачитането на правата на човека. Президентските избори в Киргизстан през 2017 г. отбелязват първото мирно прехвърляне на президентската власт от един демократично избран президент на друг в постсъветската Централна Азия. Киргизстан изнася дрехи, текстил и фармацевтични продукти в Съединените щати и внася стоки, машини, електроника и хранителни продукти от САЩ.Външнотърговският оборот по данни на Националния статистически комитет на Република Киргизстан за януари-декември 2014 г. възлиза на 237.1 млн.долара, като износът за САЩ е 2,5 млн. долара, а вносът от САЩ – 234,6 млн. долара. Делът на търговията със САЩ в общия външнотърговски оборот на Киргизстан е 3,1% Киргизстан има подписано двустранно инвестиционно споразумение със САЩ. Договорът за двойното данъчно облагане, подписан от Съединените щати и Съветския съюз, остава в сила между Съединените щати и Киргизстан. Киргизстан също така подписва рамково споразумение за търговия и инвестиции със Съединените щати и други централноазиатски държави, което създава регионален форум за решаване на търговски въпроси и засилване на търговията и инвестициите между САЩ и Централна Азия. Американското правителство, също така, предоставя хуманитарна помощ, военна помощ и помощ за подкрепа на икономическите и политическите реформи. То подкрепя исканията на Киргизката република за помощ от международни организации. Така например САЩ помагат на Република Киргизстан да се присъедини към Световната търговска организация (СТО) през декември 1998 г.

Русия При цялата финансова подкрепа, която световната общност предлага, Киргизстан остава икономически зависим от Русия, както пряко, така и през Казахстан. В началото на 1995 г. Аскар Акаев, тогавашният президент на Киргизстан, се опитва да продаде руски компании, контролиращи акции в двадесет и деветте най-големи промишлени предприятия в страната, предложение, което Русия отказва. Правителството на Киргизстан, обаче се чувства принудено да поиска икономическа защита от Русия. Суровата реалност на икономическата ситуация в Киргизстан го налага. По време на посещението си в Москва през февруари 1994 г. Акаев подписва няколко икономически споразумения, като обещава на републиката кредитна линия от 75 милиарда рубли (вероятно за употреба през 1994 г.) и около 65 милиона щатски долара в търговски споразумения. Русия, също така, обещава да предостави на Киргизстан статут на най-облагодетелствана нация за закупуване на нефт и други горива. От своя страна, Киргизстан се съгласява да създаде киргизко-руска инвестиционна компания, която ще закупи неработещи фабрики, свързани с отбраната в републиката, за да осигури заетост на все по-недоволното руско население на Киргизстан. В началото на 1995 г. министър-председателят Апас Джумагулов от Киргизстан и премиерът Виктор Черномирдин от Русия подписват поредица от споразумения за установяване на двустранна координация на икономическите реформи в двете държави, което допълнително обвързва Киргизстан с Русия. След усилено лобиране за включване, Киргизстан става член на митническия съюз, който Русия, Беларус и Казахстан създават през февруари 1996 г. В началото на 1996 г. Киргизстан предприема правни стъпки за превръщането на руския във втория официален език на републиката. През февруари 2009 г. руското правителство обещава да отпише Киргизстан дълг от 180 млн.долара, както и да обещава да отпусне още 2 млрд. долара, да предостави 150 млн.долара пряка помощ и да субсидира изграждането на водноелектрическа централа. По време на посещението на руския президент Владимир Путин в Бишкек през септември 2012 г. той подписва споразумения за създаване на нова руска военна база в Киргизстан, руска военна помощ за Бишкек и изграждането на водноелектрически централи в Киргизстан от руски компании. Русия има посолство в Бишкек и консулство в Ош, а Киргизстан има посолство в Москва и консулство в Екатеринбург.

Германия През последните години страните успяват да установят истински партньорски и приятелски отношения помежду си. Започнаха да се разширяват контактите на всички нива и Киргизстан разглежда Германия като един от ключовите партньори в сътрудничество с Европейския съюз. През април 2015 г. и февруари 2017 г. тогавашният президент на Киргизстан Алмазбек Атамбаев посещава Германия. По време на последното посещение той се среща с федералния канцлер Ангела Меркел. През октомври 2016 г. германският министър на храните и земеделието Кристиан Шмид посещава Бишкек, което подчертава взаимния интерес на двете страни в сътрудничеството. Като цяло двустранната търговия между двете страни е незначителна, с голям търговски излишък в полза на Германия. През 2017 г. Германия е изнесла в Киргизстан стоки на стойност близо 62,01 млн.евро и са внесли стоки на стойност 13,95 млн.евро. Основният износ на Германия за Киргизстан са моторните превозни средства, машините и химическите продукти (фармацевтични и козметични продукти). Основният износ на Киргизстан за Германия са селскостопански продукти. Федералното министерство за икономическо сътрудничество и развитие предоставя 40,1 милиона евро за двустранни мерки в областта на финансовото и техническото сътрудничество. Приоритетни области са устойчивото икономическо развитие и реформата в здравеопазването. Основната цел на германското сътрудничество за развитие с Киргизстан е да се осигури дългосрочна подкрепа за стабилното и устойчиво развитие на страната. Други важни въпроси в сътрудничество за развитие са климатът и околната среда, както и междусекторните теми като добро управление, приобщаване или равенство между половете.

Швейцария