Южна Америка

Южна Америка е континент, по-голямата част от който (около 90%) се намира в Южното полукълбо. Намира се между два океана – Тихия и Атлантическия.

Андите, които са сравнително млада и неспокойна планинска верига, се простират покрай западния бряг на континента. По-голямата му част е източно от тях и е съставена предимно от области, известни с обширни дъждовни гори – там е и огромният водосборен басейн на река Амазонка. Бреговата линия е слаборазчленена и е най-късата, отнесена към площта, сред всички континенти. Общата площ на континента е около 17 840 000 km² (почти 3,5% от повърхността на Земята), което го нарежда на четвърто място сред континентите, след Азия, Африка и Северна Америка, а по население е на пето място (след Азия, Африка, Европа и Северна Америка). В много други отношения Южна Америка е на първо място. Там са:

Най-дългата планинска верига – Анди, 9000 km; Най-сухото място на планетата – пустинята Атакама (Чили); Най-пълноводната река на Земята – Амазонка, 6520 km; Най-големият речен басейн на Земята – на р. Амазонка, 7 млн. km²; Най-високият водопад на Земята – Анхел (Венесуела), 1054 m; Най-високо разположеното плавателно езеро – Титикака, 3812 m надморска височина; Най-големият образуван от речни наноси остров – Маражо, в устието на р. Амазонка; Най-обширната екваториална гора на планетата.

Физическа география Разположение

Южна Америка представлява южната част на съвкупността от континенти Америка.

Извън късата сухоземна граница със Северна Америка, Южна Америка е оградена от Тихия океан на запад, от Атлантическия океан – на изток и от Карибско море – на север. Свързан е със Северна Америка, посредством образувания сравнително скоро (в геологичен смисъл) Панамски провлак, през който е прокаран Панамският канал. На самата граница между континентите се намира област, наречена Дариен. По геополитически и географски съображения цялата територия на държавата Панама, включително частта на изток от Панамския канал, обикновено се разглежда като част от Северна Америка. Към Северна Америка се отнасят и Антилските острови, макар че част от тях са разположени върху южноамериканския континентален шелф и в непосредствена близост до крайбрежието на Южна Америка. От друга страна, към Южна Америка обикновено се причисляват тихоокеанските острови Галапагос, Великденски остров и остров Робинзон Крузо, които са владения на южноамерикански държави, както и множество разположени в континенталния шелф острови, като Фолкландски острови, Огнена земя, Чилое.

Геология Почти целият континент Южна Америка е разположен върху Южноамериканската тектонична плоча. Той се формира през мезозоя, когато се откъсва от гигантския южен континент Гондвана, състоящ се от сегашните континенти Африка, Южна Америка, Австралия, Антарктида, както и от Индийския подконтинент на Азия и от Арабския полуостров. През по-голямата част от кайнозоя Южна Америка остава изолирана от останалите континенти. В началото му на него протича еволюцията на торбестите бозайници, които през топлата по това време Антарктида достигат Австралия, където заемат доминиращи позиции. По-късно в Южна Америка се развиват специфични групи плацентни бозайници и птици, много от които измират след като той се свързва със Северна Америка преди около 3 милиона години и започва интензивен обмен и конкуренция на видове.

Релеф и физикогеографско райониране Южна Америка се поделя на 3 големи географски области – западна висока (Анди), средна низинна (низините на реките Ориноко, Амазонка и Ла Плата) и източна нископланинска и платовидна (Гвианска и Бразилска планинска земя).

Континентът Южна Америка се разполага в пределите на умерения, субтропичния, тропичния, субекваториалния и екваториалния пояси. Резките различия в макрорелефа на континента са обусловили неговото деление на 2 големи региона: 1. Равнинно-платовиден Източен (Извънандийски) регион със закономерни хоризонтални природни зоналности и 2. Планините на Андите на запад, характеризиращи се с височинна зоналност и със специфични за всеки природен пояс ландшафти. Те от своя страна включват 11 сектора, които се поделят на 33 области, в които на свой ред са обособени 69 подобласти. «Большая Советская Энциклопедия» – Южная Америка (Природное райониравание), т. 30, стр. 371 – 372«Физико-географическия атлас мира» (ФГАМ), М., 1964 г.» – Физико-географическое районирование, стр. 176

Източен (Извънандийски) регион Източният (Извънандийският) регион включва: Лянос – Ориноко – обширни равнини, разположени в субекваториалния пояс с типична смяна на летен влажен със зимен сух период, които определят сезонните ритми на всички природни процеси в сектора. 1. Североизточен (Висок) Лянос – в източната част на Венецуела, покрай левия бряг на долното течение на река Ориноко. 2. Югозападен Лянос – простира се в централните и югозападните части на Венецуела и в източните райони на Колумбия. В състава му е и подобластта Пидмонт, заемаща издигната южна част на равнините Лянос – Ориноко в източната част на Колумбия. Друг лянос, който е част от Югозападния Лянос е този на река Мета (в басейна на река Мета – ляв приток на Ориноко), разположен в източните райони на Колумбия. Освен това той включва и Нисък Лянос на река Апуре – разположен в централните и югозападните части на Венецуела в басейна на река Апуре (ляв приток на Ориноко). Гвианска планинска земя и Приатлантическа низина – заемат източните и южните части на Венецуела, най-северните райони на Бразилия и страните Гвиана, Суринам и Френска Гвиана. В релефа преобладават цокълните денудационни равнини с кристалинни планини и столови пясъчни масиви с горещ, предимно постоянно влажен климат, пълноводни и бурни (с изобилие от прагове и водопади) реки и влажни вечнозелени (на север – сезонно влажни) гори. 1. Южногвианска област – заема южните части на Венецуела и най-северните райони на Бразилия. Включва Западна подобласт, заемаща южните части на Венецуела, както и Приамазонска подобласт – най-северните райони на Бразилия. 2. Централногвианска област – обхваща най-високите части на Гвианската планинска земя и се простира в югоизточна Венецуела, крайните северните райони на Бразилия и южната част на Гвиана. 3. Северногвианска област – обхваща северните части на Гвианската планинска земя и се простира в най-източните части на Венецуела и западната част на Гвиана. 4. Източногвианска област – обхваща източните части на Гвианската планинска земя и се простира в щата Амапа на Бразилия, в Суринам и Френска Гвиана. 5. Приатлантическа низина – простира се покрай брега на Атлантическия океан на териториите на Венецуела (Делтата на река Ориноко, представляваща обширна заблатена низина), и на Гвиана, Суринам, Френска Гвиана и щата Амапа на Бразилия (Гвианската низина). Амазония – обхваща обширната Амазонска низина, заемаща северните и северозападните части на Бразилия, югозападните райони на Колумбия и източните части на Перу. Простира се в екваториалния климатичен пояс и е изпъстрена с гъста мрежа от пълноводни реки. Покрита е с гъсти и влажни вечнозелени гори – хилеи или селваси. Климатът е постоянно влажен. Областта има 2 обособени части, отговарящи съответно на източната и на западната и централната част на Амазонската низина – Източна Амазония, в която е и делтата на река Амазонка, и Западна Амазония, на териториите на Северозападна Бразилия, Югоизточна Колумбия и Източно Перу. Част от Западна Амазония е Централна низинна подобласт, която се намира в Северозападна Бразилия. Пак там, но също и на териториите на Югоизточна Колумбия и Източно Перу е Предандийската възвишена подобласт, която е най-висока част на Амазонска низина. Друга част от Западна Амазония е Заливната източна подобласт – в централната част на Амазонска низина. Бразилска планинска земя – обхваща почти 3/5 от територията на Бразилия, цялата територия на Уругвай и части от Парагвай и Аржентина. Тя се характеризира с издигнати цокълни равнини на северозапад, високи планински масиви на изток и пояс с негативни огъвания, заети със седиментни и лавови равнини между тях. Реките изобилстват с прагове и водопади и са със сезонен режим на оттока. На северозапад климатът е субекваториален, а на изток – тропичен. Растителността в двата пояса е представена от сезонно влажни и постоянно влажни гори. Централните части са заети от храстови савани, наречени кампос серадос, а на североизток – от опустинени редки гори, наречени каатинга. Крайните югоизточни и южни части са покрити с вечнозелени иглолистни и широколистни гори и предимно тревисти савани, наречени кампос лимпос. 1. Северна горска зона – заема крайната северна, ниска част на Бразилската планинска земя. Включва равнината Мараняо (по крайбрежието на Атлантическия океан, югоизточно от делтата на Амазонка) и Южноамазонско плато, което заема крайните северни, ниски части на Бразилската планинска земя, южно от делтата на река Амазонка. 2. Саванен център – обхваща централните платовидни райони на Бразилската планинска земя. Към тях спадат платото Гояс, заемащото по-голямата част от щата Гояс, падината Парнаиба, обхващаща горния водосборен басеин на река Парнаиба. както и Вътрешно платото – най-вътрешната, централната част на Бразилската планинска земя. Крайните западни платовидни райони на Бразилската планинска земя, които също са част от Саванния център се наричат Западни Шапади. 3. Засушлив североизток – простира се в североизточната част на Бразилската планинска земя, в най-източната част на континента. Част от него са Хребетите Бразилид, които се простират се източно и южно от долното течение на река Сао Франсиско. Едноименната на тази река падина, която също е в състава на Засушливия североизток обхваща долното ѝ течение и нейните долни притоци. Също към него спада и Североизточното плато, заемащо крайните източни райони на континента. 4. Планински изток и Приатлантическа равнина – обхваща югоизточните, най-високи части на Бразилската планинска земя (т.е. нейната източна, най-стръмна част, обърната към Атлантическия океан, наречена Брегови откос, както и Бреговите Сиери, които са най-високите ѝ части) и тясната и дълга Приатлантическа равнина, крайбрежна равнина, простираща се от долното течение на река Жекитиньоня на север до езерото Патус на юг. 5. Равнина на Горна Парана – обхваща горния водосборен басейн на река Парана в югозападната част на Бразилската планинска земя. Включва 2 подобласти: Дяснобрежна Парана, заемаща водосборните басейни на горните десни притоци на река Парана, и Лявобрежна Парана – заемаща водосборните басейни на горните леви притоци на река Парана. 6. Влажен юг – обхваща средното течение на река Парана (покрай левия ѝ бряг, в Бразилия, е Плато Парана, а покрай десния, в Парагвай – Припарагвайско плато) и цялата територия на Уругвай, която заедно с най-южните части на Бразилия съставлява подобластта Хълмисти равнини на Уругвай. Вътрешни равнини – представляват акумулативни равнини, простиращи се на около 3200 km от север на юг (между 10° и 39° ю.ш.) и заемащи тектонското пропадане между Андите на запад и Бразилската планинска земя на изток, като оста им следва теченията на реките Парагвай и Парана. За тях е характерно последователната смяна на поясно-зоналните типове ландшафти от субекваториалните саванни гори и савани на север (равнините на реките Бени и Маморе), през тропичните редки гори в центъра (Гран Чако), до субтропичните савани, лесостепи и степи на юг (Междуречието и Пампата). Забележителни особености на региона са транзитните реки в Гран Чако и обширните области с вътрешен отток в Пампата. Овлажняването на Пампата намалява от изток на запад, като съответно става смяна на зоналните типове ландшафти – от пампаси, през храстови степи до полупустини.