Махер ал-Асад () е сирийски генерал и командир на елитната Четвърта бронетанкова дивизия на сирийската армия, която заедно със сирийското военно разузнаване формира ядрото на силите за сигурност на Сирия. Той също така е член на Централния комитет на сирийския регионален клон на партията БААС.
В началото на Сирийската революция някои смятат Махер за втория най-влиятелен човек в Сирия след брат му – президентът Башар ал-Асад.Syria 101: 4 attributes of Assad's authoritarian regime, The Assad family – Ariel Zirulnick Базата му на влияние обаче не се смята за достатъчно силна, за да се противопостави директно на управлението на Башар. Махер се смята за хардлайнер на режима, който според съобщенията е подкрепял репресиите срещу движението „Дамаска пролет“ и е замесен в докладите на ООН за организиране на убийството на ливанския премиер Рафик Харири.
Махер ръководи бруталното потушаване на сирийските протестиращи в Дераа, което води до обявяването на санкции от САЩ и ЕС срещу него. Той е описан от анализаторите като предпочитащ Иран (за разлика от Русия) като играеща най-голямата роля като основен съюзник на сирийското правителство по време на Гражданската война в Сирия и последвалото следвоенно възстановяване. Това е в контраст с позицията на генерал-майор Сухейл ал-Хасан, командир на 25-та дивизия на силите за специални мисии, който придобива голямо влияние в резултат на дейността си по време на Гражданската война в Сирия, за когото се съобщава, че предпочита Русия. През 2021 г. обаче е съобщено, че Махер е част от фракцията на Баас, която настоява за прекратяване на иранското присъствие в Сирия, за да насърчи регионалното сближаване със съседните арабски страни.
Махер ал-Асад също ръководи операциите на страховитите отряди Шабиха – проасадски алавитски паравоенни формирования, известни с фракционистки атаки срещу сунитски цивилни. Като командир на Четвърта бронирана дивизия той е пряко замесен в операциите по производство, трафик и износ на многомилиардната наркоимперия на Сирия, която пренася най-вече незаконния психостимулант Каптагон.Jalabi, Raya (28 март 2023). "Assad cousins hit with sanctions over amphetamine trade that funds regime". Financial Times. Архивиран от оригинала на 28 март 2023.Solomou, John (17 април 2023). "Syria is largest narco-state in world as it earns more from Captagon than from its legal exports". ANI. Архивиран от оригинала на 17 април 2023.Daly, Max (14 December 2022). "Is the Syrian Regime the World's Biggest Drug Dealer?". Vice News. Архивиран от оригинала на 4 януари 2023.AlKhaldi, Celine (11 April 2023). "A little-known drug brought billions to Syria's coffers. Now it's a bargaining chip". CNN. Архивиран от оригинала на 12 април 2023Hubbard, Saad, Ben, Hwaida (5 December 2021). "On Syria's Ruins, a Drug Empire Flourishes". The New York Times. Архивиран от оригинала на 11 март 2023
Биография Ранни години и образование Махер ал-Асад е роден на 8 декември 1967 г. като най-малкото дете на Аниса Махлуф и Хафез ал-Асад. Той е само на две години, когато баща му става президент на Сирия. Подобно на другите деца в семейство Ал-Асад, той е отгледан с обществено внимание и е обучаван в Сирия.
Завършва средно образование в Академията на свободата и след това учи бизнес администрация в Дамаския университет. Следвайки в университета, той преследва кариера в армията като по-големия си брат Басел. Когато Басел загива в автомобилна катастрофа през 1994 г., Махер е споменат като възможен наследник на баща им, но в крайна сметка наследник става брат им Башар, въпреки че му липсва военен опит и политическа амбиция. Спекулира се, че репутацията на Махер като избухлив човек е повлияла на решението в полза на Башар.
Бизнес начинания Махер ал-Асад управлява редица различни бизнес проекти в Ливан с братовчед си Рами Махлуф. Шмуел Бар твърди, че е имало раздяла между тях двамата, защото Махлуф са се притеснявали, че ще бъдат превърнати в изкупителни жертви на антикорупционна пропагандна кампания. Махер за известно време контролира сайта на онлайн медията Cham Press.
Пране на пари На 23 май 2011 г. ЕС налага санкции за предоставяне на финансиране на правителството, което позволява насилие срещу демонстранти по време на гражданската война в Сирия. Според сп. „Форчън“ Махер се е облагодетелствал от операция за пране на пари за милиарди долари в ливанската банка „Ал-Мадина“, която се срива през 2003 г. в началото на войната в Ирак. Ал-Мадина е била използвана за пране на пари от подкупи на иракски служители и техните партньори в незаконното залагане на програмата на ООН „Петрол срещу храни“. Източници твърдят, че сумата, прехвърлена и изпрана чрез Ал-Мадина, възлиза на над 1 млрд, долара, като 25% комисиона отива за сирийски служители и техните ливански съюзници; сред получателите на тези пари е и Махер.
Банковите записи на Ал-Мадина показват, че на офис мениджърът на офиса на Махер, Халид Кадур, е бил прехвърлен безплатно апартамент в Бейрут, оценен на 2,5 млн. долара – прехвърляне, което следователите смятат, че е имало за цел да го постави под контрола на Махер. Цялото досие за срива на банката е в ливанското Министерство на правосъдието, с изключение на ключовите части, които замесват Махер, които все още са в Ливанската централна банка, защото хората се страхуват да не бъдат убити заради това. На 23 юни 2011 г. ЕС налага санкции на мениджъра на офиса на Махер за предоставяне на финансиране на правителството, което позволява насилие срещу демонстранти по време на въстанието в Сирия. Подобни санкции са наложени и на Раиф ал-Куватли, друг бизнес партньор на Махер.
Военна кариера След смъртта на брат му Басел през 1994 г. Махер поема командването на бригада в Републиканската гвардия. Времето, прекарано като командир на бригада, му позволява да натрупа ценен военен опит и да изгради лични връзки със своите офицери. След смъртта на баща си през 2000 г. е произведен от майор в подполковник. Впоследствие става командир на Републиканската гвардия, – част от 10 000 души, чиято лоялност се смята за гарантирана от значителния дял от приходите, които получава от петролните полета в района на Дейр ез-Зор, и командир на елитния Четвърти брониран отряд на армията – отдел, който някога е бил отбранителните роти на неговия чичо Рифат ал-Асад.
През юни 2000 г. Махер е избран в Централния комитет на сирийския регионален клон на партията Баас и впоследствие оказва влияние при убеждаването на брат си Башар през първите няколко месеца от неговото управление да сложи край на политическата откритост на Дамаската пролет. Три години по-късно той се среща в Йордания с израелския бизнесмен Ейтан Бенцур, бивш генерален директор на Израелското външно министерство, и предлага да започне отново мирни преговори с Израел без предварителни условия. Предложението е отхвърлено от Ариел Шарон, министър-председателят на Израел.
Махер често се появява публично с брат си Башар и се говори, че е един от най-близките му съветници. Той се конкурира с Асеф Шаукат за влияние в правителството на Асад. Шаукат е женен за сестра му Бушра и е ръководител на военното разузнаване. Махер се противопоставя на брака на Шаукат със сестра му и кара той да бъде арестуван на няколко пъти, за да ги раздели. През октомври 1999 г. се говори, че той е прострелял Шаукат в стомаха по време на спор. Шаукат оцелява и се говори, че двамата са били в добри отношения. Твърди се, че Башар, Махер и Асеф формират вътрешния кръг на властта в правителството на Асад.
И Шаукат, и Махер са споменати в изтекла чернова на Доклад „Мехлис“ като заподозрени в убийството през 2005 г. на бившия ливански премиер Рафик Харири. Според проектоверсията „един свидетел от сирийски произход, но пребиваващ в Ливан, който твърди, че е работил за сирийските разузнавателни служби в Ливан, е заявил, че приблизително две седмици след приемането на резолюция 1559 на Съвета за сигурност Махер ал-Асад, Асеф Шаукат, Хасан Халил, Бахджат Сюлейман и Джамил ал-Сайед решиха да убият Рафик Харири.“
През 2008 г. Махер отговаря за потушаването на затворнически бунт в Сейд-Ная, където 400 войници са отвлечени от затворниците. Около 25 души от 10 000 затворници са убити по време на репресиите. Групи за защита на човешките права има непотвърдени видеозаписи, които уж показват как Махер прави снимки с мобилния си телефон на разчленените тела на затворници след бунта. Снахата на Махер, Мажд ал-Джадан, която живее в изгнание във Вашингтон, твърди, че лицето на видеозаписа е Махер. През 2016 и 2017 г. има противоречиви доклади относно ранга на Махер, независимо дали е бил бригаден генерал или генерал-майор.
През април 2018 г. е назначен за началник на сирийската елитна 4-та бронирана дивизия, която наблюдава, наред с други неща, дейностите на въоръжената алавитска милиция, известна като Шабиха. Преди това е командир на 42-ри батальон в състава на дивизията.
Участие в гражданската война в Сирия От началото на сирийското въстание в средата на март 2011 г. войските на Махер изиграват ключова роля в насилственото потушаване на протестите в южния град Дераа, крайбрежния град Баниас, централната провинция Хомс и северната провинция Идлиб. В. „Лос Анджелис Таймс“ съобщава, че съществуват видеозаписи, за които активисти и наблюдатели твърдят, че показват как Махер лично стреля по невъоръжени протестиращи, които настояват за падането на правителството на Асад в предградието Барзех на Дамаск. Дезертиращи войници под командването на Махер съобщаат, че са получили заповеди от него да използват смъртоносна сила срещу невъоръжени протестиращи. Един дезертирал снайперист съобщава, че по време на протестите в Дераа: „Беше ни наредено да се целим в главата или сърцето от самото начало. Не ни бяха дадени конкретни числа, но ни беше казано да убием колкото е възможно повече, докато има протести.“
Премиерът на Турция Реджеп Таип Ердоган заявява, че действията на Махер по време на сирийското въстание се доближават до дивотия и оказва натиск върху брат му Башар да отстрани Махер от командването на армията и да го изпрати в изгнание. На 27 април 2011 г. Съединените щати налагат санкции на Махер за подпомагане на нарушенията на човешките права в Сирия. Две седмици по-късно, на 10 май 2011 г., ЕС санкционира Махер за това, че е бил главният надзорник на насилието срещу демонстранти по време на въстанието в Сирия. Арабската лига издава списък с деветнадесет сирийски служители, на които е забранено да пътуват до арабските страни и чиито активи са замразени от тези страни. Сред посочените са Махер, неговият братовчед и телекомуникационен магнат Рами Махлуф, както и военни и разузнавателни фигури. На 2 декември 2011 г. на Махер също е наложена забрана за пътуване.
Ролята на Махер става по-значима след убийството на сирийския министър на отбраната, високопоставени служители по сигурността и Асеф Шаукат на 18 юли 2012 г. След четиридневна обсада от опозиционните сили от 18 до 22 юли 2012 г., 4-та бронетанкова дивизия, командвана от Махер, преминава през три контролирани от бунтовниците района на Дамаск.
През август 2012 г. саудитският вестник „Ал-Ватан“ твърди, че Асад е готов да се оттегли и че брат му Махер е загубил краката си при бомбения атентат в Дамаск на 18 юли 2012 г., цитирайки руския заместник външен министър Михаил Богданов. Информацията веднага е опровергана в руски медии. След това всекидневникът пуска аудиозапис от твърдяния разговор, но се твърди, че гласът не е звучал като този на Богданов. Други източници, включително западен дипломат, казват, че са чули, че Махер е загубил крак.
В доклад от юли 2013 г. на проправителствени уебсайтове се посочва, че Махер е командвал войски в театъра на операциите в Халеб и Хомс.
Противоречия Като командир както на елитната Републиканска гвардия, така и на Четвърта бронетанкова дивизия, Махер е известен като най-големият главорез в семейство Асад. Той е широко възприеман като твърд лоялист, който довършва мръсната работа за режима.