Емил Верхарен (понякога изписван като Емил Верхарн, ) е белгийски поет. Той е сред основоположниците на символизма и е смятан за една от най-значимите фигури в белгийската литература.Емил Верхарен, Литернет. Шест пъти е предлаган за Нобелова награда за литература.

Биография Емил Верхарен е роден на 21 май 1855 година в Синт Амандс, провинция Антверпен, в семейство на френскоезични фламандци от средната класа. Макар като дете да говори и местния нидерландски диалект, той получава образованието си изцяло на френски и по-късно пише на този език. От 1866 година учи в йезуитския колеж „Света Варвара“ в Гент, а след това завършва право в Льовенския католически университет, където за пръв път започва да публикува свои текстове.Émile Verhaeren, Енциклопедия Британика. Там се сближава с кръга от писатели, които стоят в основата на „Млада Белгия“ (Емил ван Аренберг, Иван Жилкен и Албер Жиро).Gustave Charlier, "Arenbergh, Émile Van", Biographie Nationale de Belgique, vol. 29 , Brussels, 1956, 146-147.

След като се дипломира, през 1881 година Верхарен започва работа при известния брюкселски адвокат Едмон Пикар. В Брюксел той се включва активно в живота на артистичните среди и няколко години след като се установява там се отказва от юридическата си кариера, за да се занимава с литература. Започва да публикува стихотворения и критични статии в белгийски и чуждестранни списания, сред които „Ар модерн“ и „Жон Белжик“. В художествената си критика подкрепя млади художници като Джеймс Енсор.

През 1883 година публикува първата си стихосбирка „Фламандки“ (Les Flamandes), включваща реалистични и натуралистични стихове, посветени на родната му страна. Приета с ентусиазъм в авангардистките кръгове, тя предизвиква скандал в родното му място. Родителите му дори опитват, с помощта на селския свещеник, да изкупят целия тираж на книгата и да я унищожат. Скандалът всъщност е негласна цел на автора, стремящ се да получи известност, и той продължава активно да пише поезия. Следващите му стихосбирки включват символистични стихотворения с мрачен тон – Les Moines, Les Soirs, Les Débâcles и Les Flambeaux noirs.

През 1891 година се жени за Март Масен, художничка, известна с акварелите си, с която се запознава две години преди това. Двамата се установяват в Брюксел, а любовта му към нея е отразена в три стихосбирки с любовна лирика – Les Heures claires, Les Heures d'après-midi и Les Heures du soir.

Следват поредица издания, превърнали го в един от най-плодовитите френскоезични поети на епохата. През 1898 година е поставена и първата му пиеса, Les Aubes.

В края на века Емил Верхарен се превръща в своеобразен говорител на авангардните артистични кръгове в Брюксел и става автор на множество критически статии в издания, като „Жон Белжик“ и „Ар Модерн“. С дейността си той допринася за популяризирането на много млади писатели и художници, сред които е и Джеймс Енсор.

В началото на 20. век Верхарен вече е международно известен, пътува и изнася лекции в цяла Европа, а произведенията му са преведени на повече от 20 езика. Той е изявен пацифист и преживява тежко началото на Първата световна война. По време на войната се установява в Англия, където пише последната си стихосбирка „Червените крила на войната“ (Les Ailes rouges de la Guerre).

На 27 ноември 1916 година Верхарен посещава руините на абатството в Жумиеж. Вечерта, след като същия ден сутринта е изнесъл лекция в Руан, той умира при инцидент, изблъскан от тълпата под колелата на тръгващ влак, на който се опитва да се качи. Свидетел на случката е приятелят му Виктор Жилсул, който в този момент се намира до него.Емил Верхарен в „Паралелни преводи“ (преводи на Атанас Сугарев, Доротея Табакова, Тодор Червенков и Красимир Кавалджиев), Литературен вестник, бр. 28, 2020 г...

Библиография

Стихосбирки Les Flamandes, 1883 Les moines, 1886 Les soirs, 1888 Les débâcles, 1888 Les flambeaux noirs, 1891 Les campagnes hallucinées, 1893 Les villes tentaculaires, 1895 Les heures claires, 1896 Les visages de la vie, 1899 Les forces tumultueuses, 1902 La multiple splendeur, 1906 Les rythmes souverains, 1910 Les ailes rouges de la guerre, 1916 Les flammes hautes, 1917 [написана през 1914]

Критически текстове и есеистика James Ensor Rembrandt Monet Impressions (3 тома)

Пиеси Le cloître (драма в четири действия) Philippe II Hélène de Sparte Les Aubes

Емил Верхарен на български език Четири поеми: Песни на луди; Бунт; Рибарите на кон, превод Гео Милев, Ст. Загора: книгоизд. Касабов, 1915 Поеми, превод Гео Милев, Ст. Загора; София: Везни, 1923 Ковач: Поема, превод Гео Милев, София: Пламък, 1924 Разкази: Добра смърт; На село; Опдорския панаир; Трите приятелки; Една нощ, превод Светослав Минков и Владимир Полянов, София: Филип Чипев, 1925 Стихии: Избрани стихотворения и поеми, съставителство и превод Лъчезар Станчев, София: Народна култура, 1965 Възхвала на вятъра: Стихотворения и поеми, съставителство Лъчезар Станчев, превод Гео Милев, Елисавета Багряна, Лъчезар Станчев, София: Народна култура, 1986 Стихотворения (на български и френски), съставителство и превод Кирил Кадийски, София: Нов Златорог, 2011 Полунощни приказки, превод Красимир Кавалджиев, София: Библиоскоп, 2012 Пламъци над календара, съставител Николай Тодоров, превод Лиляна Крушева-Стойнова, София : ИК Гутенберг, 2016 Поезия в проза, съставителство и превод Тодорка Минева, София: СОНМ, 2021

Външни препратки

Емил Верхарен в Литературен свят

Стихотворения на Верхарен на сайта Les Grands Classiques Les campagnes hallucinées, 1893

Източници

Категория:Белгийски писатели Категория:Белгийски поети Категория:Белгийски драматурзи Категория:Поети символисти Категория:Белгийски юристи Категория:Хора от провинция Антверпен Категория:Починали в Руан Категория:Жертви на железопътни произшествия