Морис Надо (, р. 21 май 1911, Париж, Франция – п. 16 юни 2013, Париж, Франция) е френски литературен критик и историк, редактор и издател.
Биография Морис Надо остава кръгъл сирак, след като загубва родителите си по време на Първата световна война. Завършва Екол Нормал в Лион. Като студент активно се занимава с политика. През 1930 г. става член на Френската компартия, а през 1932 г. е изключен за опозиционни настроения. Става член на троцкистката Международна работническа партия на Пиер Навил, сближава се с лявото крило на сюрреализма (Андре Бретон, Луи Арагон, Жак Превер, Бенжамен Пере).
От 1936 г. учителства в Прад и Тие. По време на Втората световна война участва в Съпротивата. Неговата група, в която е и Давид Русе, попада в капан и много от членовете ѝ се оказват в лагерите. Надо успява да избегне депортацията с помощта на съпругата на Давид Русе.
След края на войната води литературната страница в списание Combat, начело на което стои Албер Камю. Става близък с Жорж Батай, Рене Шар, Анри Мишо, Хенри Милър, Клод Симон. Участва в издаването на съчиненията на Сад, защитава Луи-Фердинан Селин. След това работи в разни издателства, сред които Mercure de France (1949 – 1953), и печатни издания (France-Observateur, 1952 – 1959; L’Express, 1959 – 1964; Les Lettres nouvelles, 1953 – 1976). Става близък на Сартър. По време на войната в Алжир подписва т.нар. Манифест 121 (1960) с протест срещу колонизаторската политика на държавата.
На 15 март 1966 г. Надо отпечатва първия брой на двуседмичното литературно издание La Quinzaine littéraire, което излиза и до днес. През 1977 г. основава издателство Les Lettres nouvelles, наречено на едноименното списание на Надо, издавано и до днес, но с име Éditions Maurice Nadeau от 1984 г. В него са публикувани също книгите на Кутси, дебютният роман на Мишел Уелбек Разширяване полето на борбата и др. Като критик и издател Надо открива за френския читател десетки автори от европейски и световен мащаб.
Член е на журито за литературната награда „Ренодо“ (1945 – 1969)„Почина френският писател и издател Морис Надо“ , в. Земя, 18 юни 2013..
Най-прочутата му собствена творба, преведена на много езици, е Histoire du surréalisme („История на сюрреализма“), публикувана на френски през 1944 г. и на английски 21 години по-късно, в превод от Ричард Хауърд Marine Landrot, „Maurice Nadeau, son siècle d'écrivains“, Télérama, 2011-06-05
Библиография Собствени книги Histoire du surréalisme, Le Seuil, 1945; Points-Seuil 1970 История на сюрреализма, превод от френски Тодорка Минева, Аргес, 1993, 172 с. Documents surréalistes (Сюрреалистки документи), Le Seuil, 1948 Littérature présente (Съвременната литература), Corréa, 1953 Michel Leiris et la quadrature du Cercle (Мишел Лейрис и квадратурата на кръга), essai, Julliard, 1963; Maurice Nadeau, 2002 Le Roman français depuis la guerre (Следвоенният френски роман), essai, Gallimard, 1969; Le Passeur, 1992 Gustave Flaubert, écrivain (Гюстав Флобер, писателят), изследвания, Denoël, 1969 (2 изд. 1980) Grâces leur soient rendues (Техните благодарности са получени), Albin Michel, 1990 и 2011 Une vie en littérature. Conversations avec Jacques Sojcher (Живот с литературата. Разговори с Жак Соше), Complexe, 2002 Sade, l’insurrection permanente (Сад, перманентният бунт), Maurice Nadeau, 2002 Serviteur! Souvenirs littéraires (Сервитьор! Литературни спомени), Albin Michel, 2002 Journal en public (Общодостъпен дневник), Maurice Nadeau/ La Quinzaine littéraire, 2006 Le Chemin de la vie (Пътят на живота), разговори с Лори Адлър, Verdier, 2011
Редакция и съставителство Marquis de Sade: Œuvres, précédé de Exploration de Sade, La Jeune Parque, 1947 Gustave Flaubert: Œuvres complètes et Correspondance, 18 тома, Rencontre, 1965 – 1983 Anthologie de la poésie française, 12 тома, Rencontre (Lausanne), 1966 – 1967 (в съсъставителство) Album Gide, Bibliothèque de la Pléiade / Gallimard, 1985 Ferdinando Scianna, Actes-Sud, 2008
Признание Отличия Голяма национална награда за литература (1988) Орден за изкуство и литература
За Морис Надо са направени 4 документални филма.
Източници
Външни препратки
Maurice Nadeau, A letter to Fidel Castro Сайт на списание La Quinzaine littéraire Maurice Nadeau – Le balcon, 17 ноември 1990, видео Maurice Nadeau: Serviteur, интервю на Оливие Баро, 8 октомври 2002, видео
Категория:Френски литературни историци Категория:Френски литературни критици Категория:Френски журналисти Категория:Френски издатели на вестници Категория:Френски книгоиздатели Категория:Участници във Френската съпротива Категория:Троцкисти Категория:Френски столетници Категория:Родени в Париж Категория:Починали в Париж