Антон Тома Безеншек () е словенски езиковед, публицист, специалист по стенография и учител, работил през по-голямата част от живота си в България. Известен е с това, че приспособява стенографската система на Франц Ксафер Габелсбергер към южнославянските езици.

Биография

Безеншек се записва в гимназия на 12-годишна възраст и завършва с отличие. Научава хърватския вариант на Габелсбергеровата система.

Постъпва в Загребския университет, където учи гръцки, латински и български във Философския факултет. Избран е за председател на студентската организация през 1873 година. Като студент води курс по стенография, посетен от 236 души за 5 години.

След дипломирането си Безеншек посещава Прага, Дрезден и Любляна, получава разрешение за преподаване и започва да работи като главен стенограф в словенския парламент в Любляна.

По покана на българското правителство, по препоръка от своя състудент Спас Вацов, Безеншек се мести в новооснованото Княжество България през 1879 година и започва работа като главен стенограф в Народното събрание в София. Съгласява се на по-малка заплата от тази, която би могъл да взема като преподавател. Провежда първия курс в България на 25 септември 1879 година.

Безеншек преподава в Класическата гимназия в София от 1879 со 1884 година.

През 1884 година, по донос на негов ученик, Безеншек е уволнен от работата си в Народното събрание. Вместо да приеме предложенията за връщане в Словения и Хърватия, решава да се премести в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия, където преподава в Пловдивската мъжка гимназия. От 1885 до 1905 година работи в тамошни гимназии, въвеждайки предмета „Етика“ в учебния план и прилагайки съвременни методики за преподаване на чужди езици – например по неговото „Ново практическо ръководство за лесно изучаване на немския език“.

Безеншек се връща в София и остава там до смъртта си. Връща се на работа в Първа мъжка гимназия.

Преподава в Софийския университет от 1911 година, продължава да бъде активен учен, издава много публикации и преводи.

Публикувайки редица съчинения за България на словенски език, Безеншек има голям принос за запознаването на словенската общественост със страната, като в същото време прави много и за това българите да научат повече за родната му странаNachev, I. „Anton Bezenšek and Bulgaria – the Slovenian who bridged two Slavic cultures“ – Etudes Balkanique, 2015, n. 3, с. 72 – 85.

Памет На Антон Безеншек е наречена улица в квартал „Васил Левски“ в София ().

През 1957 г. публикуваното му „Траурно слово, държано в деня на погребението на н.ц.в. княгиня Мария Луиза в салона на Пловдивската държавна гимназия „Александър I“ (1899) е включено в Списъка на вредната литература.

Източници

Външни препратки

Антон Безеншек , Plovdiv Guide

Категория:Възпитаници на Загребския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Създатели на писмени системи Категория:Стенографи Категория:Словенски езиковеди Категория:Български стенографи Категория:Български езиковеди Категория:Български учители Категория:Починали в София Категория:Пловдивчани Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Почетни граждани на Пловдив Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“