Под Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство се разбира живописта по времето на Нидерландския Златен век, който се простира основно през XVII век по време и след Осемдесетгодишната война на Нидерландия за независимост (1568–1648).

Новата Нидерландска република е най-проспериращата нация в Европа и е водеща сила в търговията, науката и изкуството. Северните нидерландски провинции, съставляващи новата държава, традиционно са по-малко важни художествени центрове от градовете във Фландрия на юг. Сътресенията и широкомащабната миграция на население от войната и рязкото скъсване със старите монархически и католически културни традиции разкриват нуждата от цялостно обновяване на нидерландското изкуства. Задача, която до голяма степен е постигната. Рисуването на религиозни сюжети намалява доста рязко, но се разраства новият голям пазар за всякакви светски сюжети.

Въпреки че нидерландската живопис по време на Златния век се развива в периода на европейската Барокова живопис и често показва много от нейните характеристики, на повечето нидерландски творци (включително и на фламандците) им липсва идеализацията и любовта към разкоша, типични за бароковите творби. Повечето творби притежават традиционния детайлен реализъм (заради който са и най-известни), наследен от Ранната нидерландска живопис.

Отличителна черта на периода е пролиферацията на различни жанрове картини, като повечето художници създават по-голямата част от творбите си в един от тези жанрове. Пълното развитие на тази специализация се вижда от края на 1620-те години, а периодът от тогава до френската инвазия от 1672 г. е ядрото на живописта на Златния век. Художниците прекарват по-голямата част от кариерата си, рисувайки само портрети, жанрови сцени, пейзажи, морски пейзажи и кораби или натюрморти и често – даден подтип в тези категории. Много от тези видове сюжети са нови в западната живопис и начинът, по който холандците ги рисуват през този период, е решаващ за бъдещото им развитие.

Видове живопис

Отличителна черта на периода в сравнение с по-ранната европейска живопис е малкият брой религиозни картини. Нидерландският калвинизъм забранява религиозната живопис в църквите, въпреки че библейската тематика е приемлива в домовете, поради което са нарисувани сравнително малко такива платна. Представени са и другите традиционни видове историческа живопис и портрет, но периодът се отличава с голямото разнообразие в други жанрове, подразделени на безброй специализирани категории, като сцени от селския живот, природни пейзажи, градски пейзажи, пейзажи с животни, морски пейзажи, картини с цветя и натюрморти от различен вид. За развитието на много от тези жанрове спомагат изключително много нидерландските художници от XVII век.

Широко поддържаната теория за йерархията на жанровете в изобразителното изкуство, според която някои жанрове са по-престижни от други, кара много художници да създават платна на историческа тематика. Въпреки това те са продават най-трудно, както установява дори Рембранд. Много художници са принудени да рисуват портрети или жанрова живопис, които се продават много по-лесно. Йерархията в низходящ ред е: историческа живопис, включително алегории и популярни религиозни теми; портрет, включително трони; битова живопис или сцени от всекидневния живот; пейзажна живопис, включително морски пейзажи, батални сцени, градски пейзажи и руини; натюрморт.

Нидерландците се съсредоточават основно върху по-долните категории, но в никакъв случай не отхвърлят йерархията. Повечето платна са относително малки – единственият разпространен тип наистина големи картини са груповите портрети. Рисуването направо върху стени почти не се среща; когато стена в обществена сграда има нужда от декорация, обикновено се поставя платно с необходимите размери. За по-голяма прецизност на твърда повърхност много художници продължават да използват дървени панели известно време след като останалата част от Западна Европа ги изоставя; някои използват медни панели, които обикновено са рециклирани матрици използвани при печатане. В резултат броят на оцелелите картини от Златния век намалява, тъй като през XVIII и XIX век често се рисува върху вече използвани платна, които са по-евтини от нова канава и рамка.

Има изключително малко нидерландски скулптури от този период; използват се най-често при направата на гробници или са поставяни на обществени сгради. Забелязва се отсъствието на малки скулптури на къщи, като тяхното място е заето от сребърни предмети и керамика. Изрисуваната керамика от Делфт е изключително евтина и разпространена, но рядко е с високо качество. Обработката на сребърни предмети става водеща в Европа. С това изключение най-добрите художествени опити са насочени към рисуването и печатането.

Художествен свят

Чужденците отбелязват голямото количество произведения на изкуството, които се създават, и големите изложения, където се продават главно картини – пресметнато е, че са нарисувани повече от 1,3 милиона нидерландски картини в 20-те години след 1640 г. Такава продукция показва, че цените са сравнително ниски с изключение на произведенията на най-известните художници. Тези без силна репутация сред съвременниците си или тези, излезли от мода (сред които са и много художници, смятани днес за едни от най-добрите от този период) като Вермер, Халс и Рембранд в късните му години, имат сериозни проблеми в изкарване на препитанието си и умират в нищета; много художници имат и други професии или изоставят изкуството напълно. Френската инвазия от 1672 г. (годината на бедствие) причинява срив на пазара за изкуство, който така и не достига предишните си висоти.

Разпространението на картини е много широко. За първи път реално се появяват професионални търговци на предмети на изкуството, някои от които са и значими художници, като Вермер и баща му, Ян ван Гойен и Вилем Калф. Дилърът на Рембранд Хендрик ван Айленбурах и синът му Герит са сред най-важните. Пейзажите са най-лесните за продажба непоръчкови произведения, а техните художници, по думите на Самуел ван Хоогстратен, са „обикновени пехотинци в Армията на изкуството“.

Качеството в техническо отношение на нидерландските артисти е като цяло много високо. Като цяло то следва старата средновековна система на обучение чрез чиракуване при майстор. Обикновените ателиета са по-малки от тези във Фландрия и Италия и в тях има един или двама ученика, като техният брой често е ограничаван от правилата на съответната гилдия. Смутът в първите години на Републиката, съчетан с изселването на художници от юг на север и със загубата на традиционните пазари на кралския двор и църквата, води до съживяване на гилдиите на художниците, често все още наричани Гилдия на св. Лука. В много случаи те включват художниците, които се измъкват от средновековните групировки, където те споделят гилдия с няколко други занаяти, като боядисване на къщи. В тези години се създават няколко нови гилдии: Амстердамска (1579), Харлемска (1590), а Гауденската, Ротердамската, Утрехската и Делфтската са създадени между 1609 и 1611 г. Властите в Лайден нямат доверие у гилдиите и те са забранени до 1648 г.

С годините става ясно на всички, че старата идея за гилдия, която да контролира обучението и продажбите, вече не работи добре и постепенно гилдиите са заменени от академии, които често се фокусират единствено върху обучението на художниците. Хага с нейният двор става ранен пример за това, когато през 1656 г. художниците се разделят на две групи след създаването на Confrerie Pictura (академичен клуб на хора недоволни от гилдиите). С изключение на портретите много нидерландски картини се рисуват „спекулативно“, без поръчка, както е прието в останалите страни.

Има много династии на художници и много от тях се омъжват за дъщерите на своите майстори или на други художници. Много художници идват от заможни семейства, които плащат такси за чиракуването им. Рембранд и Ян Стен са записани за известно време в университета в Лайден. Няколко града имат различни стилове и специалности по тематика, но Амстердам е най-големият художествен център поради голямото си богатство. Градове като Харлем и Утрехт са по-важни през първата половина на века, докато Лайден и други градове се изявяват след 1648 г. и преди всичко Амстердам, който все повече привлича към него художници от останалата част на Нидерландия, както и от Фландрия и Германия.

Нидерландските художници са учудващо незаинтересовани към теорията на изкуството в сравнение с художниците от други страни и са по-малко склонни да коментират творбите си. Изглежда също така, че има много по-малък интерес към теорията на изкуството в общите интелектуални кръгове и сред широката публика, отколкото тогава е обичайно за Италия напр. Тъй като повечето поръчки и продажби са частни и между буржоазията, те не са добре документирани. Въпреки това ниделандското изкуство е повод за национална гордост и няколко ключови биографи дават важни сведения за този период, сред които Карел ван Мендер, който пише основно за предходния век, и Арнолд Хоубракен („Големият театър на нидерландските художници“, 1718 – 21). Двамата следват и задминават Вазари, включително в големия брой кратки животописи (повече от 500 при Хаубракен) и в точността на фактическите въпроси.

Немският художник Йоахим фон Зандрарт (1606 – 1688) работи през различни периоди в Ниделандия и неговата „Немска академия“ е в същия формат и съдържа сведения за много ниделнадски художници, които той познава. Учител на Хоубракен и ученик на Рембранд е Самуел ван Хоогстратен (1606 – 1688), чиито „Видимият свят“ (Zichtbare wereld) и „Въведение в академичното изобразяване“ (Inleyding tot de Hooge Schoole der Schilderkonst) съдържа повече критична отколкото биографична информация и са сред най-важните трактати от този период. Подобно на други нидерландски творби, посветени на теорията на изкуството, те излагат общите моменти с ренесансовата теория и не отразяват напълно съвременното нидерландско изкуство, което все още често е концентрирано върху историческата живопис.

Историческа живопис

В тази категория влизат картини, които изобразяват не само исторически събития, но и такива на библейска, митологическа, литературна тематика и алегорични сцени. Последните исторически събития по същество изпадат от категорията и са третирани по реалистичен начин, като подходяща комбинация от портрети с морски, градски или пейзажни сюжети. Мащабни драматични исторически или библейски сцени се създават по-рядко отколкото в други страни, тъй като няма местен пазар за църковно изкуство, а големите аристократични барокови домове за запълване са малко. Освен това протестантското население в големите градове е изложено на някои забележително лицемерни употреби на маниеристка алегория в неуспешната хабсбургска пропаганда по време на Нидерландския бунт, което води до силна реакция към реализма и недоверие към мащабната изобразителна реторика. Историческата живопис вече е „изкуство на малцина“, въпреки че това е компенсирано със сравнително голям интерес към печатни произведения на историческа тематика.

Тук повече отколкото в останалите жанрове нидерландските художници продължават да се влияят силно от италианските. Отпечатъци и копия на италиански шедьоври се разпространяват и представят определени композиционни схеми. Нарастващото умение на нидерландците в изобразяването на светлината се развива от стилове, производни от Италия, най-вече този на Караваджо. Някои нидерландски художници пътуват до Италия, въпреки че това не е така често срещано както сред фламандските им съвременници, което се вижда от списъка с членовете на Bentvueghels в Рим (общество на предимно нидерландски и фламандски художници там).