Клинописното право е правната система, основана на законовите кодекси, използващи клинописно писмо, създадени в древния Близък изток от шумери, вавилонци, асирийци, еламити, хурити, касити и хети. Кодексът на Хамурапи е най-известният клинописен правен документ.

Характеристики Въпреки че са съставяне в различни градове и царства, ранните клинописни закони използват редица общи формули. Повечето съдържат както епилог, така и пролог, които обикновено обясняват целта на съставянето на законите, позовават се на божествен авторитет и повеляват на читателя да им се подчинява. Те винаги са налагани или „приемани“ от името на владетел и не показват никакви признаци да са резултат от работата на колективни законодателни органи. Въпреки че много от клинописните законници са познати само частично, те все пак дават сравнително ясна представа за въпросите, смятани за значими от обществата от III до I хилядолетие пр. Хр.

За разлика от съвременните законници, клинописното право не предлага универсална формула за общите области на правото. Вместо това законите обикновено се състоят от конкретни случаи от типа „ако..., тогава...“, предназначени да служат като пример или прецедент. Наказанията за престъпления се различават от законник до законник, но не всички предвиждат реципрочно възмездие. Някои предвиждат само глоби в определени случаи, както е в Законника на Ур-Наму, където един от текстовете гласи: „Ако човек извади окото на друг човек, той ще претегли половин мина сребро.“ Включените в законниците случаи понякога са подредени по привидно случаен начин, макар че това може да е резултат от разлики между съвременното тълкувание и първоначалния им замисъл.Cuneiform law - Britannica Online Encyclopedia

Клинописното право обикновено се класифицира отделно от по-късното близкоизточно право, но се разглежда като предшественик на библейското и еврейското право. Близкоизточните общности, които използват клинописно право, обикновено са в контакт помежду си и развиват сходни култури. Акадският – един от езциците, използващи клинопис – е разпространен в целия регион и извън него, достигайки до Египет като средство за дипломатическа комуникация през Амарнския период.

Хронология 2060 г. пр.н.е. – Законник на Ур-Наму 1934 – 1924 г. пр.н.е. – Законник на Липит-Ищар 1800 г. пр.н.е. – Законник на Ешнуна 1758 г. пр.н.е. – Кодекс на Хамурапи 1500 – 1300 г. пр.н.е. – асирийско право 1500 – 1400 г. пр.н.е. – хетски закони

Бележки

Вижте също Древноегипетско право

Категория:Закони на Древния Близък изток Категория:Бронзова епоха