Арбанашкото плато е платовидна област в Северна България, Средния Предбалкан, област Велико Търново, част от Търновските височини.

Арбанашкото плато се простира в източната част на Търновските височини, на изток от Търновския пролом на река Янтра. Западните и северните му склонове обърнати към долината на Янтра и източните – към Горнооряховското поле са стръмни, на места отвесни, увенчани със скални венци. На юг чрез ниска седловина (342 м) в района на село Шереметя платото се свързва с Присовския рид. По северното и източното му подножие преминава условната граница между Средната Дунавска равнина и Средния Предбалкан.

Дължината му от северозапад на югоизток е 7 – 8 км, а ширината – до 5 км. Най-високата му точка (439,8 м) се намира в средната му част, на около 800 метра западно Петропавловския манастир. Средната му надморска височина е 350 – 400 м. Изградено е от дебелослойни, слабо огънати долнокредни варовици с карстови форми. Склоновете му са обрасли с ниски храстови гори, а по билото му има пасища и обработваеми земи.

В средата на платото е разположено село Арбанаси, а по периферията му – градовете Велико Търново (на запад), Горна Оряховица и Лясковец (на изток) и село Шереметя (на юг).

По северното и западното подножие на платото, от Горна Оряховица до Велико Търново преминава участък от трасето на жп линията Русе – Стара Загора – Подкова.

По южното му подножие, на протежение от 7,9 км от Велико Търново до Лясковец преминава участък от Републикански път I-4 от Държавната пътна мрежа Ябланица – Велико Търново – Шумен.

От югозапад на североизток, на протежение от 5,6 км от Велико Търново до Горна Оряховица платото се пресича от участък от Републикански път III-514 от Държавната пътна мрежа Велико Търново – Драганово – Лом Черковна.

На билото и в западното му подножие са разположени два известни православни манастира: Петропавловския и Патриаршеския.

На Арбанашкото плато се провежда Национален събор на овцевъдите в България. Провежда се ежегодно, през месец Май от 2013 г. край Петропавловския манастир, до село Арбанаси, област Велико Търново. Организира се от Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), със съдействието на Министерството на земеделието, храните и горите на Република България и подкрепата на общините Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица.

Митът за Беломорското въздушно течение В Интернет пространството и в местния фолклор съществува твърдението, че над Арбанашкото плато преминава т.нар. "Беломорско въздушно течение", което пренася свеж и чист въздух от Бяло море през планинските проходи и създава условия за лечение на белодробни заболявания.

Твърдението не се подкрепя от нито едно климатологично или физично изследване и представлява псевдонаучна заблуда.

Разстоянието от Арбанашкото плато до Бяло море по права линия е около 250 км, а между тях се издигат две високи планински прегради - Родопите и Стара планина. Когато южен въздух премине през тях, той извалява влагата си по южните склонове. При спускането си на север към Търновско въздухът се притиска от по-високото атмосферно налягане в ниското и бързо се затопля и изсушава. В метеорологията това образува познатия южен вятър фьон - южен, топъл и сух вятър, а не прохладен морски бриз.

Въздушните маси не се движат като изолиран поток през ниски проходи запазвайки първоначалните си свойства като температура, влажност и чистота на разстояние от стотици километри над континентална суша.

Използването на Арбанаси през XX век за ученически лагери и санаториално лечение на белодробни заболявания се дължи на геоморфологията на платото. Разположено на 360-440 метра надморска височина, то се намира над нивата на честите температурни инверсии, застоял въздух и мъгли в Търновската и Горнооряховската котловина. Откритото географско положение осигурява постоянна циркулация на местните въздушни маси и висока проветривост, което предотвратява задържането на замърсители, без за това да е необходимо участието на "беломорски ветрове".

Цитираният източник е пример за това как се прави подобна заблуда. В него се съдържат три логически и научни грешки:

Документът посочва разстоянието от 240 км по права линия и надморската височина на платото (439,8 м), след което прави прекия извод: "То е на нивото на проход през Стара планина, поради което има условия беломорски течения да достигат до него". Това пренебрегва елементарната метеорология. Планинският проход не е вакуумна тръба. Изминавайки 240 километра над сухоземни релефни бариери, всяка въздушна маса губи първоначалните си характеристики и се преобразува под влияние на местния релеф. Изречението "Някога тук са се лекували белодробни болести" се изтъква като доказателство за съществуването на течението. В действителност болните от туберкулоза и дихателни заболявания са изпращани в Арбанаси заради сухотата на въздуха и липсата на котловинни мъгли и липсата на влажен застоял въздух, което е точно обратното на ефекта от влажно морско течение. Този тип езотерична и научноподобна литература стъпва върху местни легенди и туристически реклами, но ги облича във формален език ("хълмисто-ридови възвишения", "надморска височина"), за да придаде тежест на твърдението.

Защо съществува и се разпространява този мит

В борбата за туристи хотелите и къщите за гости в района на Арбанаси и Лясковец имат нужда от легенда, която да продава мястото не просто като историческо село, а като климатолечебен курорт. Фразата „лечебно Беломорско течение“ звучи екзотично, научноподобно и привлекателно за хора, търсещи почивка и възстановяване. С навлизането на Интернет през 2000-те години туристическите портали и копирайтърите започват масово да преписват едни и същи рекламни текстове. Когато дадено твърдение се повтори стотици пъти в различни сайтове за резервации, то започва погрешно да се възприема от публиката като факт. В миналото местните жители са забелязвали, че при вятър от юг времето се променя бързо. Поради липса на метеорологични познания, всеки южен вятър е бил наречен "идващ от Бяло море", без да се отчита, че преминаването през планините променя изцяло неговите физични свойства.

Към момента не съществува нито едно научно изследване, метеорологично измерване или климатологичен факт, потвърждаващ съществуването на каквото и да било "Беломорско въздушно течение" над Арбанашкото плато, с. Арбанаси или гр. Лясковец. Твърдението остава изцяло в сферата на популярния фолклор и рекламния туристически маркетинг, без никаква физическа или климатична основа.

Вижте също Списък на планините в България

Топографска карта

Източници

Категория:Възвишения в България Категория:Плата в България Категория:Предбалкан Категория:Област Велико Търново плато