Никола Георгиев Георгиев е български литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик. Професор в Софийския университет.

Биография Роден е на 24 ноември 1937 г. в Казанлък, в семейство на гимназиални учители. През 1944 г. започва образованието си в Карлово. Завършва 32 средно смесено училище „Климент Охридски“ в София (1956). В периода 1956-1961 г. следва българска и английска филология в Софийския държавен университет, където слуша лектори като Любомир Андрейчин и Мирослав Янакиев. През 1961 г. завършва българска филология със защита на дипломна работа за връзката между психология на литературното творчество и литературната история с научен ръководител акад. Пантелей Зарев.

През 1972 г. защитава дисертация на тема „Лириката. Развой на понятието. Същност“. През 1976 г. издава доцентския си хабилитационен труд върху структурата и стилистиката на българската народна песен и на следващата 1977 г. се хабилитира.

През 1988 г. за него в Софийския университет е обявен професорски конкурс, но той отказва да се яви, защото е убеден, че конкурсът ще се проведе във време на „несправедливи социални условия“. Става професор на 16 февруари 1995 г., когато вече е защитил и втората си дисертация.

През лятото на 1989 г. участва в конференция в Кардиф, Уелс. Вместо да се завърне в родината, кандидатства за политическо убежище. Прекратява емигрантството си и се завръща в София едва през пролетта на 1990 г., след като в България са започнали реални политически промени.

Той е доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Цитиращият човек в художествената литература“ (1995), професор по теория на литературата в Софийския университет (1995). Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 – 1995). Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания.

Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания – на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Носител на Хердерова награда (2000)„HerderpreisträgerInnen: Georgiev, Nikola (* 1937)“ , oesterreich-bibliotheken.at и на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (1987).

Архив Архивът му се съхранява в Нов български университет.„Личен фонс на проф. Никола Георгиев“, сайт на Нов български университет.

Библиография „Теории и възгледи за лириката в Антична Гърция и Рим“ (студия) (1966) „Поява и утвърждаване на единно родово понятие лирика“ (студия) (1969) „Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)“. София: Наука и изкуство, 1976, 322 с.„Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)“, монография, електронно издание, Литернет, 2004 „Анализ на лирическата творба“. София: Народна просвета, 1985, 138 с. (2 изд. 1994, 3 изд. 2003)„Анализ на лирическата творба“, монография, електронно издание, Литернет, 2003 ISBN 954-304-060-5 „Нова книга за българския народ“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991, 132 с.„Нова книга за българския народ“, студии, електронно издание, Литернет, 2003 „Сто и двадесет литературни години“. София: Век 22, 1992, 354 с., ISBN 954416023„Сто и двадесет литературни години“, студии, електронно издание, Литернет, 2002 „Цитиращият човек в художествената литература“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992, 116 с.„Цитиращият човек в художествената литература“, студии, електронно издание, Литернет, 2002 ISBN 954-304-065-6 „Името на розата и на тютюна“. София: Издателство на БАН, 1992, 52 с.„Името на розата и на тютюна“, студия, електронно издание, Литернет, 2002 „Анализационни наблюдения“. Шумен: Глаукс, 1992, 268 с.„Анализационни наблюдения“, студии, електронно издание, Литернет, 2002 „Българска хашекиада. Сборник по случай 60 години от рождението на проф. дфн Никола Георгиев“ (1997) „Мнения и съмнения“. София: Литературен вестник, 1999, 464 с.„Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство“, студии, електронно издание, Литернет, 2001 „На повратки в село – или към света? “ (1999) „Пропасти и мостове на междутекстовостта“, студии (1999)Амелия Личева, „Пропасти versus мостове“, рец. във в. „Култура“, бр. 30, 30 юли 1999 г. „Литературни анализи“ т.1 и т.2 (учебни помагала 8 – 12 клас) (2001) „Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности“. Велико Търново: Слово, 2003, 558 с.Антония Велкова-Гайдаржиева, „Почит и прочити“, рец. във в. „Култура“, бр. 23, 6 юни 2003 г. „Тревожното литературознание“. София: Просвета, 2006, 280 с.Тодор Христов, „Тревожното литературознание на Никола Георгиев“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2422), 14 юли 2006 г. „Учител по литература ли? Не съм от тях“. София: Просвета, 2010, 126 с.Амелия Личева, „За учителите във и извън литературата“, рец. във в. „Култура“, бр. 1 (2619), 14 януари 2011 г. „Избрано в три тома“ (2017 – 2019) „Том 1: Литературна теория. Питания и изпитания“. София: Изток-Запад, 2017, ISBN 978-619-01-0127-7 „Том 2: Литературни похождения. Автори, творби, анализи“. София: Изток-Запад, 2018, ISBN 978-619-01-0220-5 „Том 3: Литературоведският Вавилон. Междутекстови анализи. Диалози и мълчания“. София: Изток-Запад, 2019, ISBN 978-619-01-0477-3

За Никола Георгиев „Анархистът законодател. Материали в чест на проф. Никола Георгиев“. Съставители: Радосвет Коларов, Величко Тодоров, Благовест Златанов, София, Унив. изд. „Климент Охридски“, 1997.„Текстът като дар“, разговор на Симона Янкова с Димитър Камбуров, в. „Култура“, бр. 50 (2009), 19 декември 1997 г. „Не съм от тях“. Канонът на различието“. Сборник в чест на проф. Никола Георгиев, С., 2009.Радосвет Коларов, „Канонът на различието“ , рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 40, 5 декември 2007 г.

Източници

Външни препратки Никола Георгиев в Литернет Статии на Никола Георгиев в сп. „Литературна мисъл“

Статии „Деконструктивизмът е мъртъв, да живее...?“, в. „Култура“, бр.47, 10 декември 2004 г. „Заекващият диалог“ , сп. „Литературна мисъл“, 1999, бр.2

Интервюта „Проф. Никола Георгиев: Не на професорите, а на учителите да повишат заплатите“, интервю на Бойко Ламбовски, в. „Сега“, 29 август 2001 г. „Капитулиралата грамотност“, разговор на Марин Бодаков и Никола Вандов с проф. Никола Георгиев, в. „Култура“, бр. 26, 28 юни 2002 г. „Проф. Никола Георгиев: Гледам на политиката насмешливо“, интервю на Виолета Цветкова, в. „Новинар“, 11 юни 2005 г. „Проф. Никола Георгиев: За човека думата оцеляване е унизителна. Признак на безпомощност“, интервю на Любен Лачански, в. „Новинар“, 24 ноември 2007 г. „Изповедта на един литературовед от миналия век“ , разговор на Миряна Янакиева с проф. Никола Георгиев, в. „Литературен вестник“, бр. 40, 5 декември 2007 г. „Проф. Никола Георгиев: Идват трудни дни за капитализма“, интервю на Мариана Първанова, в. „Монитор“, 13 октомври 2008 г. „Проф. Никола Георгиев: Искам да се въведе понятието „евросерсем““, интервю на Хенриета Костова, в. „Марица“, 5 юли 2009 г. „Политиците ни днес са изтървани зайци“, интервю на Мариела Балева, в. „Труд“, 7 август 2009 г. „Съпротива срещу властта е най-доброто поведение“, интервю на Мариела Балева, в. „Труд“, 25 юли 2010 г. „Проф. Никола Георгиев: Политическият елит въвежда свой новоговор“, интервю на Димитър Стайков, в. „24 часа“, 27 януари 2011 г. „Проф. Никола Георгиев: Русия ще посегне на старите колонии – България и Румъния, когато ЕС се разпадне“, интервю на Димитър Стайков, в. „24 часа“, 9 октомври 2011 г. „Брюксел ще падне като Рим“, интервю на Йова Апостолова, в. „Стандарт“, 30 декември 2011 г. „Властта се укрива зад езика“, интервю на Мариела Балева, в. „Преса“, 20 август 2012 г. „Слагачество сменя българската дума с чужда – според господаря“, интервю на Мила Гешакова, в. „24 часа“, 22 септември 2012 г. „На подлизурковци като нас не се полага Нобел“, интервю на Хенриета Георгиева, в. „Марица“, 13 октомври 2012 г. „Проф. Никола Георгиев: Светът е на границата между ума и глупостта“, интервю на Мариела Балева, в. „Преса“, бр. 357, 7 януари 2013 г. „Бунтът ще свърши с разочарование“, интервю на Мариела Балева, в. „Преса“, печатно издание, бр. 715 от 10 януари 2014 г. „Проф. Никола Георгиев: Постарайте се да надминете най-добрите си учители“, интервю на Владимир Игнатов и Надежда Стоянова, skif.bg, 26 април 2016 г.

За него Борис Николов, „С поезия по политиците“, в. „Култура“, бр. 50, 17 декември 1999 г. Иван Христов, „Черен прах (Опит върху три текста: „Книга за българския народ“ на Стоян Михайловски, „Нова книга за българския народ“ на Никола Георгиев и „Пътуване до Истанбул“ на Йосиф Бродски“, Литературен клуб, 2002 г. Йордан Ефтимов, „Филолог съм и нищо филологическо не ми е чуждо“, Електронно списание LiterNet, 25 август 2004, № 8 (57) Владимир Янев, „Диви разкази“ в българската литературна критика“, Електронно списание LiterNet, 8 февруари 2006, № 2 (75) Амелия Личева, „Възрожденецът“, в. „Култура“, бр. 41 (2480), 30 ноември 2007 г. Михаил Неделчев, „Анализаторът“, в. „Култура“, бр. 41 (2480), 30 ноември 2007 г. Георги Лозанов, „Неконформистът“, в. „Култура“, бр. 41 (2480), 30 ноември 2007 г. Клео Протохристова, „Не съм от тях – от реторическата конвенция към епистемологичния модус“ , в. „Литературен вестник“, бр. 40, 5 декември 2007 г. Яни Милчаков, „Прелъстителят и изоставените: Никола Георгиев на 75 години“, в. „Култура“, бр. 40 (2702), 23 ноември 2012 г. Радосвет Коларов, „Самотният бегач на дълги разстояния“, в. „Култура“, бр. 40 (2920), 24 ноември 2017

Категория:Български литературни теоретици Категория:Български културолози Категория:Български слависти Категория:Български публицисти Категория:Български структуралисти Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Носители на Хердерова награда Категория:Родени в Казанлък Категория:Починали в София