Червена армия

Червена армия е едно от названията на въоръжените сили на Съветския съюз. Създадена е на 23 февруари 1918 г. като Работническо-селска червена армия (, съкр. РККА), а през 1946 г. е преименувана на Съветска армия. За неин основател се счита един от главните дейци на т.нар. „ленинска гвардия“ – Лев Троцки. При създаването на РККА червената петолъчка е въведена като военен символ, а след това преминава в държавната символика на младата съветска държава, а по-късно и на целия Източен блок.

Създаване

През септември 1917 г. В. И. Ленин пише: „Налице е само един начин да се предотврати възстановяването на полицията и той е да се създаде народна милиция, която да се слее с армията (постоянната армия да се замени с въоръжаване на целия народ)“'Tasks of the Proletariat in our Revolution', Collected Works, Vol. 24, pp. 55 – 91 Посетен на 29 май 2010 Създадените паравоенни въоръжени отряди са наречени Червена гвардия.

По това време Руската императорска армия е в състояние на колапс. 23% от мъжкото население на Руската империя, наброяващо около 19 млн., е мобилизирано. Въпреки това повечето от тях са имали спомагателна роля в поддръжката на линиите за комуникация и не са разполагали с оръжия. Генерал Николай Духонин пресмята, че 2 милиона са дезертьори, убити са 1,8 милиона, 5 милиона са ранени и има 2 милиона затворници. Той оценява числеността на останалите войски като 10 милиона.The Red Army by Erich Wollenberg, Посетен на 28 май 2010

Съветът на народните комисари решава да се сформира Червената армия на 28 януари 1918 г. За подходящи се считат всички граждани на Руската република над 18-годишна възраст. Основна задача на армията е отбраната на „постиженията на Октомврийската революция, съветската власт и социализма. Постъпването на военна служба става след препоръки от военен или граждански комитет...“ Когато цяла група иска да постъпи в Червената армия, са необходими „колективна гаранция и положително гласуване от всички нейни членове“.Decree issued by the Council of People's Commissars on January 15, 1918 , Посетен на 28 май 2010

Съветът на народните комисари делегира командването и управлението на армията на Комисариата за военните работи и на Специалния Всеруский колеж. Николай Криленко е върховен главнокомандващ с Александър Мясникян като заместник.

На съвместно заседание на болшевиките и левите социалреволюционери, проведено на 22 февруари 1918 г. Криленко отбелязва: „Ние нямаме армия. Деморализираните войници бягат панически веднага след като видят немска каска на хоризонта, изоставяйки своята артилерия, конвои и военни материали на триумфално напредващия враг. Червените стражи са пометени като мухи. Нямаме сили да удържим врага. Само незабавно подписване на мирен договор ще ни спаси от унищожение.“

История Гражданска война в Русия

Руската гражданска война (1917 – 23) е разделена на два периода: „Първи период“: октомври 1917 г. – ноември 1918 г. – от болшевишката революция до края на Първата световна война (1914 – 18). Примирието е следствие от болшевишката правителствена национализация през ноември 1917 г. на традиционните казашки земи. Това предизвика бунт на доброволната армия на генерал Алексей Каледин в региона на река Дон. Договорът от Брест-Литовск (3 март 1918 г.) също утежнява руската вътрешна политика и позволява директно съюзническа намеса в Руската гражданска война. Дванадесет чужди страни въоръжават антиболшевишките милиции. Битката е серия от малки единични действия между Чехословашкия легион, полската 5-а дивизия и про-болшевишки латвийски стрелци. „Втори период“: януари – ноември 1919 г. – включва успеха на Белите армии, напредващи от юг, под командването на ген. Антон Деникин, от изток под командването на ген. Александър Колчак и от северозапад под командването на ген. Николай Николаевич Юденич, които побеждават Червената армия на всеки фронт. Троцки реформира и контраатакува. Червената армия отблъсква армията на ген. Колчак през юни, а войските на ген. Деникин и ген. Юденич през октомври.John Erickson, The Soviet High Command 1918 – 41, pp.72 – 3 До средата на ноември Белите армии се изтощават и през януари 1920 г. Първа Кавалерия на Будьони навлиза в Ростов на Дон.

В началото на войната Червената армия включва 299 пехотни полка. Краснов Гражданската война се засилва след като болшевиките разпускат Руското учредително събрание (5 – 6 януари 1918 г.) и съветското правителство е принудено да подпише договора от Брест-Литовск (3 март 1918 г.), с който Русия търпи огромни териториални загуби и унижение, по време на Голямата война. На 23 февруари 1923 г. „денят на Червената армия“ има двойно историческо значение – Първи ден от събирането на новобранци (в Петроград и Москва) и първия ден на борбата срещу окупационните войски на Немската империя.S.S. Lototskiy, The Soviet Army, Moscow:Progress Publishers (1971), p.25, cited in Scott and Scott, The Armed Forces of the Soviet Union, Eastview Press, Boulder, Co. (1979) p.3. February 08 became „Soviet Army Day“, a national holiday in the USSR.

На 6 септември 1918 г. болшевишките милиции са обединени под върховното командване на Военен революционен народен комисар за войната (1918 – 24) Лев Троцки – председател и Йоаким Вацетис – главнокомандващ на Червената армия. Скоро след това той създава ГРУ (военното разузнаване), за да осигури политическа и военна информация за командирите на Червената армия. Троцки основава Червената армия първоначално с организацията на Червената гвардия – войници, милиционери и тайни полицаи...;Scott and Scott, 1979, p.8 Военната повинност започва през юни 1918 г...,Read, Christopher, From Tsar to Soviets, Oxford University Press (1996), p.137: By 1920, 77 per cent the enlisted ranks were peasants, и опозицията е жестоко притисната.Williams, Beryl, The Russian Revolution 1917 – 1921, Blackwell Publishing Ltd. (1987), ISBN 978-0-631-15083-1 0631150838: Conscription-age (17 – 40) villagers hid from Red Army draft units; summary hostage executions brought the men out of hiding. За да упражни политически контрол на мултиетническата и мултикултурната войска на Червената армия ЧК задейства специални наказателни бригади, които да притиснат антикомунистите, дезертьорите и враговете на държавата.Suvorov, Viktor, Inside Soviet Military Intelligence, New York: Macmillan (1984)Chamberlain, William Henry, The Russian Revolution: 1917 – 1921, New York: Macmillan Co. (1857), p.131 Военновременният прагматизъм позволява набиране и на бивши царски офицери и сержанти като специалисти за Червената армия.John Erickson, The Soviet High Command—A Military–Political History 1918 – 41, MacMillan, London (1962), pp.31 – 34 От средата на август 1920 Червената армия включва 48 000 служители, 10 300 администратори и 214 000 подофицери.N. Efimov, Grazhdanskaya Voina 1918 – 21 (The Civil War 1918 – 21), Second Volume, Moscow, c.1928, p.95, cited in Erickson, 1962, p.33 В началото на Гражданската война бившите царски офицери съставят 75% от офицерския корпус на Червената армия.Williams, Beryl, The Russian Revolution 1917 – 1921, Blackwell Publishing Ltd. (1987), ISBN 978-0-631-15083-1 0631150838 Те са наети като военни специалисти,Overy, R.J., The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia, W.W. Norton & Company (2004), ISBN 0-393-02030-4, 9780393020304, p.446: at the end of the civil war, one-third of Red Army officers were ex-Tsarist voenspetsy.. В края на войната през 1922 г. бившите царски офицери представляват 83% от командирите на Червената армия.Overy, R.J., The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia, W.W. Norton & Company (2004), ISBN 0-393-02030-4, 9780393020304, p.446:

Под ръководството на комисар Ян Берзин, специалните наказателни бригади взимат за заложници дезертьори от селата, а за да ги принудят да се предадат – убиват един на всеки десет. Същата тактика била прилагана върху селските бунтовници в зоните, контролирани от Червената армия.Brovkin, Vladimire, Workers' Unrest and the Bolsheviks' Response in 1919, Slavic Review, Vol. 49, No.3 (Autumn 1990), pp.350 – 73 Съставна част от Червената армия са мъже с различна политическа, етническа и национална принадлежност. Политическите комисари провокират тяхната лоялност чрез шпионаж на подчинените командири за политическа некоректност.Erickson, 1962, pp.38 – 9 Въпреки властта си политическите комисари получават и смъртно наказание.

Полско-съветската война През 1919 – 1921 Червената армия участва в полско–съветската война, в която тя достига централна Полша през 1920 г., но след това претърпява поражение при Битката за Варшава (1920), с което се поставя край на войната. По време на полската кампания Червената армия наброява около 6,5 милиона души, много от които армията трудно поддържа – около 581 000 на двата фронта – Западен и Южен. Около 2,5 милиона мъже и жени са били въвлечени, като част от резервните армии.Erickson, 1962, p.101

Доктринно развитие през 1920 и 1930 След четири години на война, успехът на Червената армия над Врангел на югErickson, 1962, p.102 – 107 позволява основаването на Съюза на съветските социалистически републики през 1922 г. Историкът Джон Ериксон посочва дата 1 февруари 1924 г., на която Михаил Фрунзе става шеф на Червения щаб на армията. Той ръководи съветското военно планиране и операции. До 1 октомври 1924 г. броят на Червената армия намалява до 530 хиляди.Erickson, 1962, p.167

В края на 1920 и през 1930 г. съветските военни теоретици, водени от маршал Михаил Тухачевски, разработват доктрина за дълбоки операции.Mary R. Habeck, Storm of Steel: The Development of Armor Doctrine in Germany and the Soviet Union, 1919 – 1939, Cornell University Press, 2003, ISBN 0-8014-4074-2. Дълбоката бойна доктрина разчита на авиацията и на напредналото въоръжение с надеждата, че военните действия ще приключат бързо, ефикасно и решително с победа. Маршал Тухачевски казва, че въздушната войска трябва да бъде „ангажирана срещу мишени отвъд обхвата на пехотата и артилерията. За максимален тактически ефект самолетите трябва да се използват масово, концентрирани във времето и пространството, срещу цели от най-високо тактическо значение.“

Операциите на Червената армия са отразени официално за първи път през 1929 г. Голямата чистка от 1937 – 1939 и чистката през 1940 – 1942 отстраняват много водещи офицери от Червената армия, включително самия Тухачевски и много от неговите последователи, а доктрината е изоставена. Така в битката при езерото Казан през 1938 г. и в битката на Халхин Гол през 1939 г. – големи гранични сблъсъци с Имперската японска армия – доктрината не е била използвана. Не се е използвала до Втората световна война.

Китайско-съветската война Китай води война срещу нахлуването на съветските и белите руски сили по време на Съветско-китайския конфликт (1929). При съветската инвазия на Синдзян Червената армия постига своите цели и поддържа ефективен контрол над Манджурската китайска Източна ЖП линия и успешно въвежда просъветски режим в Синдзян.Hsiao-ting Lin, Modern China's Ethnic Frontiers: A Journey to the West, published 2010, p.58

Зимната война с Финландия

Зимната война е война между Съветския съюз и Финландия. Тя започва със съветска офанзива на 30 ноември 1939 г. – три месеца след началото на Втората световна война и съветската инвазия в Полша, а приключва на 13 март 1940 г. с Московския мирен договор. Атаката се счита за незаконна от Обществото на народите и Съветският съюз бива изгонен на 14 декември 1939 г.