Пактът за ненападение между Германия и Съветския съюз (; ), известен също като Пакт Молотов – Рибентроп, е споразумение за ненападениеBritannica (2015). "A secret supplementary protocol of September 28, 1939". German-Soviet Nonaggression Pact. Encyclopædia Britannica. Посетен на 11 март 2018. с решаващи исторически последици между СССР и Германия, сключено в Москва на 23 август 1939 г.
От страна на Съветския съюз договорът е подписан от народния комисар на външните работи Вячеслав Молотов, а от тази на Германия – от министъра на външните работи Йоахим фон Рибентроп. На ратифицирането му присъства и Йосиф Сталин.
Към споразумението е приложен таен допълнителен протокол за определяне границите на областите от взаимен интерес в Източна Европа в случай на „териториално и политическо преразпределение“.
До 1989 г. от съветска страна съществуването на протокола се отрича, макар че копие от него е направено публично достояние след нареждане на президента на САЩ Хари Труман. Договорът е публикуван в САЩ за първи път от Louis Post-Dispatch на 22 май 1946 г., а във Великобритания – от в. Manchester Guardian. Това е част от официална публикация на Държавния департамент за съветско-германските отношения 1939 – 1941 г. Редактирани са от Raymond J. Zontag и James S. Beddie през януари 1948 г. Новооткрити оригинали са публикувани през 1993 г.
Пактът за ненападение между Нацистка Германия и Съветския съюз е подписан след период на охлаждане на съветско-германските политически и икономически отношения, причинен от установяването на нацисткото управление в Германия на Адолф Хитлер, както и от въоръжените конфликти в Испанската гражданска война и при Халхин Гол на СССР с Япония.
Договорът се превръща в политическа изненада за другите страни. Слуховете за съществуването на допълнително тайно споразумение идват малко след неговото подписване.
Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. Германия започва настъпление срещу Полша. На 17 септември 1939 г. по силата на допълнителния протокол към договора на територията на Полша нахлуват съветски войски. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация, подписана от Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи: „Правителствата на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел, колкото е възможно по-скоро. В случай че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.“Даниела Горчева, Прочит на историята: Кой настояваше за влизането на България в Тристранния пакт?, „Дневник“, 9 юни 2012
Териториалното разделяне на Полша между СССР и Германия завършва на 28 септември 1939 г. с подписването на Договор за дружба и граници между СССР и Германия. Установена е обща съветско-германска граница.
На 30 ноември 1939 г. СССР напада Финландия. За Червената армия започва изтощителна война свързана с голям брой човешки жертви, която завършва през март 1940 г. Съгласно съветско-финландския мирен договор се откъсват територии от Финландия в полза на Съветския съюз.
През 1940 г. Червената армия, в разрез с предварителните договорености за сферите на влияние, навлиза в балтийските държави Литва, Латвия и Естония и те са присъединени към СССР. Същата съдба имат Бесарабия и Северна Буковина.
След като Германия напада Съветския съюз на 22 юни 1941 г., договорът и допълнителния протокол фактически стават невалидни. Конгресът на народните депутати на СССР през 1989 г. осъжда допълнителния протокол към договора и го обявява за нищожен, считано от датата на подписването му.
Предистория 1933 – 1938 г. След установяването на националсоциалистическия режим на Адолф Хитлер в Германия през 1933 г. започват антикомунистически ексцесии в рамките на „Националната революция“. Съветският съюз прекратява икономическите и военните отношения с Германия.
През март 1935 г. Германия окончателно престава да се съобразява с военните точки на Версайски договор от 1919 г. В страната е въведена задължителната военна служба и започва превъоръжаване на армията. Процесът не среща противодействие от страна на западните сили, които са гаранти на Версайския договор.
През ноември 1936 г. Германия и Япония подписват Антикоминтерновския пакт. Към него се присъединява Италия (1937). Започва Испанската гражданска война след държавния преврат на генерал Франко. Съветският съюз оказва материална военна помощ и участва в организирането на интернационални бригади в подкрепа на републиканското правителство на Испания. Германия и Италия активно подкрепят генерал Франко.
Германия осъществява аншлуса на Австрия (март 1938 г.) Предявява териториални претенции спрямо Чехословакия. Великобритания и Франция провеждат политика на „умиротворяване“.
Мисия Канделаки Съветският съюз прави няколко опита за разширяване на съветско-германските икономически и политически отношения (1934 – 1937). В Берлин е изпратен Давид Канделаки, личен пратеник на Сталин. В края на 1934 г. започва преговори с цел да преведе съветско-германските отношения от икономическо на политическо равнище. През 1936 г. предлага на Германия да бъде подписан договор за ненападение. Предложението е отхвърлено с мотив, че страните нямат обща граница. Германия по идеологически и политически съображения не счита за необходимо да разширява връзките със Съветския съюз и мисията „Канделаки“ завършва с неуспех през 1937 г.
Въпрос за печените кестени Това наименование се появява след отчетния доклад на Сталин за работата на Централния комитет на ХVІІІ конгрес на ВКП (б) (10 март 1939 г.) В него Сталин обвинява Великобритания и Франция в политика на провокиране на война. Обявява политика на мир в отношенията с Германия. Като изброява агресивните действия на Антикоминтерновския пакт, посочва, че причината за това е „отказът на голяма част от неагресивните страни и преди всичко Великобритания и Франция, от политиката на колективна сигурност срещу агресорите“. Сталин формулира по следния начин основните цели на съветската политика: 1. Да се провежда и занапред политика на мир и укрепване на деловите връзки с всички страни. 2. Да не се позволява да се въвлече в конфликт нашата страна от провокаторите на война, привикнали да изгребат въглените с чужди ръце.
По мнението на историци речта е възприета от Рибентроп като намек за подобряване на отношенията между Германия и СССР.Безыменский Л. А. Хитлер и Сталин пред схватка. Глава девета – Мюнхен и Москва, Вече, Москва, 2000 След сключването на Пакта за ненападение между Нацистка Германия и Съветския съюз Молотов го определя като „начало на обрата“ в съветско-германските отношения.
Криза през 1939 г. Пролетно-лятна криза След Мюнхенското споразумение между Великобритания, Франция, Германия и Италия на 15 март Германия окупира Чехия, а в края на месеца – Мемелската област с Клайпеда. На 21 март Рибентроп изисква от полския си колега Юзеф Бек да удовлетвори всички условия на Германия, след което да провежда антисъветска политика съвместно с Германия. Полша категорично отхвърля германските искания.Уильям Ширер, Взлет и падение Третьего рейха. На очереди – Польша
На 31 март Невил Чембърлейн обявява от името на Великобритания и Франция предоставянето на гаранции на Полша в случай на агресия. На 6 април тези гаранции са оформени в полско-британска военна конвенция.
В реч в Райхстага на 28 април Хитлер обявява анулирането на германско-полския пакт за ненападение от 26 януари 1934 г. и на англо-германската военноморска конвенция. Политическите наблюдатели отбелязват, че Хитлер в речта си „избягва традиционните атаки срещу Съветския съюз“.
На 22 май е подписан договор за специалния военен съюз на Италия с Нацистка Германия („Стоманен пакт“). На следващия ден Хитлер заявява намерението да нападне Полша и да получи „жизнено пространство на Изток“. Великобритания е наречена главен враг на Германия, борбата с нея е „въпрос на живот и смърт“. Хитлер не изключва, че СССР към „съдбата на Полша ще остане безразличен“. В случай на съветски военни действия срещу Полша изразява намерение „да атакува Великобритания и Франция и да им нанесе няколко съкрушителни удара“.
В отговор на окупацията на Чехия съветското правителство в своята нота от 18 март обявява: „... При липса на каквато и воля на чешкия народ окупацията на Чехия от германски войски и последващи действия на германското правителство не могат да не бъдат признати за произволни, насилствени, агресивни“.
Комисарят по външните работи Максим Литвинов предлага да се свика конференция на 6 страни: СССР, Великобритания, Франция, Румъния, Полша и Турция, за да се предотврати по-нататъшна германска агресия. Британската страна намира предложението „за преждевременно“ и предлага ограничаване в съвместната декларация на Великобритания, Франция, СССР и Полша за запазването на независимостта и целостта на страните от Източна и Югоизточна Европа.
На 16 април в отговор на британското предложение да се дадат на Полша едностранни гаранции и от страна на Съветския съюз Литвинов предлага проект за тристранен договор. Включва “оказване на пълна, в т.ч. и военна, помощ на източноевропейските държави, разположени между Балтийско и Черно море и граничещи със СССР, в случай на агресии срещу тези държави“. Предложението за тристранен съюз е възприето на запад като прекалено радикално. В отговор Франция на 25 – 29 април предлага вместо това да се ограничат с кратка декларация за намеренията „да се оказва военна взаимопомощ на страните от Централна и Източна Европа в случай на германска агресия срещу някой от ответниците“. В СССР предложението не намира подкрепа. Британското правителство на 8 май предлага на Съветския съюз по-малко обвързваща декларация, с която СССР да помага на Англия и Франция, ако са въвлечени във война с Германия. Това предложение е отхвърлено от Съветския съюз, тъй като не отговаря на принципа за реципрочност.
Според изследователя Сергей З. Случ перспективата за участие във война срещу Германия не е приемана от Сталин и поддържане на връзките с Берлин е било за него „приоритетна задача“.С. З. Случ. Сталин и Гитлер, 1933 – 1941. Расчёты и просчёты Кремля, стр. 110
На 3 май в дългогодишния съветски външен министър Максим Литвинов, който е от еврейски произход и е привърженик на системата за колективна сигурност, е заменен с Вячеслав Молотов – знак, за затопляне на отношенията между Съветския съюз и Германия. В Берлин промяната е приета като обнадеждаващ знак за отношенията между двете държави. Ден по-късно в германските вестници са забранени всякакъв вид нападки срещу Съветския съюз. На 9 май в Берлин усилено се носят слухове, че Германия „е направила или се подготвя да направи на Русия предложения, насочени към разделяне на Полша“. На 20 май Молотов приема германския посланик в Москва Вернер фон Шуленбург. Изтъква, че за успеха на икономическите преговори „трябва да бъде създадена съответна политическа база“.Германия и СССР в 1918 – 1939 годах: мотивы и последствия внешнеполитических решений, М: Изд-во „Гея“, 1995 На 21 май Сталин изисква от Народния комисариат по външните работи всички документи по германо-съветските договори. Възприема се начало към създаване на нова курс и подготовка на нов междудържавен договор.Лев Безыменский. Гитлер и Сталин перед схваткой. Глава 15: Когда придумали секретный протокол