Николай Петров Николаев е български офицер, юрист и политик. Дългогодишен преподавател по право във Военната академия, той участва във второто правителство на Георги Кьосеиванов (1936 – 1938). Народен представител е в XXV обикновено народно събрание (1940 – 1944). Николаев е зет на политика Теодор Теодоров.
Биография Николай Николаев е роден в Шумен на 28 януари 1887 година. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София (1906) и Военно-юридическа академия в Русия (1910). Офицер от кавалерията, служи в 10-и конен полк, той участва в Балканските войни като командир на ескадрон, а в Първата световна война като военен съдия в 1-ва конна дивизия, като председател на 2-ри жандармерийски военно-полеви съд. През 1919 година става член на Военния съюз и на масонската ложа „Заря“. През 1920 напуска армията с чин подполковник.
Николаев завършва политически и стопански науки в Париж (1924). След завръщането си се присъединява към Демократическия сговор и работи в министерството на външните работи. До 1932 година е директор на официалното издание на министерството „Бюлгари“. От 1925 до 1935 е преподавател по право във Военното училище и Военната академия.
През 1935 става главен секретар на външното министерство и ръководи българската делегация на Международната конференция на Обществото на народите в Монтрьо (1936). Той участва в 54-тото правителство на България като министър на просветата и на вътрешните работи (1936 – 1938). През януари 1938 г. е заменен на министерския пост от Георги Манев.Жоржета Назърска, Преименуване на населени места и местности в Шуменския регион (1878-1944) / Материали от Втората нац. конф. по история, археология и културен туризъм / Университетско издателство „Епископ Константин Преславски", Шумен 2011, ISBN: 978-954-577-588-8 / стр.577
Като народен представител в XXV народно събрание през 1943 г. той се подписва под инициираното от Димитър Пешев писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортирането на българските евреи.
През 1944 г. Николай Николаев е посланик в Швеция, където остава след Деветосептемврийския преврат.Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 196, ISBN 954-528-790-X Осъден е задочно на смърт от т. нар. „народен съд“, след което външният министър Петко Стайнов му изпраща официално нареждане да се върне в България, за да бъде изпълнена присъдата. Остава в Швеция, където получава политическо убежище.
През 1949 година прави неуспешни опити да замине за Съединените щати, където иска да работи в организация за подпомагане на бежанците. На 12 септември 1949 година е сред основателите на емигрантската организация Съюз на свободните българи, оглавена от Йордан Пеев. През октомври 1951 година се премества в Упсала, където остава да преподава до края на живота си.
Умира на 21 юли 1960 година в УпсалаАлманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 465. или Стокхолм, Швеция.
Памет На доктор Николай П. Николаев е наречена улица в квартал „Младост 3“ в София ().
Библиография Конници (1918) Генерал-лейтенант Иван Колев (1919) Основи на военния живот (1920) Идеалистични и реалистични понятия за правото в съвременната френска доктрина (1923) Мисли върху природата на властвуванието (1923) Войската в парламентарните държави (1926) Духовномонистическото учение и въпросът за всеобщия мир (1928) Административното устройство на българската държава (1943) Фрагменти от мемоари (1994)
Военни звания Подпоручик (19 септември 1906) Поручик (22 септември 1909) Капитан (5 август 1913) Майор (14 октомври 1917) Подполковник (28 август 1920)
Бележки
Източници
Категория:Министри на вътрешните работи на България Категория:Министри на просветата на България Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Спасяване на евреите в България Категория:Посланици на България в Швеция Категория:Демократически сговор Категория:Български военни съдии Категория:Български подполковници Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Двадесет и шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Български масони Категория:Родени в Шумен Категория:Починали в Стокхолм Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив