Понор е планинска карстова област в Западна Стара планина, на територията на Софийска област, между Петроханския проход и Искърския пролом.
Географско положение, граници, големина Планината Понор се издига в централната част на Западна Стара планина. На запад Петроханския проход (1410 м) и долината на река Нишава (Гинска река) я отделят от Берковска планина, а на изток чрез стръмни, на места отвесни склонове се спуска към Искърски пролом, което я отделя от Голема планина. На североизток долината на река Пробойница (ляв приток на Искър) я отделя от планината Козница, а след това на запад от изворите на реката до Петроханския проход границата между двете планини не е ясно изразена. На юг долината на Искрецка река (ляв приток на Искър) я отделя от Мала планина, а на югозапад склоновете ѝ плавно се спускат към Годечката котловина.
Планината представлява почти правилен правоъгълник с простиране от запад на изток на 23 – 25 км, а ширината ѝ е около 15 км. Билото ѝ е широко и плоско, разположено на около 1400 м н.в.
Върхове Най-висока точка е връх Равно буче (1499,0) разположен на около 5 км северно от село Бракьовци.
Име Кота (m) Равно буче 1499,0
Геоложки строеж Заема синклиналната структура между Берковската и Свогенската антиклинали. Изградена е от дълбоко окарстани триаски и юрски варовици. Безводна, с широко разпространени карстови форми (от тях идва и името ѝ): валози, въртопи, пропасти, пещери, слепи долини и др. Изворите на малките реки, водещи началото си от нея са по периферията ѝ.
Климат и води Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято.
Почви Почвите са кафяви горски и рендзини.
Флора Планината е почти напълно обезлесена, като на места са запазени гори от благун и цер, по-рядко бук, примесени с келяв габър. Широко са развити тревните и храстовите формации. По билото има обширни пасища. Обработваемите земи заемат ограничени площи. Има благоприятни условия за пасищно животновъдство.
Населени места Във вътрешността на планината са разположени селата Бракьовци, Брезе, Добравица, Добърчин, Заноге, Заселе, Зимевица и Манастирище, а по периферията ѝ: Губислав (на североизток); Гара Лакатник, Гара Бов, Церово и град Своге (на изток); Бучин проход, Завидовци, Искрец и Свидня (на юг) и Гинци (на запад).
Пътища По източното, западното и южното подножие на планината преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа. По източното подножие, през Искърския пролом, от Гара Лакатник до Своге, на протежение от 20,1 км участък от второкласен Републикански път II-16 Ребърково – Своге – София. По западното подножие, от село Бучин проход до Петроханския проход, на протежение от 23,7 км участък от второкласен Републикански път II-81 София – Монтана – Лом. По южното подножие, по долината на Искрецка река, от Своге до Бучин проход, на протежение от 21 км участък от третокласен Републикански път III-164 Своге – Бучин проход.
Вижте също Списък на планините в България
Топографска карта
Източници
Стара планина пътеводител
Външни препратки Равно буче – първенецът на Понор в bgnasledstvo.org. Снимки на природните забележителности на планина Понор Пътепис със снимки от планина Понор с историческа информация за селата на територията на планината
Категория:Дялове на Стара планина Категория:Софийска област