Клод Симон (, ) е френски писател, възприеман като представител на френския „нов роман“ от средата на 20 век. Той получава Нобелова награда за литература през 1985 година.
Биография
Бащата на Клод Симон загива още в началото на Първата световна война и той израства в семейството на майка си, което живее в Перпинян, южна Франция. След смъртта ѝ през 1925 г., е изпратен да учи в Париж, където по-нататък посещава частната художествена академия на Андре Лот (Lhote) и се занимава с фотография Simon C., Photographies, 1937-1970, Éditions Maeght..
През Втората световна война е мобилизиран в конен полк, който бива разгромен още в първото сражение. Симон е пленен, но успява да избяга и се присъединява към френската Съпротива. През 1946 г. публикува първия си роман, който е започнал още преди войната. През петдесетте години публикува още няколко романа, към който по-късно се отнася снизходително, но творчеството му бива оценено през следващото десетилетие, когато получава няколко награди. Макар и рядко Симон обявява политическите си позиции: срещу Франко, против алжирската война и за френската ядрена програма.
Нобеловата награда е присъдена на Клод Симон през 1985 г. и в словото при получаването ѝ той казва:
В живота си като писател Клод Симон поделя времето си между Париж и местата на своето детство в Южна Франция. Погребан е в Монпарнас.
Творчество Творчеството на Клод Симон се състои от основно романи и малък брой есеистични или други публикации.(1966)Femmes (за 23 картини на Хуан Миро), Éditions Maeght; (2012) Quatre conférences (1980 до 1993), Éditions de Minuit.. От края на 50-те години неговите книги излизат в издателство „Минюи“, което е и причината той да бъде считан за представител на 'Новия роман'. Неговото писане изглежда не толкова иновативно, колкото усъвършенстващо – похватите, които ползва, могат да бъдат намерени още у Марсел Пруст и Уилям Фокнър, но въпреки това то носи собствена оригиналност. Според преценката на Нобеловия комитет, награда му се присъжда като на писател „който съчетава творчеството на поет и художник в представянето на човешката участ с подчертано съзнание за времето“ на сайта на Нобеловата фондация (who in his novel combines the poet's and the painter's creativeness with a deepened awareness of time in the depiction of the human condition).
След излизането на „Път през Фландрия“ Клод Симон е увлечен от идеята за филмова версия на романа и пише подробен сценарии. През 1977 г. неговият нов опит за реализация се проваля. Но въпреки това след още 15 години той се свързва с Мишел Порт, на която предлага сътрудничество. Изискванията му за пълен контрол включват и финансов аспект, което осуетява и този опит. Текстът, заедно с водената кореспонденция, е публикуван през 2023 г. „Аз не само съм написал романа „Път през Фландрия“, но и съм го изживял. Разбирате моята загриженост да няма промени, така че без мое съгласие по всички въпроси и детайли филмът да не стане“.Scénario de La route des Flandres, suivie des lettres inédites de Claude Simon à Michelle Porte, Les Editions du chemin de fer
Романи 1947 Le Tricheur 1952 Gulliver 1954 Le Sacre du Printemps 1958 L'Herbe 1960 La Route des Flandres /награда на Експрес)/Път през Фландрия, София: Народна култура, 1989 (прев. Стефан Тафров) 1962 Le Palace 1967 Histoire (награда Медиси) 1969 La Bataille de Pharsale, 1970 Orion aveugle / Les Corps conducteurs (2 версии) 1973 Triptyque , 1975 Leçon de choses , 1981 Les Géorgiques , 1987 L'Invitation, 1989 L'Acacia, 1997 Le Jardin des Plantes, 2001 Le Tramway Трамваят, София: Фама, 2009 (прев. Св. Димитрова) ISBN 975-954-411-154-0 2006/13 Claude Simon, Œuvres, Tomes I-II, Paris: Gallimard, coll. „Bibliothèque de la Pléiade“ 2023 Scénario de La route des Flandres, Les Editions du chemin de fer Бележки
Външни препратки Асоциация на Читателите на Клод Симон Интервю в The Paris Review (1992) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Клод Симон, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
Категория:Френски писатели Категория:Френски романисти Категория:Носители на Нобелова награда за литература Категория:Френски нобелови лауреати Категория:Интербригадисти Категория:Френски военни дейци от Втората световна война Категория:Участници във Френската съпротива Категория:Носители на награда „Медиси“ Категория:Родени в Антананариву Категория:Починали в Париж Категория:Погребани на Монмартър