Мафалда Савойска (1902 – 1944)

Мафалда Мария Савойска, родена Мафалда Мария Елизабета Анна Романа Савойска (; * 19 ноември 1902, Рим, Кралство Италия; † 28 август 1944, концентрационен лагер Бухенвалд, Германска империя), е италианска принцеса от Савойската династия. Тя носи титлите принцеса на Савоя, принцеса на Етиопия и принцеса на Албания, а чрез брака си с Филип фон Хесен-Касел е титулярна ландграфиня на Хесен–Касел (1940 – 1944). Мафалда е сестра на българската царица Йоанна.

Произход Мафалда е второто дете на италианския крал Виктор Емануил III (* 1869, † 1947), от Савойската династия, и на черногорската принцеса Елена Петрович Негош (* 1873, † 1952). Нейни дядо и баба по бащина линия са кралят на Италия Умберто I и Маргарита Савойска, а по майчина – черногорският княз, а по-късно крал Никола I Петрович-Негош и княгиня Милена Вукотич. Тя е първа братовчедка на югославския крал Александър I Караджорджевич. Има един брат и три сестри:

Йоланда Маргарита (* 1901, † 1986) – принцеса на Италия и Албания; графиня на Берголо като съпруга на Джорджо Карло Калви ди Берголо.

Умберто II (* 1904, † 1983) – принц на Пиемонт (1904 – 1946) и последен крал на Италия (1946); съпруг на Мария-Жозе Белгийска.

Джована Елизабета Антония Романа Мария – царица Йоанна (* 1907; † 2000), царица на българите (1930 – 1943) като съпруга на цар Борис III, принцеса на Италия, Албания и Етиопия.

Мария Франческа (* 1914, † 2001) – принцеса на Италия, Етиопия и Албания; принцеса на Парма, Пиаченца и Гуастала като съпруга на принц Луи-Шарл Бурбон-Пармски.

Биография Детство и юношество

Мафалда, наричана в семейството Мути, е известна със своя кротък и послушен характер. От майка си наследява силно чувство за семейна сплотеност, дълбоки хуманни ценности и страст към музиката и изкуството. Детството ѝ преминава в близка семейна среда заедно със сестрите ѝ Джована, Йоланда и Мария Франческа. Семейството прекарва ваканциите си в Сант'Анна ди Валдиери, в Кралския замък в Ракониджи и в Сан Росоре край Пиза.

По време на Първата световна война Мафалда и сестрите ѝ придружават майка си при честите ѝ посещения на войници и болници. Така те участват в хуманитарната дейност на кралицата, насочена към подкрепа и грижа за ранените и болните от фронта.

Брак

След първоначално колебание, породено и от религиозните различия между двамата (Мафалда е католичка, а Филип – лутеранин), крал Виктор Емануил III в крайна сметка дава съгласието си за брака на дъщеря си с германския принц Филип фон Хесен-Касел, син на ландграф Фридрих Карл фон Хесен-Касел, който за кратко през 1918 г. е провъзгласен за крал на Финландия и Карелия. Сватбата се състои на 23 септември 1925 г. в Кралския замък в Ракониджи. Като сватбен подарък младоженците получават месоядно растение и селска къща, разположена между Париоли (днес квартал на Рим) и Вила Савоя. Двамата наричат дома си Вила „Поликсена“ – в чест на принцеса Поликсена фон Хесен-Ротенбург-Рейнфелс, втора съпруга на Карл Емануил III Савойски.

Периодът на брака съвпада с утвърждаването на фашисткия режим в Италия – движение, към което Мафалда проявява симпатии. За раждането на четирите си деца тя получава от Адолф Хитлер кръста за заслуги, отличие, давано на майки с многобройно потомство.

Макар нацистката партия официално да не признава благородническите титли, съпругът ѝ Филип получава висок ранг в СС и различни административни постове. През юни 1933 г., по предложение на Хитлер, той е назначен за губернатор на провинция Хесен-Насау, което го поставя в центъра на германския политически живот през ранните години на Третия райх.

През септември 1943 г., след подписването на примирието между Италия и Съюзниците, германските войски незабавно пристъпват към разоръжаване на италианската армия и установяване на контрол над ключови територии. Правителството на Пиетро Бадолио и крал Виктор Емануил III се изтегля на юг, оставяйки страната в хаос и несигурност.

В този критичен момент Мафалда заминава за София, за да бъде до сестра си Йоанна, чийто съпруг цар Борис III току-що е починал. Никой не я предупреждава за опасността, вероятно от страх, че тя може да се свърже със съпруга си Филип фон Хесен-Касел, който е подчинен на Хитлер и заема високи постове в германската администрация.

Мафалда научава за примирието едва когато се намира в Румъния. На връщане към Италия, на гарата в Синая, посред нощ, румънската кралица Елена нарочно спира влака, за да я предупреди за риска и да я убеди да не се връща в родината си. Въпреки настойчивия съвет, Мафалда решава да продължи пътуването си – решение, което се оказва съдбоносно.

Депортиране

След погребението на своя зет цар Борис III на 5 септември 1943 г. принцеса Мафалда взема решението да се върне в Рим, въпреки огромните рискове. Желанието ѝ да бъде отново при децата си и семейството си надделява над всякакви предупреждения. Тя вярва, че като дъщеря на краля на Италия, но и като германска принцеса и съпруга на високопоставен германски офицер, германските власти ще я уважат и няма да я третират като враг.

След Синая първата ѝ спирка е италианското посолство в Будапеща. На 11 септември тя напуска влака и се качва на самолет за Бари, с билет, закупен от италиански дипломати. Полетът обаче е прекъснат и самолетът каца в Пескара, където ситуацията е хаотична заради германската окупация и разпадането на италианската държавна структура.

Мафалда остава осем дни в Дворец „Масанджоли“ в Киети, близо до префектурата, в условия на импровизирана защита и несигурност. Въпреки трудностите, на 22 септември 1943 г. тя успява да достигне до Рим – буквално в последния момент, за да види отново децата си. Те са под закрилата на монсеньор Джовани Батиста Монтини (бъдещия папа Павел VI) във Ватикана. Единствено най-големият ѝ син, Мориц, не е там – той вече се намира в Германия при баща си. Това завръщане, продиктувано от майчинска обич и доверие към германските власти, се оказва съдбоносно. Само дни по-късно Мафалда попада в ръцете на Гестапо – началото на трагичния финал на живота ѝ.

На сутринта на 23 септември 1943 г. Мафалда е извикана в германското командване под напълно безобиден предлог: съобщават ѝ, че има телефонно обаждане от съпруга ѝ от Касел. Това се оказва капан. Филип фон Хесен-Касел вече е арестуван и изпратен в концентрационния лагер Флосенбюрг, след като е попаднал в немилост пред режима – както заради роднинските си връзки със Савойците, свалили Мусолини, така и заради подозрения, че е съучастник в заговор срещу Хитлер. Без да подозира нищо, Мафалда се явява на повикването и незабавно е арестувана. Отведена е със самолет до Мюнхен, след това прехвърлена в Берлин, а накрая депортирана в концентрационния лагер Бухенвалд. Там е затворена в барака № 15 под псевдонима „Фон Вебер“, като ѝ е строго забранено да разкрива истинската си самоличност. За подигравка нацистите я наричат „Фрау Абеба“, намеквайки за титлата „принцеса на Етиопия“, която носи поради италианската окупация на страната.

Въпреки че е затворничка, Мафалда се радва на особено отношение от страна на СС. Настанена е в барака в края на лагера, заедно с бивш социалдемократически министър и съпругата му. Храната ѝ е същата като тази на офицерите от СС – значително по-качествена и обилна от дажбите на останалите интернирани. Като нейна съквартирантка е назначена Мария Рунан, свидетелка на Йехова, депортирана по религиозни причини. Тя се превръща в ключова фигура в последните месеци от живота на Мафалда. На смъртния си одър принцесата моли часовникът ѝ да бъде даден на Мария – жест на благодарност и доверие.Mafalda di Savoia, di Cristina Siccardi, Fabbri, 2001, с.272Cristina Siccardi - Mafalda di Savoia Според свидетелства СС поставят Мария Рунан до Мафалда с ясната цел да докладва всичко, което принцесата ѝ е доверила. Така дори в относително „привилегированите“ условия на барака № 15 Мафалда остава под постоянен контрол и наблюдение.

Макар условията на Мафалда да са по-привилегировани от тези на останалите затворници, животът в Бухенвалд остава крайно суров. Студената зима, недохранването и постоянният психологически натиск я изтощават. Въпреки усилията на нацистите да пазят присъствието ѝ в тайна, новината, че дъщерята на краля на Италия е в лагера, постепенно се разпространява.vedi: Santi, beati e testimoni-Mafalda di Savoia

От свидетелствата на оцелели знаем, че италианските затворници са чували за „италианската принцеса“; италиански лекар, също интерниран, успява да ѝ помогне в няколко критични момента; тя се храни много малко, въпреки че получава по-добра храна от останалите; когато има възможност, Мафалда раздава допълнителните дажби на най-нуждаещите се – жест, който затворниците запомнят като израз на благородство и състрадание.

Смърт През август 1944 г. съюзническите войски бомбардират района около концентрационния лагер Бухенвалд. Бараката, в която е затворена Мафалда, е напълно разрушена. Принцесата получава тежки изгаряния, множество контузии и рани по цялото тяло. Извадена от развалините, тя е положена върху стълба, която служи като импровизирана носилка, и е отнесена към малката къща, използвана като лазарет. По пътя забелязва двама италиански затворници, разпознаваеми по буквата „I“ на дрехите им. С последни сили протяга ненаранената си ръка и им казва: „Италианци, умирам, помнете ме не като принцеса, а като вашата италианска сестра“.Deposizione giurata dei fratelli Vittorio e Rino Rizzo, depositata nel 1945 presso il notaio Conti di Udine). Тези думи са запомнени от депортираните Бруно Пратичело и Джовани Маркато, които я пренасят до лазарета.

В лазарета на германците Мафалда е оставена без адекватно лечение. Състоянието ѝ бързо се влошава. След четири дни мъки раните ѝ започват да гангренират и лекарите решават да ампутират ръката ѝ. Операцията е дълга и тежка. Все още под упойка, принцесата е оставена сама в стая, без допълнителни грижи. Кърви до смърт, без да се събуди, в нощта на 28 август 1944 г., на 41-годишна възраст. Изглежда, че малко преди смъртта си е казала на депортираните, които я спасяват:

Според свидетелството на д-р Фаусто Пекорари, рентгенолог, интерниран в Бухенвалд, операцията на Мафалда е била умишлено забавена, макар технически извършена безупречно. Той посочва, че в лагера СС вече са използвали този метод – прекалено дълги или отложени операции, за да се „отърват“ от високопоставени личности, които не желаят да убият открито, но и не желаят да оставят живи.

Благодарение на намесата на отец Йозеф Тил, бохемския свещеник на лагера, тялото на принцесата не е кремирано. Той успява да издейства тя да бъде положена в дървен ковчег и погребана в общ гроб. Като идентификатор е поставена само табелка с надпис: „262 eine unbekannte Frau“ („262, непозната жена“). Няколко месеца по-късно седем италианци – Корадо Маняни, Антонио Митрано, Еразмо Пашуто, Антонио Руджеро, Апостоло Фуско, Джозуе Авалоне и Джовани Коларуотоло, всички родом от Гаета и бивши членове на Кралския флот, са заловени след 8 септември 1943 г. във военния склад в Пола и депортирани във Ваймар. Там остават до юли 1945 г., когато са освободени от американците.

В близост до мястото, където са държани, се намира концентрационният лагер Бухенвалд. След освобождението моряците научават, че принцеса Мафалда Савойска е била затворничка там, заедно с евреи, политически противници и други интернирани. Веднага след освобождението те решават да отидат в Бухенвалд, за да потърсят гроба ѝ. Сред множеството анонимни погребения успяват да открият нейното – обозначено само с номера и надписа „непозната жена“. С дълбоко уважение те поставят идентификационен камък, за да възстановят паметта на принцесата и да я извадят от анонимността, в която нацистите са се опитали да я погребат.

Доктор Фаусто Пекорари веднага след завръщането си в Триест лично отива в Рим, за да види кралския наместник принц Умберто, за да му съобщи тъжната новина за смъртта от убийството на принцеса Мафалда.