ЙорданИмето му се изписва и като Юрдан - Прешленова, Румяна Ил. Студентската миграция на българите в Австро-Унгария (1879–1918), - в: Миграции, общности и културно историческо наследство, София 2021, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, с. 192. Миланов Попстойков е водещ български архитект от края на ХІХ и началото на ХХ век, с принос за създаване на национален облик на българската архитектура.
Биография Роден е на 26 декември 1867 г. в Елена. През 1892 г. завършва архитектура във Висшето техническо училище във Виена. От 1893 до 1921 г. работи в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Умира на 9 март 1932 г. в София.
Проекти
В София Александровска болница (1884 – 1885 г., съвместно с Петко Момчилов) Пощенска палата (1893 г.) Участва активно в изграждането на храм-паметника Александър Невски Преустройство на джамията Коджа дервиш Мехмед паша в днешната църква Свети Седмочисленици (1901 г., съвместно с Петко Момчилов) Синодална палата (1908 г., съвместно с Петко Момчилов) Централна минерална баня, пл. „Бански“ 1 (1913 г., съвместно с Петко Момчилов) Преработва първоначалния проект за сградата на Ректората на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и ръководи строителството (1920 – 1932 г.) (болен, умира на строежа)
Памет Днес името му носят Професионалната гимназия по техника и строителство в Перник и улица в софийския квартал Лозенец, близо до Университета по архитектура, строителство и геодезия ().
Източници
Външни препратки Биография на арх. Йордан Миланов в Elena.bg
Категория:Български архитекти Категория:Държавни служители на България Категория:Родени в Елена Категория:Починали в София Категория:Възпитаници на Виенския технически университет