Василий Андреевич Тропинин е руски художник портретист, майстор на романтични и реалистични портрети, академик по портретна живопис, създал над 3000 платна. Той се приема и за един от основоположниците на жанра „битова живопис“ в Русия.
Ранни години Роден е на 19 (30) март 1776 година в село Краповка, Новгородска губерния, в семейството на крепостния селянин Андрей Иванович Тропинин, принадлежащ на граф Антон Миних и работещ в имението му като управител. Русская живопись/Тропинин Василий Андреевич (1776 – 1857) Art19, Русская живопись. Знаменитые русские художники и репродукции их картин/Тропинин Василий Андреевич 1776 – 1857 За вярна служба бащата получава от графа свободата си, но всички членове на семейството остават крепостни. По-късно са прехвърлени като зестра на графската дъщеря и преминават във владение на граф Ираклий Морков.
Като дете Василий посещава градското училище и Новгородската школа по живопис. След завръщането си вкъщи става момче за всичко в дома на графа. Тропинин, свет ясной мудрости Способностите му да рисува се проявяват още в детството му, но графът не обръща внимание на това и през 1978 година го изпраща да изучава професията на сладкар в дома на братовчед си граф Завадски в Санкт Петербург.
През 1976 година почива Екатерина II и престола заема Павел I, който назначава за директор на Императорската художествена академия руския художник и архитект Василий Баженов. Той отваря вратите на академията за деца от всички обществени прослойки. Така на 9-годишна възраст, вечер, тайно от господаря си, Тропинин започва да посещава академията. След много молби граф Морков се съгласява Василий да взема безплатни уроци по рисуване в академията, в качеството си на „слушател“. Първо попада в „оригиналния“ клас, където учениците получават първоначални навици за изобразяване на различни предмети. Скоро след това преминава в „гипсовия“ клас. Там обучаващите се подготвят за по-сложното умение да рисуват гипсови отливки и антични статуи. Тропинин бързо овладява материала и преминава в следващия клас „от натура“, където обучението става все по-сложно и учениците рисуват позиращи модели.
След това Тропинин постъпва в студиото за портретна живопис на Степан Шчукин към същата академия. Там се задават теми за рисуване като „Завръщането на войника при семейството му“, „Руска селска сватба“, „Руски селски танц“, „Предсказания на карти“ и други от този тип, с които Шчукин се старае да научи студентите си да отразяват правдиво сцените от живота на народа. Тук Василий получава стилистичните и технически основи на живописта, които по-късно прилага в портретите си. В качеството си на крепостен Тропинин живее в дома на учителя си, като му помага, смесвайки бои и грундирайки платна, като същевременно наблюдава работата му. Вероятно това е една от причините, поради която в палитрата на двамата се забелязва сходство. Червеникаво-охрените, масленозелените и леките гълъбовосиви тонове на младия Василий напомнят за цветовите съотношения в автопортрета на Шчукин от 1785 година.
Тропинин скоро се сприятелява с едни от най-добрите ученици на академията по това време – Орест Кипренски и Александър Варнек. На академичната изложба през 1804 година картината му „Момче, тъгуващо за умрялата си птичка“ получава много добри отзиви и е забелязана от кралицата. Творбата напомня за произведенията на френския художник Жан-Батист Грьоз и скоро за младия художник се заговаря като за „руския Грьоз“. До края на живота си Тропинин се учи от картините на знаменития френски живописец и гравьор.
Василий се учи много добре в академията и два пъти е награждаван с медали за „отлични и превъзходни умения“ – сребърен и златен. Попада в центъра на артистичния живот в Петербург и поддържа връзки с художниците Алексей Егоров, Василий Шебуев, Антон Иванович Иванов и Григорий Угрюмов.
Украйна
По стара традиция най-добрите випускници на академията са изпращани в чужбина, най-често в Италия, за да се запознаят с произведенията и шедьоврите на световноизвестните майстори. Съдбата на Тропинин обаче е съвсем друга. Шчукин съобщава на графа за постиженията на неговия крепостен и за да не го загуби, Морков спира посещенията му в академията и го изпраща в Украйна, в новото графско имение. Така през 1804 година обучението му внезапно е прекъснато и той заминава за село Кукавка. Тук Тропинин работи като сладкар, личен слуга на графа, лакей и дори архитект. Понякога, в свободното си време, рисува копия от картини на западноевропейски и руски художници. С редки прекъсвания, художникът живее тук в продължение на почти две десетилетия. Тропинин не е господар на съдбата си, живее където му наредят – понякога в Москва, но най-вече в украинското село.
Знанията, с които Тропинин напуска академията, се отличават от традиционното академично обучение. От ранните му рисунки се прави изводът, че не е изучавал анатомия, уроците му по рисуване от натура не са достатъчни и не е владеел добре перспективата и композицията на художествената творба. Дълги години са необходими на художника, за да преодолее тези недостатъци. Картините му от този период носят отпечатъка на сантиментализма, обусловен от влиянието на украинския художник Владимир Боровиковски и французина Жан-Батист Грьоз. Детские образы в русской живописи/Тропинин Василий Андреевич
Василий приема със смирение превратностите на съдбата и несъответствието между таланта си и положението, което заема в обществото. Пребиваването си в Украйна възприема като продължение на обучението си и някакъв вид стаж. Сам той по-късно пише, че в Малорусия наваксва недостатъците в образованието си като рисува от натура и оценява тези работи като най-добрите, създадени от него дотогава.
Когато започва войната с Турция от 1806 година, на гости при графа идва Матвей Платов, казашки атаман, предводител на Донските полкове, който по-късно става герой от войната с Наполеон. Тропинин рисува неговия портрет, един от вариантите на който се пази в Бородинския военноисторическия музей, а предварителните ескизи – в Третяковската галерия. Художникът рисува портрети и на други военачалници – Сергей Волконски, генерал-майор, герой от Отечествената война, декабрист и един от ръководителите на „Южното общество“; генерал-майор Леонтий Неклюдов, сподвижник на Суворов, герой от щурма на турската крепост „Исмаил“. Известни са и портретите му на отличилите се в битки с французите генерали – Александър Урусов и Фьодор Тализин. Във Военната галерия на Зимния дворец се пазят портрети, рисувани от английския живописец Джордж Доу по оригиналите на Тропинин.
През 1807 година под ръководството на Тропинин се строи църквата в село Кукавка, където графът смята да се засели завинаги. Животът на художника се променя. Той отговаря за строежа и тъй като не може да го контролира от господарския дом, се премества да живее в близка селска хижа. Дотогава е контактувал само с хора от своето обкръжение, но постепенно започва да разбира живота, нуждите и обичаите на украинските селяни. Прави стенописите на църквата и рисува иконите за нея.
При освещаването на църквата Тропинин се венчава за свободната селянка Ана Катина. Двамата живеят в съгласие почти 50 години, само една година не достига на Ана да доживее до златната си сватба. Тропинин рисува няколко пъти жена си, като най-известен е портретът ѝ от 1809 година.
В Украйна рисува картини из селския бит като „Сватба в Кукавка“, поглед към селото с църквата и много портрети на украински селяни – „Портрет на Бобчак“, „Портрет на мъж в полски костюм“, „Украинска девойка от Подолие“ (1800-те). С течение на времето портретът става основен жанр в творчеството му. Немаловажна роля за това изиграва и местната традиция, според която, от първата половина на 17 век, портретите са преобладаваш жанр в живописта. На украинска земя Тропинин все по-често получава поръчки за портрети, а графът, поласкан от славата на „своя художник“, не му пречи. Даже той сам му поръчва да нарисува портрета му, а след него такива поръчки правят и негови роднини. Така постепенно Тропинин създава цяла галерия от рисунки на графската фамилия.
Интереса си към хората тук отразява и в картините си „Момче с жалейка“ (1810-те), „Украинец с пръчка“, „Предачка“ – двете от 1820-те години и други. Колоритът им е мек и приглушен, като преобладават сиви, охрести и зелени тонове. В акварелите и рисунките от 1810 – 1820 година се срещат изображения на жени в украински костюми, овчари, млади момчета, украински селяни, даже и гърбав цигулар. Едни от най-добрите му творби от онова време също са свързани с Украйна – „Жътварки“ и „При мировия съдия“. Към картината „Жътварки“ са запазени един ескиз и две подготвителни скици с молив. Дълги години в живописта му се забелязват следи от украинска тематика.
Москва През 1812 година семейството на граф Морков се завръща в Москва и заедно с него пристига и Тропинин. При пожара в Москва, запален от армията на Наполеон, е изгорял и домът на графа, заедно с много от ранните произведения на художника. Тропинин е натоварен да ръководи строителството на новата къща. Едновременно с това рисува портретите на членове на графското семейство, най-добър от които се получава този, изобразяващ братята Николай и Ираклий Моркови.
Едно от най-вдъхновените произведения на художника е портретът на Наталия Моркова. От лицето на младата графиня и неправилните ѝ черти струят прелест и чар. Той притежава живописна свежест и демонстрира духовната и художествена зрялост на майстора. Картината представлява шедьовър, заемащ специално място сред неговите портрети.
Доминиращото настроение в портрета „Момче със свирка. Портрет на Ираклий Морков“ е меланхоличният размисъл. Пейзажът на заден план, както често се среща в произведения от времето на Романтизма, изразява вътрешното състояние на героя. Характерни за Тропинин са спокойната гама от допълващи се цветове, с преобладаващи златисти тонове, мека, подвижна четка и прозрачна, блестяща текстура.
Особено привлекателни за художника са образите на деца. Изобразява ги с животни, птици, играчки, музикални инструменти и други. Предпочитанията му към детския портрет се дължат на сантиментално-просветителското направление във философията на 18 век. Детският ум е приеман като „чиста дъска“, на която може да се напише всичко, а многото пороци в обществото на възрастните се обясняват с лошо възпитание.
Много плодотворни за художника са годините между 1813 и 1818, време, в което Москва се съвзема от нашествието на Наполеон. В средата на 1810-те портрет му поръчва издателят Платон Бекетов, който има идея за серия портрети на известни руски дейци. След него портрет си поръчва най-известния по онова време московски поет Иван Дмитриев. Този тип ранни портрети, нарисувани на неутрален фон, влизат в традициите на руския камерен портрет от 18 век. Постепенно кръгът на желаещите портрет от Тропинин се разраства и той рисува серия портрети на герои от Отечествената война – на генералите Пьотър Багратион, И.И. Алексеев и други.
Москва скоро го признава за един от най-талантливите художници-портретисти. Особена слава му донася портретът на известния литератор и историк Николай Карамзин, който се счита за най-добрия портрет на човека, допринесъл много за националната култура. Живописният вариант се намира в Третяковската галерия, а местонахождението на гравюрата не е известно.
През 1818 година рисува портрета на сина си Арсений, който е изключително сполучлив, създаден е от зрелия вече художник и се счита за една от най-добрите му работи. Изпълнен е в златисто-кафяви тонове, а през слоя боя и глазура фино прозира розовата тоналност на грунта и основата.
Свобода