Епископски комплекс с базилика (Сандански)

Епископският комплекс с базилика се намира в центъра на днешния град Сандански.

Попада в североизточната част на античния Партикополис, недалеч от крепостната стена, където има най-голяма концентрация на раннохристиянска култова архитектура. Източно от Епископската базилика е разположена Базиликата на епископ Йоан (върху чиито основи е изградена изложбената зала на Археологическия музей), а на югоизток – епископската резиденция с базилика.

Епископският комплекс със своята грандиозна архитектура, включваща комплекс от помещения, и изключително богата художествена украса – каменно-декоративна пластика, стенна живопис и мозайки, е най-представителната сграда, доминираща в града през късноантичната епоха. Тези негови особености го нареждат сред най-големите и най-интересните археологически обекти в Югозападна България. Комплексът е част от Археологическия музей в града.

История Епископската базилика е открита при спасителни археологически разкопки през 1989 г. от директора на Археологическия музей на гр. Сандански Владимир Петков. Началото на системното проучване на епископския комплекс е поставено през следващата 1990 г. от екип с ръководители проф. Александра Димитрова-Милчева (СУ „Климент Охридски) и д-р Владимир Петков. В периода 1990 – 1995 г. е разкрит в основни линии планът на раннохристиянската базилика, размерите и начинът ѝ на градеж, както и архитектурна декорация, мозайки и строителни периоди. През 1998 г. археолозите установяват, че базиликата е част от цял епископски комплекс, който освен църква включва и други значими архитектурни структури – баптистерий, атрий и други постройки с неизяснени функции. След това откритие разкопките на обекта продължават без прекъсване до днес (2013 г.).

Едно от най-важните открития в района на Епископския комплекс е направено по време на поредния – 22-ри археологически сезон, през 2012 г., когато в северозападната част на обекта е разкрит мартириум с свещен извор – помещение, в което е бил погребан светец или са съхранявани свети мощи. По тази причина той е най-святото му място в комплекса, а оттам и в целия раннохристиянски град, чийто наследник е днешният Сандански.

Освен провеждането на системни проучвания, Епископският комплекс е и частично реставриран, консервиран и социализиран. Това става посредством включването му в проекта „Струмският път от неолита до ранното християнство“ (през 2007 г.), финансиран по програма ФАР – Трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Проектът е успешно изпълнен основно от Археологическия музей в град Сандански, в партньорството с община Сандански и музея в гръцката Община Кавала.

Понастоящем комплексът на Епископската базилика е включен в един от най-големите проекти за културно-исторически туризъм в България – „Сандански – зората на ранното християнство“. Той е на стойност 6,1 млн. лв. и е спечелен от Община Сандански и Ахеологическия музей по оперативната програма „Регионално развитие“. Проектът, по който се работи, предвижда реставрация на основната част от епископската базилика от IV-V век и атриума. Ще бъде изградено защитно покритие на базиликата с комбинация от метал и стъкло, което да показва действителните монументални размери на сградата, както и да защитава реставрираните вече мозайки.

Резултатите от археологическите разкрития показват три фази в изграждането на комплекса, като с най-съществено значение са първата (IV в.) и втората фаза (V в.). Третият строителен период обхваща средата на VІ в., когато е обновен интериорът на базиликата е са добавени нови помещения вътре в сградата и анекси извън нея.

Малкото известни факти от историята на епископския комплекс знаем благодарение на открития по време на археологическите разкопки уникален ктиторски надпис. Последният е нанесен върху обратната страна на плочата с гладиаторския афиш, с втория надпис. В горната част на плочата са били разположени сложни декоративни мотиви, а в най-долната част – ситно написаният ктиторски надпис. От стелата са запазени съвсем малко части, така че е трудно да се възстанови цялата ѝ декоративна украса. От запазения хоросан върху буквите и изображенията се разбира, че плочата е била взидана в стена и е била част от стенната украса на баптистерия (кръщелната). Ктиторският надпис се състои от 12 отделни парченца, които добре се сглобяват и образуват 2 страници от разтворена книга. Редовете са линирани. Страниците са поставени в собствени полета, оформени и подчертани с вдлъбнати линии. На тези толкова зле запазени страници се е намирал извънредно важен текст. Тук са се описвали делата на Антим в полза на градът. Тук е било запазено и неговото име. На загубеното място са се изреждали качествата на построената от него базилика, която той сравнява с Храма Божи, построен с велика мъдрост и за прослава Божия от Соломон. Както и на предишните две страници след пасаж от текст е поставено пожелание да пребъде във вечността. Липсва много голяма част от текста и това не позволява възстановяването му. Някои думи допускат да се заключи, че Антим „често“ е извършвал добрини на града и може би е негов „спасител“ от неизвестни бедствия. Но никъде не се споменава за неговия ранг, титла или длъжност. Има вероятност това да е поредният епископ, построил и украсил тази базилика.

За сега няма доказателство, че ктиторският надпис се е състоял само от тези 4 страници, поради което археолозите се надяват на намирането на части и от други. Дребният ктиторски надпис и пищната метална и скулптурна украса над него дават бегла представа за великолепието на подовата и стенна декорация на Епископската базилика или Базилика № 4, която днес наричат Базилика на Антим.

Откритите масивни останки от пожари с различна интензивност в отделните части на археологическия обект, дават категорично потвърждение, че базиликата и принадлежащия ѝ комплекс са унищожени при огромен пожар, най-вероятно от варварските нашествия през втората половина на VІ в., при нападенията на славяните към Солун.

Архитектура Комплексът на Епископската базилика се подчинява на почти всички изисквания за строителство и функциониране на една култова сграда от раннохристиянския период (IV-VI в.), като същевременно притежава и някои свои особености, повлияни от местните традиции и историческо развитие. В изграждането на базиликалния ансамбъл са намерили отражение културни влияния на големите центрове на християнството в Близкия изток, Константинопол, Гърция и Македония.

Базиликалният комплекс, разположен на площ от 1600 кв. м, включва: класически тип елинистическа базилика с атрий (вътрешен двор); кръгъл баптистерий (кръщелна), уникален по форма и размери в България; мартириум с аязмо и други помещения с все още неизяснени функции.

Епископска базилика Църквата е двуетажна, с класическото триделно членение на наосното пространство (трикорабна), и с едноставен нартекс и полукръгла от изток апсида.

Наосът на Епископската базилика е с размери 22 x 23 метра, което като цяло му придава почти квадратна форма и го причислява към базиликите със скъсен наос. Централният кораб е с размери 9,95 х 23,2 м, а ширината на страничните: северен – 4,5 м, южен – 4,2 м. Пространствата между трите кораба са разделени чрез стилобати с ширина 0,75 м. Върху мраморни блокове с размери 0,7 х 0,4 х 1,08 м, вградени в зида с бял хоросан, са били разположени колоните на мраморната аркада, изпълнени в римо-коринтски стил.

През раннохристиянския период в централния кораб е била поставяна и катедра – амвон, какъвто е разкрит и в Епископската базилика, с формата на кръст с издължени рамене. От IV век амвонът е мястото на певците и свещениците, когато произнасят проповедите си. Оттук се е четяло Евангелието и други свещени книги от специални четци.

В източната част на главния кораб е имало презвитериум с размери 7,95 x 6,2 метра. Той е имал вход от север и от запад, като от запад е бил с портик. Подовото покритие на презвитериума е било изпълнено в мозайка „опус сектиле“ върху подложка от розов хоросан. Мозайката се състои от сравнително големи фрагменти и е трицветна – бяло, синьо и виолетово. Представлява сложна плетеница от окръжности. Олтарната преграда е изградена от преупотребени мраморни архитрави, които я отделят от централния кораб. Великолепието на презвитерия се допълвало от богатата пластична украса на преградните плочи с релефи от евангелския цикъл. Откритите в голямо количество фрагменти от преградата с човешки изображения върху тях, представляват едни от най-интересните и значими паметници на раннохристиянското изкуство и култура. Такива преградни плочи са новост в мраморно-пластичната орнаментика на базиликите от този период в България.

Апсидата е вградена в дебелината на дъгата, очертаваща се с правоъгълна рамка. Изграждането на олтарното пространство показва особености редки за църковното строителство в българските земи, но добре познати от паметниците от Източен Илирик. Извън апсидата са иззидани по три еднакви седалки без облегалки, разположени от дясно и отляво на олтара. Според изискванията на култа седалките са били предназначени за свещениците, участващи в богослужението, водено от епископа. Този вид синтрон, известен като „гръцки“, се състои от два елемента: полукръгла апсида с трон по средата за епископа, седалки плътно до дъгата на апсидата и срещуположно изградени седалки извън нея, какъвто е и нашия случай. Тронът не е разкрит. Синтрон от този тип, широко застъпен в сакралната архитектура на Гърция, не е познат от базиликите в България. Наличието на повдигнати пейки е особеност на гръцките базилики.

Най-значителните промени във вътрешната архитектура на храма завършват с изграждането на диаконикона и протезиса, разположени от двете страни на олтара и с размери съответно: на помещението от север – 4,5 х 2,45 м, от юг – 4,3 х 1,95 м. Те са били покрити с мраморни плочи. Нартексът на Епископската базилика е напълно разкрит през 1998 г. Разположен е непосредствено на запад от наоса и има дължина 22 м и ширина от 4,3 до 4,5 м. Достъпът до него се осъществявал с широк вход (близо 2 м). През нартекса е ставало и качването на втория етаж на базиликата.

За особеното значение на притвора в планировката на базиликата, говори и фактът, че неговото подово покритие е направено с мозайки в стил „опус тесалатум“. Мозайката е изпълнена предимно с орнаментални мотиви и заема площ от 80 m². Мозаечното пано е оформено от бордюр, изпълнен с растителни мотиви, като по ъглите са изобразени вази. Цялото пано е разделено на 3 основни мозаечни килима. В единия от тях за първи път на територията на град Сандански се среща изображение на ваза с лозница и 2 водоплаващи птици, пресъздаващи представите на вярващите за Рая.

Сред изображенията на подовите мозайки на двете базилики са установени 8 вида птици: зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), потапница звънарка (Bucephala clangula), белолика дървесна патица (Dendrocygna viduata), короманделска (индийска малка) гъска (Nettapus coromandelianus), мраморна патица (Marmaronetta angustirostris), султанка (Porphyrio porphyrio), малък огърличен папагал (Psittacula krameri) и флагова (малка индийска) дропла (Sypheotides indicus). Екзотичните птици с палеотропично (етиопско) и индомалайско (ориенталско) разпространение потвърждават някогашните активни древноримски контакти с Изтока, Трансахарска Африка и полуостров Индустан. Boev, Z. 2020. Bird images in the mosaics of Late Antique basilicas in the town of Sandanski (Blagoevgrad Region, SW Bulgaria). – Historia naturalis bulgarica, 41: 13 – 21.