Технологичната иновационна система е система, базирана на технологии, технологични концепции, тенденции и идеи, разработени в определено научното направление на иновационните изследвания, като това е термин, който се стреми да обясни вида (естеството), подвида и темпото на дадената технологичната промяна.R. Smits, Innovation studies in the 21st century, Technological Forecasting and Social Change 69 (2002) 861 – 883. Тоест Технологичната иновационна система може да се дефинира като една „динамична мрежа от действащи лица общуващи в специфична икономическа/индустриална среда, намираща се в определена институционална инфраструктура, и които са замесени в зараждането, разпространението и използването на технология“ B. Carlsson, R. Stankiewicz, On the Nature, Function, and Composition of Technological systems, Journal of Evolutionary Economics 1 (1991) 93 – 118.
Терминът Технологична иновационна система може да се използва при няколко (основно три) типа анализ: като на определена сфера от знание(я), в която се борави иновационно, но също така, предоставяща иновационен продукт или дори "артефакт", или за набор от свързани продукти и „артефакти, които имат за цел да удовлетворят определна обществена функция“.S. Jacobsson, A. Johnson, The Diffusion of Renewable Energy Technology: An Analytical Framework and Key Issues for Research, Energy Policy 28 (2000) 625 – 640.
Този подход, също и като вид разгърнат анализ, има приложение в обяснението защо и как иновациите и технологиите, например за устойчива енергия се развиват и разпространяват в дадено общество, в техните множество варианти, и видове, и техния потребителски отзвук.
Развитие на идеята Идеята за Технологична иновационна система е първоначално въведена като част към едно общо теоретично, но и практично движение (течение) наречено система за иновация. Водещата идея зад това е, че определящите фактори за технологичен напредък (който е желан) и (необходимата) промяна не се намират само в дадените (налични) и вече дефинирани по икономически области, тоест определени бизнес аналитично компании или също така изследователски институти, но много повече и в една по-широка обществена среда и мрежа, в която компаниите, виртуалните групи, особено виртуалните работни групи, както и институциите, са свързани в общата работа за технологичен прогрес и напредък.C. Freeman, The 'National System of Innovation' in historical perspective, Cambridge Journal of Economics 19 (1995) 5 – 24.B.-Å. Lundvall, Innovation as an interactive process: from user-producer interaction to the national system of innovation, in: G. Dosi, C. Freeman, R. Nelson, G. Silverberg, and L. Soete (Eds.), Technical Change and Economic Theory Innovation as an interactive process: from user-producer interaction to the national system of innovation, Pinter, London, 1988. От 1980 насам изследванията върху иновационните системи отбелязват влиянияето, което обществените структури оказват върху технологичната промяна, съответно косвеното им влияние върху дългосрочното икономическо развитие на държави, сектори и технологични отрасли.
Използването на идеята за Технологичните иновационни системи има за цел да подпомогне иновациите, също така анализира и оцени развитието на конкретни и определени технологични сфери и отрасли, както като цяло, така и от гледна точна на техните структури, както и процесите, които ги поддържат, подпомагат или може да са налични, съществуват като възпрепятстващи. Тоест при това съществуват поне две срещуположни аналитични или анализиращи страни, както и техните участници, които са експерти в информационната и технологична област, също професионалистите, представителите на технологични организации и институции, както и потребителите, които използват Технологичната иновационна система дори над другите подходи за иновации.
На първо място в идеята за Технологичната иновационна система се подчертава, че стимулиранете на информационния мениджмънт и „потоците от знание“ е основа, но понякога не е достатъчно за предизвикването на технологична промяна от типа на "технологична революция" или пък в това да резултира спонтанно или като импулс за обширно икономическо компетитативно представяне, тя е само предпоставка, макар и усъвършенствана и върху която често е работено много, и то с международно участие. Съществува, разбира се, нуждата за университеското експертно преподаване, за да се пристъпи към използване на този тип знание, както и наличието на актуална съвременна авторова оригинална и експертна литература, която да даде основата за това, за да може едва по-късно се създадат и нови бизнес възможности, базиращи са иновационните системи, много често, макар не винаги, за това се грижат самите компании, които в някои случаи осигуряват актуална и на добро ниво литература (техническа, а не художествена), както и работни места за съответните виртуални работни групи, което се отнася и за институциите. Така се набляга на важността на хората като създадели и източници на иновации, които със своите експертни знания, работейки в групи, са способни да съдействат и формират иновационни и технологични иновационни системи, на базата на възложени технологични ресурси, макар това да е нещо, което понякога се пропуска от някои макро-ориентирани, дори национални или секторни подходи на институции за иновации.M.P. Hekkert, R.A.A. Suurs, S.O. Negro, S. Kuhlmann, R.E.H.M. Smits, Functions of Innovation systems: A new approach for analyzing technological change, Technological Forecasting & Social Change 74 (2007) 413 – 432.
Също така, на второ място, Технологичната иновационна система често се фокусира в своя анализ и върху динамиката на системата, за да осигури иновационни среди за виртуалните работни групи.R.A.A. Suurs, Motors of sustainable innovation. Towards a theory on the dynamics of technological innovation systems (Thesis), Utrecht University, Utrecht, 2009. Наличието, присъствието, подпомагането, комуникацията и сътрудничеството, в ресурси, технологични и финансови, като съсредоточаването върху предприемачески дейности трябва да окуражава експертите и учените да мислят за, работят върху и подпомагат със своята работа Технологичнити иновационни системи като нещо, което от една страна е ongoing, но също трябва и да има своят continuation и така да съгради във времето множество експертни резултати. Това вече е предложено от Карлсо и Станкйевич:
‘Технологичните иновационни системи се определят на база поток на знание/компетенции отколкото потока на обикновени стоки и услуги. Те се състоят от динамични мрежи на знания и компетенции. В присъствието на предприемач и достатъчно голяма критична маса такива мрежи могат да бъдат превърнати в групи за разработка, т.е. синергични струпвания на фирми и технологии в индустрия или група от индустрии.’B. Carlsson, R. Stankiewicz, On the Nature, Function, and Composition of Technological systems, Journal of Evolutionary Economics 1 (1991) 93 – 118; page 111.
Тоест, в едно с работата на експертите в ИТК, Технологичната иновационна система може да бъде анализирана от гледна точка на нейните компоненти, като присъщи, или локално характерни, или от гледна точка на динамиката ѝ (или липсата на такава, в някои случаи, при присъствието на неекспертни потребителски любители), според възможностите на работните групи. Двете насоки са обяснени по-надолу:
Структура Системните компоненти на Технологичната иновационна система се наричат структури. Те представляват статична страна на системата, тъй като са сравнително стабилни. Могат да бъдат различени три основни категории:
Участници: Действащите лица включват организации, които допринасят към технологията като разработчици или ползватели или индиректно като регулатори или инвеститори, и т.н. Действащите лица са тези, които всъщност чрез решения и действия генерират, разпространяват, и използват технологии. Потенциалното многообразие от действащи лица е огромно, като те могат да бъдат от частния или публичния сектор, или да бъдат разработчици на технологии или ползватели на технологии. Разработването на Технологична иновационна система ще зависи от взаимоотношенията между действащите лица. Например, предприемачите не са склонни да инвестират в бизнеса си ако правителствата нямат намерение да ги подкрепят финансово. И обратно, правителствата нямат никаква идея къде е необходима финансова помощ ако предприемачите не им предоставят необходимата информация, чрез която да легитимират политическа поддръжка. Институции: Институционалните структури са в основата на Технологичната иновационна система.C. Edquist, B. Johnson, Institutions and organizations in systems of innovation, in: C. Edquist (Eds.), Systems of Innovation – Technologies, Institutions and Organizations Institutions and organizations in systems of innovation, Pinter, London, 1997. Често институциите се възприемат като „правилата на играта в едно общество или, по-формално, (...) границите начертани от човек, които оформят човешките взаимовръзки.’D.C. North, Institutions, Institutional Change and Economic Performance, Cambridge University Press, New York, 1990. Може да се направи разлика между официалните и неофициални институции: официалните са правилата записани и налагани чрез някакъв авторитет, а неофициалните са неписани и се оформят от общото взаимодействие между действащите лица. Неофициалните институции могат да бъдат нормативни или когнитивни. Нормативните се обществени норми и ценности, които имат морално значение, докато когнитивните са общи умствени рамки, или обществени парадигми. W.R. Scott, Institutions and Organizations, Sage Publications, London, UK, 2001. Пример за официални институции са правителствените закони и политическите решения; разпоредби и договори също спадат към официалните. Пример за неофициални институции е отговорността, която една компания изпитва към превенцията или изчистването на замърсявания. Когнитивните правила са евристичните методи или методите за разрешаване на проблеми. Те също включват доминиращите възгледи и очаквания на действащите лица.H. Van Lente, Promising Technology – Dynamics of Expectations in Technological Developments (Thesis), Twente University, Enschede, 1993.H. Van Lente, A. Rip, Expectations in Technological Developments: An Example of Prospective Structures to be Filled in by Agency, in: C. Disco and B. van der Meulen (Eds.), Getting New Technologies Together Expectations in Technological Developments: An Example of Prospective Structures to be Filled in by Agency, Walter de Gruyter, Berlin – New York, 1998. Технологични фактори: Технологичните структури се състоят от артефакти и технологичните инфраструктури, в които те са вградени. Те също така включват технико-икономическите функции на такива артефакти като разходи, безопасност, надеждност. Тези свойства са важни за разбирането на обратните връзки между технологичната промяна и институционалната промяна. Например, ако схемите за финансиране на проучвания и разработки, с които да се стимулира развитието на технологиите, имат за резултат подобрения при безопасността и надеждността на различни приложения, то това би довело до по-сложни схеми за стимулиране, включително практически демонстрации. Това от своя страна може да доведе до още по-големи технологични подобрения. Трябва обаче да отбележим, че технологичните аспекти често се пренебрегват от учените.R.A.A. Suurs, Motors of sustainable innovation. Towards a theory on the dynamics of technological innovation systems (Thesis), Utrecht University, Utrecht, 2009 p. 45 – 46.
Структурните фактори са просто елементи от системата. В една истинска система тези фактори са свързани помежду си. Ако те оформят тесни конфигурации се наричат мрежи. За пример би могла да послужи сдружение от фирми, които работят заедно върху приложението на горивната клетка, водейки се от редица методи за разрешаване на проблеми, и които са финансирани чрез програма за субсидии. Асоциации на индустрии, изследователски общества, връзките потребител-доставчик са все примери за мрежи.