Хумберт III Савойски, наречен Блажени или Свети (, ; * 1 април или 1 август 1136, замък на АвилянаPalluel-Guillard, с. 11Saints et saintes de Savoie 1999, с. 81, Савойско графство; † 4 март 1189, замък на Шамбери, пак там), е 8-и граф на Мориен, господар на Бюже, на Аоста и на Шабле, маркграф на Суза и Италия (граф на Торино), както и вторият ХумбертинецТака се наричат представителите на Савойската династия в началото, който носи титлата „граф на Савоя“ от 1148 до 1189 г.
Религиозното му призвание му позволява да бъде обявен за блажен през 1836 г. Честван е на 4 март според Римската мартирология и на 27 април според Савойската.
Произход Той е най-големият син на граф Амадей III Савойски (* ок. 1095, † 1148) и втората му съпруга Матилда Албонска (* 1110, † 1145). Баща му е брат на Аделхайд Савойска, съпруга на френския крал Луи VI и майка на крал Луи VII. Негови дядо и баба по бащина линия са Хумберт II Дебели, 6-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен и маркграф на Италия, и Гизелда или Гизела Бургундска, а по майчина – Гиг III Албонски, граф на Албон (1079 – 1133), и Матилда дьо Отвил.
Има трима братя и четири сестри: Агнеса (* 1138, † пр. 1172), графиня на Женева като съпруга на Вилхелм I Женевски Йохан († ок. 1188), монах в манастира Сант Антонио ди Ранверсо в Пиемонт Петър († ок. 1188), монах в манастира Сант Антонио ди Ранверсо в Пиемонт Вилхелм († сл. 1173) Маргарита († сл. 1157), монахиня в Абатство Бон Юлиана († 1194), игуменка на манастира „Сент Андреа ле От“ във Виен Изабела
Освен това има две придобити сестри от първия брак на баща си, от които Мафалда или Матилда (* ок. 1125, † 1157) е кралица на Португалия като съпруга на Афонсу I.
Биография Ранни години Хумберт е роден на 1 април или на 1 август 1136 г. в замъка на Авиляна – графска резиденция за защита на Вал ди Суза и за наблюдение на Графство Торино., .
Баща му, преди да тръгне на кръстоносен поход, го поверява, както и регентството на владенията си, на грижите на Амадей дьо Клермон, нар. Лозански, абат на Откомб и бъдещ епископ на Лозана.. с. 81Veronika Feller-Vest / AN, « Amédée (saint)», в Dictionnaire historique de la Suisse. Младият граф изглежда силно белязан от религиозното си учение, защото историографът Самуел Гишенон подчертава „тази дълбока и тази голяма Божия любов, която го накара да презира през живота си с толкова постоянство тленните неща на този свят, за да се привърже към небесното и нетленното“.Michel Germain, Personnages illustres des Savoie : "de viris illustribus", Lyon, Autre Vue, 2007 (ISBN 978-2-915688-15-3), с. 313
Дилемата на царуването и религиозното призвание
През 1148 г. Хумберт като Хумберт III наследява баща си, който умира по време на втория кръстоносен поход.Palluel-Guillard, с. 10 Две години по-късно е обявен за пълнолетен. Управлението му не е белязано от големи политически действия, за разлика от неговите предшественици и по-специално от баща му. Медиевистът Бернар Демоц отбелязва, че „традиционната савойска историография го канонизира, за да прикрие по-добре политическата му слабост“.Demotz 2000, с. 25 Обявен е за блажен през 1838 г. Това религиозно призвание се завръща по време на конфликта му с императора, когато графът планира да се оттегли в Абатство „Откомб“.
В акт, публикуван между 1139 и 1159 г., той потвърждава даренията, направени от баща му на Чертога на Арвиер във Валроме (Бюже). Законът използва възможността да определи границите, в които се прилага контролът на абатството.Acte publié entre 1139 et 1159 (REG 0/0/1/323 [EDIT REG 000 000 001 0323 archive]).
Граф Хумберт, въпреки интимното си призвание, трябва да даде наследник. Той се жени четири пъти. Неговият съвет трябва да е изиграл голяма роля в тази. Съветът на графа обединява около принца редица съветници, обикновено от аристокрацията и в по-малка степен от духовници, но от същия дворец. Неговата роля е да помага на графа в управлението на графството, особено във феодалните дела, висшето правосъдие, финансите, както и вътрешната и външната политика на графството. Може също да има роля при решения.Demotz 2000, с. 325-327
През 1151 г. Хумберт III се жени за Файдива, сестра на граф Раймон V Тулузски. Тя умира три години по-късно, без да е дала наследник. След смъртта ѝ той прави много дарения на Абатството на Улп, където редовно прави духовни уединения, както и на Откомб.Saints et saintes de Savoie 1999, с. 82
През 1155 г. той се жени за братовчедка си Гертруда Елзаска-Фландърска, дъщеря на Тиери Елзаски, граф на Фландрия. Бракът се оказва безплоден и е анулиран от отказа на графинята през 1162 г. Две години по-късно, под натиска на васалите си, той се жени повторно за Клеменция фон Церинген, дъщеря на Конрад I, граф на Церинген и херцог на Бургундия. След смъртта на третата си съпруга, която му дава три дъщери, той се оттегля в Абатство „Откомб“, ставайки цистерцинец. Той също така погребва графинята в манастира на абатството (средновековната традиция не позволява погребение в рамките на църквата).
Според „Савойска хроника“ от XIV век на Жан д'Орвил, известен като Кабаре, неговите васали идват при него отново, за да го помолят да се откаже от това оттегляне, за да се ожени повторно и да даде мъжки наследник на графството.Jehan d'Orieville, dit Cabaret (traduction de Daniel Chaubet), La Chronique de Savoie , La Fontaine de Siloé, coll. « Les Savoisiennes », 1995, 297 p. (ISBN 978-2-908697-95-7, [archive]), с. 77-78.Blanchard 1875, с. 98-103 При отказа му те казват: „Можете да служите на Бог и като сте женени и управлявате страната си справедливо, както и като пеете хиляда меси с тези монаси!“ При тези думи монасите подкрепят графа и заплашват да подпалят абатството. Техният страх е също, че техният нов господар ще бъде кралят на Англия – владетел, който няма много познания за Савоя.Odile Bebin-Langrognet, De Savoie en Comté : Saint Pierre de Tarentaise, Paris, L'Harmattan, 2012, 192 p. (ISBN 978-2-296-47898-5, [архив]), с. 96 Така Хумберт се жени за четвърти път през 1177 г., този път за Беатрис Маконска/Виенска, която през следващата година му ражда син Томас. Раждането е обявено за чудо от Свети Антелм, епископ на Беле. След раждането графът, щастлив, нарежда да се построи манастир на входа на езерото Мон дю Шат в чест на Свети Морис, което по-късно е наречен Льо Бурже. Там той поставя черни монаси от Ордена на Свети Петър от Клюни, чиято мисия е да хвалят Бог и да се молят за неговия син Томас и неговите наследници.. Въпреки това това е легенда, разпространена от монаситеRipart 2015, с. 139. – основаването на манастира на Льо Бурже датира от XI век.
Заплахи за графството
Въпреки тази склонност към духовния живот, Хумберт все още трябва да действа и да утвърждава властта си срещу враговете на своето графство – Дофина от една страна, но също така и императора Фридрих I Барбароса. През 1153 г. граф Хумберт трябва, подобно на баща си десет години по-рано, да се намеси срещу дофина Гиг V Албонски в защита на крепостта и град Монмелиан.
Императорът, който изпитва затруднения с папството, е принуден да премине през Мон Сени, контролиран от графа през 1168 г., изгонен от ломбардските лиги.Henri Ménabréa, Histoire de la Savoie, La Fontaine de Siloé (réimpr. 2009) (1re éd. 1933), 676 p., с. 55 В замяна той потвърждава правата на графа върху Графство Торино, в Пиемонт, и върху Епископството на Сион, във Вале.Histoire de Savoie 1984, с. 33 Въпреки всичко графът не избира страната на императора в борбата си срещу папата, избирайки друга стратегия, опитвайки се да се съюзи по-специално с Плантагенетите, кралете на Англия. Хумберт III обещава дъщеря си Аликс на Джон I, бъдещ крал на Англия.
По време на подписването на споразуменията през 1173 г. за бъдещия брак свидетели са велики благородници, включително Ардуций дьо Фосини, епископ на Женева, Амадей I Женевски, граф на Женева, Анри, барон на Фосини, както и васали на графството.Acte de 1173 (REG 0/0/1/391). Аликс умира преди сватбената церемония. Този избор на Плантагенетите, привърженици на папа Александър III и на гфелвите, е акт на годеж на принца на Савоя срещу гибелините на императора. Когато Фридрих Барбароса възвръща властта си, той действа възможно най-бързо срещу Савоя. През 1174 г. имперските войски претърсват и опожаряват град Суза, Хумбертините в продължение на почти век, който отказва да отвори вратите си. Част от окръжните архиви вероятно са унищожени по този повод, но фактите не са потвърдени.Demotz 2000, с. 36 Изглежда по-вероятно основните актове да са запазени в главните абатства на графството, по-специално Сен Морис или особено Откомб с граф Хумберт, от 1189 г.Demotz 2000, с. 365
Фридрих Барбароса и след това синът му продължават да подкопава властта на графа. Те директно поставят архиепископите на Тарентез (1186) или епископите на Женева, Беле (1175) и Торино (1175) под негова защита, като по този начин им позволяват да се еманципират от контрола на Хумбертините, по-късно тези на Сион и Лозана.Paul Guichonnet, Nouvelle histoire de la Savoie, Édition Privat, 1996, 366 p. (ISBN 978-2-7089-8315-1), с. 124 Епископът на Торино се противопоставя на новите му права върху графа на Савоя, като се възползва от сюзеренитета отсега нататък пряко към германския суверен, в течение на 1175 г. Савойските войски реагират, като превземат град Торино, както за да защитят правата на графа, така и за да отмъстят за пленяването на Суза. В конфликта между граф Хумберт и епископа на Беле Антелм дьо Шийен, нар. дьо Беле, относно правата върху юрисдикцията на духовниците, но също и убийството на един от човек на графа. Антелм отлъчва графа от църквата. Императорът намира тук възможност за отмъщение. През 1175 г., той първоначално се намесва, като прави епископа княз на Свещената империя. По-късно той издава златна була, даваща цялата власт на епископа над град Беле и неговия регион.Saints et saintes de Savoie 1999, с. 74
Синът му Анри VI е ангажиран през 1187 г. във въоръжена борба срещу Хумберт III. Той разграбва Пиемонт, но се бори да превземе замъка Авиляна (1187) и другите крепости на Вал ди Суза. Идва зима и императорските войски, неспособни да превземат заснежения проход Мон Сени, се връщат назад. Императорът призовава графа на Савоя пред съда и „пред неговия съд и накрая задочно го прогонва от империята с писар на земите му“, и успява да избегне конфликт, който може да има по-сериозни последици. Граф Хумберт, но повече неговият син, който ще го наследи, променят политиката си, за да се доближат до страната на императора.Bernard Demotz,« Être ou ne pas être Gibelin », dans Marcel Pacaut, Pierre Guichard, Papauté, monachisme et théories politiques : Le pouvoir et l'institution ecclésiale, vol. 1, Centre interuniversitaire d'histoire et d'archéologie médiévales, coll. « collection d'histoire et d'archéologie médiévales », 1994
Религиозно дело През 1149 г. Хумберт III потвърждава с акт основаването на баща си на Чертога на Арвиер в Бюже-Валроме.Demotz 2000, с. 24-25Acte de 1140 (REG 0/0/1/302).
През 1178 или 1183 г. той се счита за основател на Чертога на Айон в Боже. Той завещава на абатството всичките си права върху земята на Айон, както и езерото Тюил.Adolphe Gros, Dictionnaire étymologique des noms de lieu de la Savoie , La Fontaine de Siloé (réimpr. 2004) (1re éd. 1935), (ISBN 978-2-84206-268-2, lire en ligne [archive]), p. 21Acte publié en 1183 (REG 0/0/1/426).
През 1188 г. основава абатството на Свети Антоний от Ранверсо (Енория Бутилиера Алта) над Авиляна, където има и болница за поклонници.Dominique Julia, Gilles Caillotin, pèlerin : Le Retour de Rome d'un sergier rémois, 1724, vol. 356, École française de Rome, 2006, 395 p. (ISBN 978-2-7283-0750-0), с. 204, бел. 2