Ралпачен или (още Три Ралпачен, Ралпачан, Трицу Децен) роден 806 г. или годината на кучето според аналите е 41-ви крал на Тибет, управлявал след смъртта на своя баща Садналегс или Триде Сонгцен през 815 г. до 838 г.
Той бил втори от пет братя. Най-възрастният на име Лхасрас дал обетите на Будистки монах, а третият на име Лангдарма бил противник на Будизма и управлявал след смъртта на Ралпачен бил наречен в източниците „неподходящ за царуване“. Двамата по-малки братя умират още млади. Vitali, Roberto (1990) Early Temples of Central Tibet, p. 17. Serindia Publications. London. ISBN 0-906026-25-3. Ралпачен е особено важен за историята на Тибетския Будизъм и определян като един от тримата Дхарма-крале (тиб. чогял) наред със Сонгцен Гампо и Трисонг Децен.
Политическа дейност Тибетската империя достига най-голямото си разширение под неговата власт като включва части от Китай, Индия, Непал, Хотан, Балтистан, Бружа, Гилгит, Хунза и т.н. Мощта на Ралпачен бива подпомогната от умелия военачалник Жанг Бротаг. През 810 г. китайският император му изпраща писмо с молба да му върне три префектури. През 816 г. Жанг Бротаг прави двудневен набег на уйгурската столица Орду Балък. През 819 г. той атакува китайския град Янджоу в областта Ордос близо до Великата Китайска Стена. Beckwith, Christopher I. The Tibetan Empire in Central Asia. (1987), pp. 165 – 167. Princeton University Press. ISBN 0-691-02469-3.Lee, Don Y. The History of Early Relations between China and Tibet: From Chiu t'ang-shu, a documentary survey, p. 150. (1981). Eastern Press, Bloomington, Indiana. ISBN 0-939758-00-8. През 821 г. по време на мирни преговори с Китай той повежда свирепа атака, която вероятно допринася към желанието на китайците за мир. Vitali, Roberto (1990) Early Temples of Central Tibet, p. 18. Serindia Publications. London. ISBN 0-906026-25-3. До храма Джокханг в Лхаса през 823 г. е издигната каменна колона с изсечен двуезичен надпис съдържащ мирния договор между двете страни и границите между тях. A Corpus of Early Tibetan Inscriptions. H. E. Richardson. Royal Asiatic Society (1985), pp. 106 – 143. ISBN 0 – 94759300/4. Имало е също такава колона издигната в Китай и трета в Гугу Меру на границата (която според местното население е открадната от група френски тибетолози) Shakabpa, Tsepon W. D. (1967). Tibet: A Political History, pp. 49 – 50. Yale University Press, New Haven & London.
В културата и Будизма Крал Ралпачен е щедър поддръжник на Будизма и е считан за еманация на Ваджрапани или силата на всички Буди. Той кани много учени, преводачи и майстори занаятчии от Китай, Непал, Кашмир и Котан. Освен това той подкрепя развитието на преводите, особено на Трипитака и Тантрите, но също и създаването на тибетска литература. Затоваособено важен е детайлния санскритско–тибетски речник наречен „Махавиутпати“, който съдържа хиляди тибетски съответствия за термини и понятия на санскрит. Ancient Tibet: Research Materials from the Yeshe De Project (1986), pp. 296 – 297. Dharma Publishing, California. ISBN 0-89800-146-3. Кралят постановява, че всички преводи трябва да се правят директно от санскрит.Yoshinori Takeuchi, Jan van Bragt. Buddhist Spirituality. Crossroad, 1993. p. 225.
Смъртта на Ралпачен Според най-широко приетата традиция кралят бил убит от двама от своите министри поддържащи Бон или старата шаманистка религия и след това поставили на трона неговия брат – също настроения против будизма Лангдарма. Shakabpa, Tsepon W. D. (1967). Tibet: A Political History, p. 51. Yale University Press, New Haven & London. Според други източници смъртта му е при инцидент – подхлъзване по стъпалата на крепостта Малдро, докато по-късните анали Танг твърдят, че той се разболява, губи контрол над държавните дела и по-късно умира. Pelliot, Paul. Histoire Ancienne du Tibet. Paris. Libraire d'amérique et d'orient. 1961, p. 133.
Източници
Външни препратки Рангджунг Йеше Уики Ригпа Уики
Категория:Будистки лами Категория:Дхарма-крале Категория:Тибетски будизъм