Образованието е единен целенасочен процес на възпитание, обучение и придобиване на съвкупни знания, умения, ценности, социални убеждения и навици.talkoven.onlinerechnik.com
В широкия смисъл на думата образованието е процес на формиране на ума, характера и физическите способности на дадена личност, а също така и предаване на знанията, натрупани с поколения в областта на културата.
Образователните методи включват лекции, дискусии, семинари, демонстрации (примери), лабораторни упражнения, обучение и насочени изследвания. Образованието се извършва под ръководството на компетентни и авторитетни педагози: учители и преподаватели, но учащите могат също така да се самообразоват.Dewey, John (1944) . Democracy and Education. The Free Press. pp. 1 – 4. ISBN 0-684-83631-9 С помощта на интернет се разширява кръга на това самообразование. Образованието може да се проведе в официална и неофициална среда и всеки опит, който има формиращо влияние върху начина, по който човек мисли, чувства и действа може да се счита за образователен. То се разделя официално на няколко етапа и се осъществява в различни учебни заведения, които са предучилищна възраст и детска градина, основно училище, средно училище и след това колеж, университет, институт или научаване на занаят. След завършване на всеки етап се издава диплома или удостоверение.
Правото на образование е признато от повечето правителства, включително и на глобално ниво: Член 13 от 1966 г. Международен пакт на ООН за икономически, социални и културни права признава всеобщото право на образование.ICESCR, Article 13.1 В повечето страни образованието е задължително до определена възраст. Образованието е един от основните сектори на икономиката в Статистическата класификация на икономическите дейности за Европейската общност.ec.europa.eu
Методиката на обучение се нарича педагогика.
История Античност
Образованието води началото си от праисторията, когато възрастните обучават младите хора в знания и умения, считани за необходими в тяхното общество. В първобитните общества това традиционно се постига устно и чрез имитация както показват антропологични изследвания. Разказването на истории предава знания, ценности и умения от едно поколение на друго. Когато културите започват да разширяват познанията си отвъд уменията, които могат лесно да бъдат научени чрез имитация, започва да се формира формалното образованието. Училища съществуват в Шумер през 3-тото хилядолетие пр.н.е., както и в Египет от времето на Средното царство.Assmann, Jan (2002). The Mind of Egypt: History and Meaning in the Time of the Pharaohs. p. 127.
Платон основава академия в Атина, която е първата институция за висше образование в Европа. „Plato“. Encyclopaedia Britannica. 2002. Град Александрия в Египет, създаден през 330 г. пр.н.е. става наследник на Атина като интелектуална люлка на Древна Гърция. През 3 век пр.н.е. в Древен Египет е построена и голямата Александрийска библиотека. Европейските цивилизации претърпели срив на грамотност и организация след падането на Рим в 476 г.Geoffrey Blainey; A Very Short History of the World; Penguin Books, 2004
Конфуций (551 – 479 г. пр.н.е.) е най-влиятелният древен философ на Китай в провинция Лу, чиято образователна гледна точка продължава да оказва влияние върху обществата на Китай и съседите ѝ Корея, Япония и Виетнам. Той събира ученици и търси владетел, който да приеме неговите идеали за добро управление, но хе успява. Аналектите на Конфуций са записани от последователите му и продължават да оказват влияние върху образованието в Източна Азия в съвременната епоха.
Средновековие и Ренесанс
След падането на Древен Рим и издигането на ролята на Католическата църква, тя остава единствен източник на грамотност в образованието за Западна Европа. Създава катедрални училища през Ранното средновековие като центрове за висше образование. Впоследствие някои от тези учреждения се превръщат в средновековни университети и стават предшественици на много от съвременните университети в Европа.Geoffrey Blainey; A Very Short History of the World; Penguin Books, 2004
В средата на Средновековието Катедралата Шартър управлява известното и влиятелно Катедрално училище Шартър. Средновековните университети в западното християнство са добре интегрирани из цяла Западна Европа, насърчава се свободата на изследване. На тях се дължи голямото разнообразие от проницателни учени и природо-философи като Тома Аквински от Неаполитанския университет, Робърт Гросетест от Оксфордския университет, ранен тълкувател на систематичен метод за научни експерименти.Robert Grosseteste. Catholic Encyclopedia. Newadvent.org. 1 юни 1910. и Свети Алберт Велики, пионер в полето на биологичните изследвания.St. Albertus Magnus. Catholic Encyclopedia. Newadvent.org. 1 март 1907.
През Средновековието под ислямския халифат в рамките на Близкия изток, простиращ се от Иберийския полуостров на запад до река Инд на изток и до Династията на Алморавидите и Малийската империя на юг, процъфтяват ислямските науки и математика.
Ренесансът в Европа поставя началото на една нова епоха на научни и интелектуални търсения и разбирания на древните гръцки и римски цивилизации. Около 1450 г. Йоханес Гутенберг разработва печатарска преса, която позволява произведенията на литературата да се разпространяват по-бързо. Европейската имперска епоха става свидетел на европейските идеи за образование по философия, религия, изкуство и наука, които се разпространяват по целия свят. Мисионери и учени допринасят с нови идеи от други цивилизации чрез китайските мисии на йезуитите, които играят значителна роля в предаването на знанията, науката и културата между Китай и Европа, превеждат европейски творби за китайски учени като сборника „Елементи“ на Евклид заедно с мислите на Конфуций за европейската публика. Епохата на Просвещението среща появата на по-светска образователна перспектива в Европа.
Съвременно образование От пълното възстановяване на познанието за Гърция и Рим, което се случва по времето на Ренесанса се ражда новата образователна концепция за хуманизма през шестнадесети век, продължена по време на барока.
В съвременната епоха се раждат модерните образователни системи, вдъхновени от работата в Прусия на Ян Амос Коменски и наречени пруско образование, повечето от които организирани и контролирани от държавата.
Още от втората половина на 20 век училището като институция остарява и показва неспособността на традиционния модел да отговори на належащите нужди на обществото, което скоро се поема от други институции Гарсия Аретио, Руиз М., Гарсия М., 2009). В края на 20-и и началото на 21 век започва да се утвърждава нова образователна система, наречена холистично образование.
В повечето страни днес, редовното обучение, независимо дали в училище или по друг начин е задължително за всички деца до определена възраст. Поради това разпространението на задължителното образование, съчетано с нарастване на населението, ЮНЕСКО изчислява, че през следващите 30 години все повече хора ще получават официално образование, отколкото в цялата човешка история до този момент.Robinson, K.: Schools Kill Creativity. TED Talks, 2006, Monterey, CA, US.
Етапи Предучилищно образование
Предучилищното образование обикновено обхваща деца на възраст от три (в някои страни – от нула) до пет години и предхожда формалното и често задължително училищно образование. То се извършва в детските градини и има за цел първоначална социализация на децата и минималната им подготовка за обучение в училище – на ниво първични навици на четене, писане и смятане.
В България предучилищното образование започва на тригодишна възраст, но задължителни са само третата и четвъртата година, които освен в детски градини може да се провеждат и в училищата.
Основно образование
Основното образование обикновено включва първите пет до седем години формално, структурирано общо образование. Като цяло основното образование продължава от шест до осем години, които започват на възраст пет или шест години, въпреки че това варира в отделните страни. В световен мащаб около 89% от децата на възраст от шест до дванадесет години са записани и посещават основно училище и този процент нараства. UNESCO, Education For All Monitoring Report 2008, „Net Enrollment Rate in primary education“ В рамките на програмата „Образование за всички“, управлявана от ЮНЕСКО, повечето страни са се ангажирали с универсалното записване в началното образование до 2015 г., а в много държави то е задължително. Разделението между основното и средното образование е до известна степен произволно, но се случва на около единадесет или дванадесет години. Някои образователни системи имат отделни средни училища, като преходът към последния етап на средното образование се осъществява на около четиринадесет години.
В Индия например задължителното образование обхваща повече от дванадесет години.
В България основното образование е с продължителност 7 години и се осъществява на два етапа – начален (от първи до четвърти клас) и прогимназиален (от пети до седми клас). Основно образование се получава в основни (първи до седми клас), начални (първи до четвърти клас) или прогимназиални училища (пети до седми клас).
Средно образование
В повечето съвременни образователни системи по света средното образование обхваща формалното образование, провеждано по време на юношеството. То представлява преход от обикновено задължителното и неспециализирано основно образование към незадължителното по-специализирано висше образование. Границата между основното и средното образование варира и е различна в различните страни, а понякога и в рамките на една страна, но обикновено е между седмата и десетата година на формалното образование. Целта на средното образование може да бъде даването на общи познания, подготовката за висшето образование или направо подготовката за определена професия. Училищата се наричат средни училища, гимназии, техникуми (професионални училища), колежи, дори лицеи.
В България средното образование е с продължителност 5 години (от осми до дванадесети клас) и завършва с държавни зрелостни изпити по определени учебни предмети. Средно образование се получава в обикновени и профилирани гимназии (девети до дванадесети клас), в професионални гимназии (от между седми и девети клас до дванадесети клас) или в средни общообразователни училища (първи до дванадесети клас).
Средното образование в Съединените щати се появява през 1910 г. Нарастването на големите корпорации и напредването на технологиите в заводите изисква квалифицирани работници. За да се отговори на това ново търсене на работа, са създадени гимназии с учебна програма, ориентирана към практически умения. Това се оказа благоприятно както за работодателите, така и за служителите, тъй като подобреният човешки капитал понижава разходите за работодателя, докато квалифицираните служители получават по-високи заплати.
Средното образование има по-дълга история в Европа, където граматическите училища датират от 16 век, под формата на държавни училища, училищни такси или благотворителни образователни фондации.
Висше образование
Висшето образование, наричано още трето, е последната степен на формалното образование, която не е задължителна и следва след завършването на средно образование. То включва висшето и следдипломно обучение, както и професионалното образование и обучение. Извършва се в специализирани училища, обикновено наричани университети или колежи, и след завършване следва получаването на диплома и/или академична степен. В съответствие с Болонската декларация в България се подготвят кадри в трите основни степени – бакалавър, магистър и доктор. В наши дни в повечето развити страни голяма част от населението, в някои страни до 50%, посещават висши училища през някаква част от живота си. По тази причина висшето образование играе важна роля в националните икономики на тези страни – като значителен стопански сектор само по себе си и като източник на обучена работна сила.