Mегалитите в България са съвкупността от праисторически масивни каменни градежи, идентифицирани на територията на страната.
В отсъствие на точно, общоприето определение за мегалитен паметник, в обхвата ѝ попадат едни или други обекти. Предполага се, че мегалитната култура в Европа се е разпространявала чрез копиране, по-скоро отколкото носена от специфични племена. Датировката на мегалитните паметници е най-често косвена, така че съществува голяма неопределеност при нейното установяване. Мегалитните паметници се появяват в края на неолита и създаването им продължава през Бронзова епоха, до началото на Желязна епоха, като датирането на мегалитните обекти в България е спорно и в много случаи липсват изследвания относно датировката. Проучването на мегалитните паметници в България започва с теренните проучвания края на XIX век и от началото на ХХ век в обходите на българските старини – осъществени от братя Херман и Карел Шкорпил. Цонев, Любомир, „Мегалити в България“, Издателство Фарго, 2007,
Общи характеристики
Мегалитите имат свое място в една предполагаема еволюционна последователност на скално-култовата култура. В своя по-стар слой тя се изразява в почитане на специфични готови природни скални форми, а по-късно се насочва към създаване на своеобразни паметници. Първоначално тази култура издълбава скалите с помощта на по-твърди кремъчни или бронзови оръдия на труда – резултат от което са т.нар. „скално-изсечени паметници“. Впоследствие на много места се появяват самостоятелни градежи от огромни и грубо отцепени или одялани скални блокове във вид на стълбове или плочи.
Исторически процесът обхваща повече от четири хилядолетия, при което различни заселници са променяли намереното и са изграждали нови мегалитни паметници. Предполага се, че за същинските мегалити – долмените, които са характерни за Югоизточна България – основно на територията на Югоизточните Родопи, (Странджа и Сакар), особена роля имат траките, чиято поява се датира в широки граници около края на III хил. пр. Хр., но дори и тази концепция е твърде хипотетична, защото не са били провеждани изследвания относно вероятното пре-използване на долмените в късната Желязна епоха. Учените смятат, че траките преизползват тези съоръжения в по-късните епохи, и че след Бронзовата епоха се осъществява завършека на скално-култовата култура, чието начало обаче е неизвестно.
Сакар, Странджа, Родопите и Сърнена Средна гора са най-богатата на Балканския полуостров зона с мегалитни и скално-изсечени паметници описвани най-често с датирането от Неолита, Халколита и Желязна епоха. Въпреки че малка част от тях са изследвани изцяло, значителна част са описани и картотекирани от „Националния археологически институт и музей към БАН“ на териториите на общините в областите Кърджали, Хасково, Благоевград, Пловдив, Пазарджик, Смолян и Благоевград.naim.bg
Терминология и класификация
Най-типичните мегалитни обекти са менхирите и долмените. Скално-изсечените паметници са се появили малко по-рано и се развиват успоредно с тези същински мегалитни паметници. По-близки са т.нар. циклопски градежи, включващи относително големи каменни блокове, които са слабо обработени – при оформяне на стени или основи на сгради от тях е отнето минимално количество материал. Известни са и разнообразни смесени форми.
Причисляването на скалното-изсечените паметници и някои трудно различими от тях природни забележителности към мегалитите се основава на едно съвсем буквално разбиране за мегалит като „голям камък“. Датиращото описанието дотракийски или предтракийски косвено препраща към етническата култура на Стародунавската цивилизацияХарман Х., „Загадките на дунавската цивилизация: откриването на най-древната високоразвита цивилизация в Европа“, София: Борина, 2015, ISBN 978-954-500-305-9, за каквато при ранните паметници липсват писмени сведения. Въпреки това, тази по-скоро остаряла терминология продължава да се използва. Чуждици като менхир, долмен, кромлех са навлезли в ежедневната реч чрез научната литература, докато в местните описания названията са от типа „змейови дупки“, „хамбарчета“, „параклиси“, „долапчета“ и „побити камъни“. Местните названията най-често препращат към фолклора и народните легенди от много по-късни времена.
Според геоложките и минераложките изследвания проведени от проф.Руслан И. Костов долмените са разположени главно и предимно в райони от кварц-съдържащи интрузивни скали и рамката им от метаморфни скали (гранит; гнайс – най-вече на територията на Сакар и Странджа) заедно с интензивни минерализации от бял безруден кварц (използван в късове често в градежите за украса), докато скално-издълбаните структурни форми се срещат предимно в райони с вулкански и седиментен произход (напр. Източни Родопи без най-южната им част). Там където има долмени няма трапецовидни скални ниши или други скално-издълбани архитектурни паметници и обратното. Следователно мегалитната култура е свързана с геолого-минераложкия, а не с геоморфоложкия фактор, като териториите на разпространение на скално-градивните и скално-издълбаните (скално-изсечените) паметници се отличават. Тази закономерност и обща тенденция се наблюдава и утвърждава още и в други известни страни с разпространение на мегалити в Европа като Великобритания, Франция, Испания и Португалия, както и на други континенти.Костов, 1994; Kostov, 2008
Датиране На този етап българските учени приемат, че както на територията на цяла Европа, така и в България, по време на Неолита и Бронзова епоха в редица райони на страната и на Балканите като цяло местните обитатели създават скално-култова култура. В своя по-стар слой тя се изразява в почитане на специфични готови природни скални форми, а по-късно се насочва към създаване на своеобразни паметници. Първоначално тази култура издълбава скалите с помощта на по-твърди кремъчни или бронзови оръдия на труда – резултат от което са т.нар. „скално-изсечени паметници“. Впоследствие на много места се появяват самостоятелни градежи от огромни и грубо отцепени или одялани скални блокове във вид на стълбове или плочи.
Според проф.Ана Радунчева голяма част от скалните светилища в Родопите са създадени и функционират активно още през VII-VI хил. пр.н.е., а цялостната светилищна система се създава през втората половина на Енеолита (през V – ІV хил. пр. н.е.) или повече от две хилядолетия преди древнотракийските племена да заселят днешните български земи.
Според нея скалните светилища в Източните Родопи са били част от огромен свещен комплекс, подчинен на духовната същност на праисторическия човек, която е дала своя своеобразен принос за духовното израстване на всички ранни култури. Откритата керамика и артефакти в скалните ниши и светилищата, показват произход от различни части на Балканския полуостров, даже и от северните части на полуострова отвъд река Дунав. Според Радунчева светилищната система в най-ниската си част е била култов център (без аналог в Европа), който се е състоял от 32 храма, посветени на различни богове.Оля Желева. „Стоунхендж в Родопите“. e-vestnik.bg. 12 януари 2008 г.]
Изследователи Пионери в изучаването и изследването на мегалитните паметници по днешните български територии са чешките изследователи братята Херман и Карел Шкорпил, както и геологът-минералог проф. Георги Бончев в началото на XX век. Учените работили по изучаването на мегалитите в България определят обектите на тази култура като „прото“ или „древнотракийски мегалитни паметници“. Първите научни анализи на обектите на мегалитната култура по българските земи са дело на проф. Богдан Филов, доц.Васил Миков, Петър Делев, Иван Панайотов, проф. Иван Венедиков, проф. Александър Фол, проф.Мечислав Домарадски и проф. Димитрина Митова-Джонова. Сред следващото поколение учени, които осъществяват нови изследвания по темата са имената на: проф. Валерия Фол, проф. Иван Маразов, проф. Ана Радунчева,доц. Стефанка Иванова, Георги Кулов, Даниела Агре, Георги Нехризов, проф.Иван Христов, проф. Васил Марков Марков, Алексей Гоцев, доц. Любомир Цонев, Тошо Спиридонов, Константинос Марицас, които активно работят за картотекирането, изучаването и анализирането на мегалитните обекти.
Интерпретации
Все още няма общоприет и категорично доказана теория или хипотеза за същността и предназначението на мегалитните паметници на територията на България. Те принадлежат на епоха, за която науката не разполага с писмени извори. Съществуват много предположения за предназначението им, като археолозите и историците се позовават главно на натрупаните знания за култовото строителство от по-късните времена. Изказвани са различни хипотези, които не са общовалидни. Смисълът, влаган в мегалитните съоръжения от техните строители и съвременници е неизяснен. Мегалитите са създавани в продължение на четири хилядолетия в един огромен район из цяла Евразия. Трудно може да твърди, че са създавани с една и съща цел толкова дълго време, от толкова различни човешки общности на такива откъснати една от друга територии. Твърде вероятно е замисълът да е варирал в пространството и времето. Постоянен остава само архитектурният подход в градежа, постановката на строителната задача и основните начини за решаването ѝ.
Голямата древност на обектите и отсъствието на каквито и да е писмени данни, а също така и прекалено големият времеви интервал и широкият географски обхват, където се срещат паметниците са сериозна пречка пред категоризирането на предназначението на мегалитите. Твърде възможно е предназначението на мегалитите да се е променяло във времето и мястото. Според преданията, легендите и вярванията на древните траки, тези светилища са имали силата да пречистват и дават нови сили. Все още няма научен консенсус относно създателите на голяма част от тези обекти. Със сигурност се знае, че на територията на България повечето подобни обекти са били сакрални места за древнотракийските племена и на тях са се изпълнявали последователно религиозни ритуали и обреди.
Изказани са хипотези, че са астрономически обсерватории. Посредством научни изследвания е потвърдено, че са имали такива черти, които обаче не се наблюдават при всички обекти. Съществуват и хипотези, че са възпоменателни съоръжения за предците и техни гробници. Предназначението им може да е било такова, но това не може да се потвърди универсално. Съществуват доказателства за мегалитни градежи, при които има следи от погребения. Трудно е обаче да се докаже, че погребението е съвременно на мегалитния градеж и че съоръжението е изградено с такава цел.
Без съмнение мегалитите са обслужвали духовната сфера на обществото. Това не са градежи с битов (обиталища), военен (укрепления) или производствен (работилници) характер.www.balkanmegaliths.bgjourney.com
Опазване и консервация В края на ХIХ век българският геолог-минералог Георги Бончев и чешкият му колега археолог Карел Шкорпил изброяват в новоосвободената България почти 600 долмена. От тях към 100 били само в областта на Сакар планина, а през 1970 г., в регистрите на Ямболският археологически музей фигурират едва 20 долмена на територията на Сакар планина.
Още през 1901 г. Георги Бончев съобщава, че почти всички долмени са много разрушени или почти напълно унищожени. Подтик за разрушение са дали удобният им за всяка работа каменен материал, положението им сред обработваемите земеделски земи и иманярството. Каменният материал за много кладенци, мостове, дворни огради в селата на Странджа планина, в чиито землища се намират долмени, е добит от мегалитните паметници.
Двадесет и четири години по-късно, през 1925 г. Карел Шкорпил описва подробно долмените, които посещава, защото според него много от тях са изложени на разрушение и скоро ще изчезнат, ако не им се издейства законна охрана. Той пише, че в планинския ъгъл между р. Ропотамо и Черноморския бряг около с.Ченгер се намират долмени, повечето в групи; много от които са почти напълно унищожени след Руско-Турската Освободителната война.Карел Шкорпил „Старини в черноморската област, част I – Мегалитни паметници и могилища“, София 1925.