Креватната дървеница () е вид кръвосмучещо насекомо от семейство паразитни дървеници, което се среща по цял свят, включително България. То е космополитно насекомо, което паразитира, като се храни с кръвта на хора, котки, кучета и други домашни животни, но също и с кръвта на зайци, гризачи (плъхове и мишки) и различни птици. Дървениците са най-активни през нощта, когато напускат местообитанията си (легла, матраци и други мебели) и смучат кръвта на гостоприемника с устния си апарат.
На мястото на ужилване върху кожата на гостоприемника, той създава локална реакция със своите секрети под формата на зачервяване, придружено от сърбеж.James, William D.; Berger, Timothy G. (2006). Andrews' Diseases of the Skin: clinical Dermatology. Saunders Elsevier. ISBN 978-0-7216-2921-6 Дървениците могат да бъдат сред преносителите и причинителите на инфекциозни заболявания.
Въпреки че дървениците могат да бъдат заразени с най-малко 28 човешки патогена, нито едно проучване не е установило, че насекомите са способни да предадат някой от тях на хората. Установено е, че съдържат метицилин-резистентен стафилокок (MRSA) и ванкомицин-резистентен Enterococcus faecium (VRE), но значението на тези открития все още не е доказано.
Проучванията за потенциалното предаване на ХИВ, MRSA, хепатит В, хепатит С и хепатит Е не показват, че дървениците могат да разпространят тези заболявания. Въпреки това има някои доказателства, че арбовирусите могат да се предават.
История Предполага се че първоначалното местообитание на дървеницата са били пещерите в Близкия изток, обитавани от хора и насекомоядни прилепи. За първи път те се споменават в древногръцки източници през 400 г. пр.н.е., по-късно Аристотел пише за тях. Плиний Стари в своята „Естествена история“ приписва на дървениците способността да лекуват ухапвания от змии и ушни инфекции. Вярата в лечебната стойност на дървениците продължава поне до XVIII век, когато Гетар препоръчва използването им при лечението на истерия. За първи път дървениците се споменават в Германия през XI век, във Франция през XIII век, в Англия през 1583 г.,Mullen, Gary R.; Lance A.; Durden. Medical and Veterinary Entomology, Second Edition — Academic Press, 2009. — P. 80. — ISBN 0123725003 въпреки че преди 1670 г. те са били рядкост там. През XVI век завоевателите от Новия свят пренасят дървениците в Америка. В Централна Азия дървеницата се появява като човешки паразит едва през 60-те години на XIX век с пристигането на руските войски в Туркестан, като в продължение на 20 години се появява във всички градове и села в Туркестан.
Характеристики
Възрастните дървеници са тънки като хартия, дължината на тялото им достига 3,8 – 5,5 милиметра, а когато са напълно напоени достигат 9 милиметра. Буболечките са космати и червеникаво-кафяви на цвят. Задните крила напълно липсват, а предните крила са намалени до малки люспи. Пронотумът е изрязан в полукръг отпред. Фасетните очи са много малки, липсват връхни очи (оцели). Плоското им тяло ги прави особено лесни за влизане в тесни пространства, където могат да се скрият от светлината.
Дървениците имат средна продължителност на живота от 6 до 12 месеца.
Разпространение и местообитания Дървеницата е космополит. Разпространена е на север до малко над 65-ия паралел. В Алпите тя е разпространена до почти 2000 метра надморска височина. През последните години видът cimex hemipterus е разпространен в Москва и Санкт Петербург,D. A. Gapon: First records of the tropical bed bug Cimex hemipterus (Heteroptera: Cimicidae) from Russia. In: Zoosystematica Rossica. 2016, Band 25, Nr. 2, S. 239–242. което дава предпоставки за разпространение и в Централна Европа. До голяма степен дървениците са свързани с хората и животните около тях. Те живеят в населени места, особено в апартаменти и по-рядко в конюшни. Дървеницата се среща и в пещери с прилепи като гостоприемници.
Начин на живот Хранене Дървениците са кръвосмучещи насекоми, активни през нощта. През деня остават в сухи скривалища с форма на пукнатини. Използвайки миризливи вещества (агрегационни феромони), отделяни от специализирани защитни жлези, те се привличат взаимно и образуват по-големи струпвания на дървеници. Възрастните дървеници са нечувствителни към студ и могат да издържат без храна до 40 седмици. Когато са разтревожени, те произвеждат сладка миризма, която действа като алармен феромон и кара струпваните на едно място дървеници бързо да се разпръснат. Креватната дървеница се нуждае от до десет минути за да се нахрани, като количество кръв, което изсмуква може да достигне седем пъти първоначалното тегло на насекомото.
Тъй като всички видове от рода Cimex могат да се срещат върху прилепите и повечето са специализирани в тях, прилепите се считат за основния гостоприемник на дървеници. Предполага се, че те са преминали на човека като нов гостоприемник още през каменната ера. Докато дървениците се срещат при хора по целия свят, до Стария свят се срещат при прилепите. При експерименти в лаборатория, дървениците могат да се отглеждат с кръв от много видове бозайници и птици, включително лабораторни мишки, зайци и морски свинчета.C. G. Johnson: The Ecology of the Bed-Bug Cimex lectularius L in Britain. In: Journal of Hygiene. 1941, Band 41, Nr. 4, S. 345–461. Те обаче не се срещат в тези райони в дивата природа. Днес, освен при хората и прилепите, дървениците се срещат и при различни видове птици, които или гнездят в сгради, или се отглеждат от хора. Широко разпространени са в птицефермите, откъдето отново могат да се върнат обратно при хората.C. Dayton Steelman, Allen L. Szalanski, Rebecca Trout, Jackie A. McKern, Cesar Solorzano, James W. Austin: Susceptibility of the Bed Bug Cimex lectularius L. (Heteroptera: Cimicidae) Collected in Poultry Production Facilities to Selected Insecticides. In: Journal of Agricultural and Urban Entomology. 2008, Band 25, Nr. 1, S. 41–51 doi:10.3954/1523-5475-25.1.41 Сред дивите птици с доказани случаи на дървеници са домашните врабчета. Тясно свързаната и морфологично много сходна гълъбова дървеница (Cimex columbarius) се среща по гълъбите и дивите градски гълъби, които често гнездят в къщи, но, доколкото е известно по тях няма дървеници. Дървениците и гълъбовите дървеници могат да бъдат разграничени само от специалисти въз основа на съотношението на ширината на главата към дължината на първия сегмент на антената.Robert L. Usinge: Monograph of the Cimicidae. In: Bulletin of the Entomological Society of America. 1966, Band 12, Nr. 3, S. 1–572
Възпроизвеждане Както при всички видове от семейството на паразитните дървеници, дървениците се чифтосват по необичаен начин. Женската е, така да се каже, причакана от мъжкия, като пълзи до женската зад нея и от дясно, и незабавно се чифтосва с нея, като просто пробива стената на тялото ѝ.
Както всички паразитни дървеници, женските дървеници имат специален орган под кожата от страната на стомаха без отвор навън. Този орган с форма на джоб, който се вижда отвън като малка подутина, се намира между 4-ти и 5-ти стернит и служи само за приемане на сперма по време на копулация, а не като генитален отвор. Мъжките, обикновено водени от този женски орган, пробиват стената на тялото на женската в тази точка с игловиден копулаторен орган, преобразуван парамер, и след това вкарват спермата в торбичката през едеагуса. Такъв процес на чифтосване, който при други животински видове също включва пробиване на женската кожа навсякъде по корема, се нарича „травматично осеменяване“.
След това сперматозоидите достигат хемолимфата на телесната кухина в органа за съхранение на сперматозоиди, който за разлика от други насекоми, няма вместилище за семена. Този орган се намира близо до яйчниците. Сперматозоидите оплождат яйцата в яйчника, което също е необичайно за насекомите. Всяка женска снася около едно до дванадесет яйца на ден през генитален отвор, който се използва единствено за снасяне на яйца и около 200 през целия ѝ живот, като досега са регистрирани най-много 541 яйца. Яйцата се снасят върху грапави повърхности на местата за почивка на животните (т.е. на скрити места, като в пукнатини на мебели, зад картини, тапети, в контакти, върху дрехи или завеси, в рамки за легла, матраци или техните шевове)WHO - Vector Biology and Control Division, 1982, VI: Bed Bugs. Document WHO/VBC/82.857 и съдържат повече или по-малко развити ембриони, когато са оставени. Ларвите се излюпват от яйцата в рамките на 7 дни (при 25 °C) и се развиват във възрастни насекоми на пет етапа за около пет седмици. Ларвата на дървеницата е много подобна на възрастното, но малко по-жълта. Ларвите трябва да смучат кръв поне веднъж във всеки от петте етапа на развитие. Нуждата от топлина е сравнително висока, под 13 до 15 °C не се наблюдава развитие.
Взаимодействие с хора
Дървениците се приближават към хората, търсещи с изпънати антени. За ужилване жилещият хобот се сгъва напред, така че да стърчи от тялото под ъгъл от 90 градуса. Буболечката се държи за кожата с предните си крака и пробива хоботчето си. Бодещите четинки се образуват от долната челюст и лабиума, който ги обгръща в покой и си сгъват по време на убождането. Върховете на мандибулите са назъбени, те закотвят жилещите четинки и ги издърпват в кожата чрез редуващи се (променливи) движения, докато се стигне до кръвоносен съд. Максилите се изтеглят в пункционния канал и само те се вкарват в кръвоносния съд. Бодещите четинки образуват тръба с два канала, захранваща тръба за кръвта и слюнчена тръба, през която се отделя слюнка, която има антикоагулантно и анестетично действие. Ухапването от дървеницата е безболезнено и обикновено не се забелязва от домакина. Ако буболечките бъдат обезпокоени, докато сучат, те бързо се оттеглят, докато жилещият хобот все още не е здраво закотвен в кожата. Ако има няколко бримки, те често са подредени в прави редове.
За повечето хора слюнката на буболечката причинява сърбеж само след известно време, интензивността е близка като тази при ухапване от комар. Обикновено се образува червен шев. При някои хора се образуват малки, пълни с течност кожни мехури (були). Обширно зачервяване на кожата (еритема) обикновено не се появява, може да се появи при множество ухапвания близо едно до друго при тежко заразяване. Локалната реакция на ужилване варира от човек на човек и дори може напълно да липсва. Повтарящите се тежки заразявания могат да доведат до алергични реакции в даден момент.Gary R. Mullen, Lance A. Durden: Medical and Veterinary Entomology. Academic Press, London etc., 3rd edition 2019. ISBN 978-0-12-814043-7 S. 121–123Heinz Mehlhorn: Die Parasiten des Menschen. Erkrankungen erkennen, bekämpfen und vorbeugen. Springer-Spektrum, Heidelberg, 7. Auflage 2012. ISBN 978-3-8274-2270-5, S. 261–262
Ухапванията от дървеници не могат да бъдат разграничени от тези на други жилещи или хапещи насекоми. Въпреки това, тъй като повечето жилещи насекоми са активни през лятото и есента, ужилването през зимата и пролетта е по-вероятно да е от дървеници. Шевовете обикновено са подредени в групи или в ред, но могат да се появят и поотделно.
Слюнката на дървениците съдържа анестетици, антикоагулантни ензими и вещество, което разширява кръвоносните съдове. По-чувствителните хора и тези, които са силно алергични към ухапвания от дървеници, може да изпитат дискомфорт след изключително голям брой ухапвания, а в един доклад се споменава и влошено зрение. Големите участъци от възпаление на кожата се дължат на вторични инфекции след разчесване.
Възрастните буболечки, въпреки че са лесни за разпознаване, те обикновено се откриват само през деня с целенасочено търсене. Ако заразата е тежка, редица малки черни точки (фекални петна) остават на леглото или в пукнатини, които служат като скривалище за буболечките. Често съобщаваната характерна сладка миризма в стаята се появява само в случаи на екстремно заразяване. Ароматът в сравнение с аромата на кориандър и техните пресни плодове или горчив бадем, от друга страна, идва от аларменото вещество на буболечките.