Мобинг

Мобингът (), има значението на групов психически тормоз.

Развитие на концепцията Първоначално терминът мобинг е въведен не от изследовател на отношенията между хората на работното място, а от Конрад Лоренц в книгата му със заглавие За агресията (1966), в която авторът описва мобинг сред птиците и бозайниците. Според автора, у хората също са заложени подобни импулси, коренящи се в инстинкта им за оцеляване.

През 80-те години на XX век шведският психолог Хайнц Лайман обозначава по този начин негативната комуникация на работното място.

Мобингът е всяка форма на повтарящ се[Davenport NZ, Schwartz RD & Elliott GP Mobbing, Emotional Abuse in the American Workplace, 3rd Edition 2005, Civil Society Publishing. Ames, IA] тормоз на работното място, в учебното заведение или академичните среди, в интернет – т.нар. cybermobbing, или по местоживеене – психологически, емоционален и сексуален.

Другите термини, които описват този феномен, са малтретиране (bullying) и тормоз (harassment).

Последствия от мобинга Мобингът е враждебно поведение, което може да включва действия срещу репутацията или личното достойнство на засегнатия (разпръскване на слухове с цел унижение, клюкарстване и злословене, коментари със сексуален подтекст, ясно демонстриране на пренебрежение), действия срещу упражняването на работата му, манипулация на комуникацията или на информацията и ситуации на неравнопоставеност. Той е вид емоционално насилие, което се разпространява като вирус[Westhues K „At the Mercy of the Mob“ OHS Canada, Canada's Occupational Health & Safety Magazine] и в крайна сметка нападнатото лице може да загуби работното си място, да бъде изправено пред социална изолация и пред редица здравословни проблеми. Разстройства като тревожността и депресията са най-честите емоционални патологии, съпътствани от психофизиологични разстройства като увеличаване на артериалното налягане, проблеми със съня, сърдечно-съдови заболявания, кожни и алергични прояви, стомашно-чревни разстройства, главоболие и други. Според Лейман, възникващото в редица случаи посттравматично стресово разстройство у жертви на мобинг е сходно с това у задържаните в трудов или концентрационен лагер.[ Hillard JR Workplace mobbing: Are they really out to get your patient? Current Psychiatry Volume 8 Number 4 април 2009 Pages 45 – 51]

Причини за възникване на мобинга Мобингът е феномен, чиито корени често се търсят в икономическата криза, срещу която се изправят много страни.

Мобингът може да се определи като конфликт за територия. Това означава, че мобингът се използва от някой, който чувства застрашена позицията си на лидер. Често лицата, набелязани и подложени на психотерор, имат по-висока квалификация и образование, повече харизма от подбудителя на мобинга и по този начин представляват някаква опасност за него.

По-конкретно, основните предпоставки за мобинг са следните: - От страна на жертвата: конкуренция с вече съществуващ авторитет (чрез излизане от психологическите рамки на колектива, лидера, ръководството); стил на поведение на жертва (слабост, безволевост, мекушавост, хленчене, сервилност) - От страна на агресора: завист, желание да унижиш (за лично удовлетворение, развлечение или (само) утвърждаване), желание да подчиниш - Липса на обратна връзка/комуникация между страните.

Вълната на мобинга често се заражда във фирми или организации, където работите като цяло не вървят добре; производителността, качеството на работа, дисциплината и организацията като цяло не са на висота. В такива организации „престараващият се“ служител не прави добро впечатление и често „пречи“ на някого.

В подобна среда обект на атаки от мобъри стават разобличителите, т.нар. whistleblowers. Това са „вътрешни, работещи в дадена организация служители, които изобличават даден социален проблем или друга нередност в самата организация или, в по-общ смисъл, изразяват несъгласие с доминиращите там възгледи или практики“.[Brian Martin, in Whistleblowing and Nonviolence (Peace and Change, Vol.24, No.3, January 1999)]

Организацията, от своя страна, вместо да коригира така посочената нередност, нерядко реагира с мобинг атака срещу „непасващия“ в колектива whistleblower (явление, известно под името „Синдром Застреляй вестоносеца“).[Brian Martin, in Whistleblowing and Nonviolence (Peace and Change, Vol.24, No.3, January 1999)]

Изконният човешки стремеж към набелязване на изкупителни жертви е подробно анализиран от френския културолог Рене Жирар / René Girard.

Демонизирането и елиминирането на изкупителните жертви, прехвърлянето на отговорността за проблемите в групата върху „неудобния“ индивид оневинява групата като цяло и солидаризира нейните членове. Мобингът и търсенето на изкупителна жертва са синоними.

Как действа инициаторът на мобинга? Мобинг рядко се извършва пряко или агресивно. Най-често мобърът използва групи от хора (mob – англ. „тълпа“) за целите си. Той използва събирателния ефект от действията на много хора, които са подстрекавани за изпълнение на неговите намерения.Shallcross, L, Ramsay, S, & Barker M, (2008) Workplace Mobbing: Expulsion, Exclusion, and Transformation , Посетен на 17 май 2010 Схемата е следната: вместо агресора други „поемат щафетата“ и започват да набират нови поддръжници на „каузата“ сред свои познати и приятели. Кръгът на участниците в мобинга прогресивно се увеличава. Бива инфилтрирана и средата на хората, сред които се движите извън първоначално „заразената“ среда. От вас се очаква да загубите самообладание и да се включите в постоянно ескалиращ конфликт с един, няколко или с всички тези „изпълнители“, и от обикновени участници в мобинга те да се превърнат във ваши лични врагове, да започне интензивна размяна на обидни реплики и т.н.

Преди началото на атаката инициаторът на мобинга е подчертано любезен с членовете на вашия колектив. Той се стреми да спечели участниците в ситуацията на своя страна, за да е сигурен, че когато конфликтът се разрази, ще има тяхната подкрепа. Служи си с комплименти и откровени ласкателства по адрес на другите, а вас подчертано игнорира. Инициаторите на мобинг избягват да разговарят с жертвата, а често – и да я гледат в очите. В случаите, когато все пак разговарят с жертвите, инициаторите на мобинга го правят с няколко най-вероятни цели: да обидят и унизят; да провокират; да изтощят емоционално. Нападнатото лице трябва да се заплете в собствените си несвързани обяснения и оправдания. Увличат го да навлезе в тема, в която не е компетентен, а те предварително са си „научили урока“ по дадената тема. Ако жертвата предпочете да не „забележи“ неприятната ситуация на мобинг, подражавайки на прословутия щраус, и реши да „информира“ агресора по „интересуващите“ го въпроси, тя бързо и лесно става обект на насмешки. Мобърите нямат за цел да научат нещо от вас – единственото, което целят, е вашето унижение.

Любим техен похват е, примерно, обръщайки се към вас, да започнат с нещо като културното „добър ден“ и да завършат фразата с вулгарен епитет; психологическият ефект върху вас наподобява контрастния душ. Образно казано, издигат ви на високо и след това ви пускат да „летите“ в пропастта на унижението. „Контрастните душове“ не са непременно вербални.

Кои са съучастниците? Американският социален психолог Филип Зимбардо е известен с дефинирането на т.нар. Ефект на Луцифер, получил името си от митологичната метаморфоза на Луцифер в Сатана. Названието му обяснява социалния феномен, когато „добрите хора стават лоши“ поради определени ситуационни влияния или дадена им власт. Според Зимбардо, хората не могат да бъдат дефинирани като „добри“ или „лоши“ поради факта, че, в зависимост от ситуацията, сме способни да действаме и по двата начина. „Добрите хора могат да бъдат накарани, прелъстени, подтикнати да се държат зле. Също така, те могат да бъдат подведени да постъпват ирационално, глупаво, саморазрушително, антисоциално и безразсъдно, когато биват потопени в „тотални ситуации“, повлияващи човешката природа по начини, които са предизвикателство за нашето чувство за стабилност и единство на личностната ни идентичност, характер и морал". Зимбардо отбелязва и че „ние като хора желаем да вярваме в непроменящото се добро начало у хората и в силата им да противостоят на ситуационен и външен натиск и изкушения“. Всъщност, „натискът от обкръжението, желанието да бъдем „готини“, страхът от отхвърляне и просто фактът, че сме част от група, са отправни точки за нелепо и неприсъщо за нас поведение".[„The Lucifer Effect: Understanding How Good People Turn Evil“. The Journal of The American Medical Association 298 (11): 1338 – 1340.]

Как може да се справите с психотормоза? Опитът показва, че говоренето рядко дава добри резултати. Това се дължи на факта, че в мобинга участват много хора, така че никой конкретно не е отговорен за него. Директният сблъсък с участващите лица обичайно няма да даде добри резултати, тъй като подбудителят най-вероятно не е сред тях, а се крие страхливо във фонов режим.

Ако сте наясно кой е подбудителят, защитете се веднага, щом усетите атаката срещу вас. Мълчанието не се препоръчва при очертаваща се дългосрочна непримирима война с тежки последици за вас.

Ако прецените, че става въпрос за нещо дребно, си замълчете: биват обиждани онези, които лесно се засягат.

Трябва да знаете следното: мобингът представлява огромен стресов фактор и може психологически да пречупи подложеното на мобинг лице. Причината за това е че лицето се изключва от групата. Никой не иска да бъде встрани от групата. Тъй като мобингът обикновено се извършва по коварен начин – зад гърба на жертвата, тя обикновено започва да се оправдава и извинява, и да търси вината в себе си. Трябва да се има предвид, че този начин на тълкуване на ситуацията може да доведе атакуваното лице буквално до лудост. Трябва да осъзнаем, следователно, че търсенето на причини няма да реши проблема с тормоза.

Отвърнете на удара – но не като атакувате всички около вас, които смятате, че участват в тормоза. Отвърнете на удара, като сте малко по-резервирани и малко по-враждебни към „мобърите“.

Не започвайте спор. Не обсъждайте въпроса. Ще забележите, че сте в състояние да си възвърнете контрола над ситуацията. Вие отново ще бъдете в състояние да изградите свое „пространство“.

Фактът, че сте леко недружелюбен, ще покаже на „мобърите“, че играта с вас няма да бъде лесна, и организираната срещу вас група ще се разпадне с течение на времето.

Отворете очите си и вижте играта. Това, което подбудителят на мобинга прави срещу вас, ще го направи и срещу другите.

Какво можете да направите, за да спрете напълно тормоза? Обикновено е най-добре да изчакате „оттичането на мътните води“. Времето минава – както и мобингът.

Има едно малко упражнение за намаляване на прекомерното ви желание да бъдете приет от вашите колеги. Казвайте си многократно, всеки ден по няколко пъти, следното изречение:

„Въпреки че съм изолиран/-а и третиран/-а без уважение от моите колеги, съседи..., аз обичам и приемам себе си“.

Ще се почувствате по-добре и това ще намали нивото ви на стрес. Мобингът ще изгуби контрол над вас и постепенно напълно ще се разпадне.

Знайте, че инициаторите на мобинг са рецидивисти. Те не могат да не тормозят някого.

Ето някои стъпки, за да избегнете превръщането си в мишена за тормоз на работното място:

1) Повишавайте информираността си. Бъдете наясно с промените в управлението и възможните разлики между вашите ценности и ценностите на колектива/организацията.

2) Понякога не можете „просто да се търпим и някак да караме заедно“, което означава, че трябва да продължите напред и да напуснете. Не е честно, но друг изход няма. Някои различия са твърде големи, за да бъдат изгладени и преодоляни.

Ако можете да намерите по-добра или съпоставима с настоящата възможност за работа, направете го възможно най-бързо.

3) Снишавайте се. Намерете начин да се защитите и да стоите в сянка. По-трудно ще се превърнете в набелязана жертва, ако стоите на разстояние от радара.