Василий Иванович Суриков е руски художник, представител на передвижниците, действителен член на Петербургската художествена академия, майстор на историческата живопис, обединил традициите на историческия романтизъм с новаторството в живописта. Арт планета Small Bay, художествено-исторический музей/Картины и биография Василия Сурикова
Произход Василий Суриков е роден на 12 (24) януари 1848 година в Красноярск, в семейството на губернски регистратор. И двамата му родители са потомци на старинен казашки род. Журнал „Художественная галерея“/Суриков Василий Иванович/Хронология жизни Родът на Сурикови има дълга история, която започва от река Дон, където в селата Горно-Ягинск и Кундрючинск, в началото на 20 век, все още живеят казаци с тази фамилия. Известно е, че когато Ермак тръгва да воюва с татарския хан Кучум за Сибир, в неговата войска служи есаул Суриков, един от предците на художника. През 1622 година Сурикови се упоменават като основатели на град Красноярск. До 1825 година членовете на фамилията са най-обикновени редови казаци, но след това в рода им се появяват военни – сотници и десятници, а баща му и чичо му са военни командири. Братовчедът на дядо му, Александър Суриков е атаман на Енисейския казашки полк. В негова чест е наименуван и остров Атамански в река Енисей. Российское казачество/“Я Суриков, русский казак…“ Василий много се гордее със своя произход и пише за себе си „От всички страни аз съм казак... Моето казачество е повече от 200-годишно“. Русская живопись/Суриков Василий Иванович (1848 – 1916) Харесва му да се представя не като художник, или академик, а като „Суриков, руски казак“.
Красноярск Рисуването привлича момчето още от най-ранните му детски години. На 6-годишна възраст успява да прерисува една гравюра на Петър Велики и я оцветява в червено и синьо. През 1854 година баща му получава назначение в акцизното управление на село Сухой Бузим и цялото семейство се премества там. Центральная городская библиотека г. Канск/Талант великий, самобытный
На 8-годишна възраст пристига в Красноярск и завършва два класа като приходящ в училището на църквата „Вси светии“. Родителите му остават да живеят в Сухой Бузим, а той е настанен при леля си. През 1858 година постъпва в Красноярското окръжно училище, където учи в продължение на три години. Памятные даты/Василий Суриков Първият, който забелязва таланта на момчето е учителят му по рисуване Николай Гребнев. От него Василий получава и първите си уроци.Press tv/Василий Суриков – Руски художник За най-ранно негово произведение се приема картината „Салове по Енисей“, която рисува на 14-годишна възраст.
Когато момчето е на 11 години, баща му умира от туберкулоза в дома им в Сухой Бузим, а майката се връща с децата си в Красноярск. Семейството изпитва сериозни финансови затруднения и разчита единствено на наема, който получава от квартиранти, настанени на втория етаж в къщата им. Василий е принуден да напусне училище и да постъпи в Енисейското губернско управление като писар.
Санкт Петербург През 1868 година Василий се записва в петербургското училище на Обществото за поощрение на художеството, благодарение на ходатайството на красноярския губернатор Замятин и помощта от богатия ювелир Пьотър Кузнецов, който поема разноските по обучението му. Там за три месеца усвоява три годишния материал, а през август 1869 година успешно полага изпити за прием в Императорската художествената академия в Санкт Петербург. Приет е като приходящ студент и е записан в основния клас, а на следващата година става редовен възпитаник. Тук попада под ръководството на Павел Чистяков, един от най-добрите преподаватели в страната. По задание рисува картини с библейски сюжети, а през 1874 година получава парична премия за живописната си композиция „Пирът на Балтазар“.
По време на обучението си получава всички възможни сребърни медали, а през 1874 година, за картината си „Милосърдието на самарянина“ получава малък златен медал. През същата година създава и първата си картина на тема древноруска история – „Княжеският съд“. Още тук се проявява като майстор на историко-асоциативните образи, силно доказателство за което е и неговото първо голямо произведение „Паметникът на Петър I в Петербург“ от 1870 година, закупено от Кузнецов.
През лятото на 1873 година пристига в Красноярск и за кратко живее в Хакасия, в златодобивния район на Пьотър Кузнецов. Подарява му картината си „Милосърдието на самарянина“, за която е получил малък златен медал.
По време на обучението той се стреми да преодолява условностите на академичното изкуство, въвеждайки в композициите си битови детайли, които добавят усещане за конкретната историческа епоха както в архитектурните изображения, така и в убедителността на човешките фигури. Получава званието „класен художник“ за картината си „Апостол Павел обяснява на догматиците вярата, в присъствието на цар Агрипа, сестра му Береника, и проконсул Фест“, рисувана през 1875 година. Большая советская энциклопедия/Суриков Завършва академията през същата година със звание „класен художник първа степен“.
Москва Половин година, след завършването си получава, по изключение, правото да пътува в чужбина за сметка на академията. В замяна на това трябва да приеме поръчка за рисуване на четири фрески на тема четирите Вселенски събора, за украса на московския храм „Христос спасител“, които му дават възможност да спечели малко пари. Това е първата и единствена поръчка, който Суриков получава през целия си живот. За да изпълни поръчката, през 1877 година, на 29-годишна възраст, се премества да живее в Москва, където е силно впечатлен от старинната архитектура. Тук работи над фреските в продължение на две години.
През различните години многократно пътува до Сибир, на реките Дон и Волга, в Крим. През следващата година се жени за Елисавета Шаре, наполовина французойка, дъщеря на граф Александър Антонович де Балмен и внучка (или племенница) на декабриста Пьотър Свистунов. Ражда се и първата им дъщеря Олга. През 1879 година имат още една дъщеря – Елена. Щастливият семеен живот и относителната материална обезпеченост позволяват на художника да се чувства сравнително спокоен и да се отдаде на творчеството си, като първо се обръща към образите от руската история. Негови правнуци са известните в цял свят режисьори Никита Михалков и Андрей Кончаловски.
Суриков е силно привлечен от руската история и обръщайки се към най-сложните и преломни моменти в нея, се стреми, опознавайки миналото, да намери отговор на вълнуващите въпроси от настоящето. С дълбочина, обективност и проницателност той разкрива трагичните противоречия в историята, логиката на нейното развитие, изпитанията, през които преминават различните обществени групи, борбите по времето на Петър I, епохата на разкол, годините на народно недоволство. Привличат го силните характери, изпълнени с яростна решимост и неукротим дух. В своите монументални по форма картини създава новаторски тип композиция, при която общото движение на хората, обхванати от сложна гама на преживявания, изразява дълбокия вътрешен смисъл на събитията. Колоритът в произведенията му, ритъмът на цветните петна, фактурата и направлението на движение на четката усилват психологическата характеристика на изобразените хора, а подборът на цветовете понякога придобива почти символично значение. Създава поредица от картини с историческа тематика, като едни от най-впечатляващите и монументални платна са експонирани в Третяковската галерия. През 1881 година става член на групата на передвижниците и оттогава участва редовно със свои картини в изложбите им.
1881 – 1887
Стилът, духът и архитектурата на Москва изиграват съществена роля за създаването на първия му шедьовър от серията исторически картини – голямото платно „Утрото на екзекуцията на стрелците“, завършено през 1881 година. Творбата е посветена на трагичните събития от 1698 година, когато след последния метеж на стрелците, стотици от тях са екзекутирани на Червения площад в присъствието на Петър I. Журнал „Художественная галерея“/Суриков Василий Иванович/Боярыня Морозова Самата екзекуция не е показана, по-скоро Суриков се е спрял на душевните преживявания и на това как всеки персонаж изживява последните мигове от своя живот. Впечатлението на дълбок трагизъм е подсилено от тъмния и мрачен колорит на картината. Товарищество передвижных художественных выставок/Василий Иванович Суриков – живописец, мастер исторической картины Художникът показва големия конфликт между руското Средновековие и новото време, от който нито една от страните не излиза като победител. Композицията на платното е впечатляваща. По принцип създаването на силна композиция е една от най-добрите страни в живописта на Суриков. По тази причина, още в академията, получава прозвището „Композиторът“. Това е първата картина от историческата трилогия, в която влизат още „Меншиков в Березово“ и „Болярката Морозова“. С нея участва в Деветата изложба на передвижниците през 1881 година. Отзивите на Репин са изключително добри, а Павел Третяков я купува още от изложбата за 8000 рубли. Тези пари дават възможност на художника спокойно да продължи да рисува. Журнал „Художественная галерея“/Суриков Василий Иванович/Утро стрелецкой казни
Дарбата си на исторически живописец Суриков затвърждава и с картината си „Меншиков в Березово“, създадена през 1883 година. За неин сюжет служи историята на падането на генералисимус Александър Меншиков, най-близкият сподвижник на Петър Велики, който загубва в борбата за власт след смъртта на първия руски император. Журнал „Художественная галерея“/Суриков Василий Иванович/Меньшиков в Березове Художникът представя тежката съдба на някога могъщия царедворец и неговото семейство, заточени в далечното Березово в Сибир. Идеята му идва в една дъждовна вечер, в малка, ниска къщичка, когато цялата композиция на картината изниква в съзнанието му. В това платно има една особеност, отличаваща го от другите шедьоври на Суриков – тук няма тълпи, които задължително се появяват в историческите му творби. За модел на бледата и болнава дъщеря на княза художникът използва жена си, която действително по това време е болна от туберкулоза и умира през 1888 година. Картината отново е откупена от Павел Третяков.